Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
По-добри условия за прием на чуждестранни студенти, право на университетите да се сдружават и премахване на ограниченията в платеното обучение - това са единствените поправки в Закона за висшето образование, които правителството възнамерява да внесе в парламента през септември. Те бяха представени днес на дискусия, в която участваха премиерът Бойко Борисов, министрите на образованието Сергей Игнатов и на финансите Симеон Дянков, депутати и представители на висшите училища.
Въпреки големия си мащаб, дискусията не постигна особено много. Предложенията ще променят само няколко текста от закона, макар първоначалните идеи на правителството да включваха изцяло нов нормативен акт. Всички ректори, които взеха думата, подкрепиха безусловно идеите на кабинета и предложиха минимални промени. Премиерът Борисов беше в ролята на нещо като модератор на дебата и следеше за стегнатото й провеждане.
"Всички се познаваме и щом сме тук, значи се уважаваме, така че давайте", така Борисов призова участниците да пропускат официалните обръщения в началото на изказванията си. А докато министърът на образованието Сергей Игнатов отговаряше на въпрос, премиерът взе мобилния му телефон от ръцете му и го прибра в джоба си с думите "за да не се разсейваш".
Промените в Закона за висшето образование са всъщност по желание на ректорите и улесняват някои административни процедури. Университетите вече ще могат сами да признават дипломи за завършен предходен етап на обучение и така приемът на чуждестранни студенти ще се стане една идея по-бърз.
Досега студентите минаваха през Националния център за информация и документация, където процедурите се точат със седмици. Според Игнатов това ще помогне на университетите през периода 2015-2020 г., когато се очаква студентите да са по-малкоq заради ниската раждаемост през 1996-1997 г. За да приобщи завършилите в България чужденци пък, Министерство на образованието планира да създаде алумни организации в съответните страни.
Втората промяна в закона е възможността на университетите да се сдружават както в България, така и с чуждестранни висши училища. Те ще могат да разкриват филиали и да създават образователни франчайзи и други партньорства в чужбина.
Освен това правителството ще отмени ограниченията в максималния размер на таксите за магистърска степен в платено обучение. Миналото лято парламентът гласува въвеждането на платена форма като антикризисна мярка за университетите, но определи, че таксите не трябва да са по-ниски от 70 на сто от държавния норматив за издръжка на студент и по-високи от двукратния размер. Това доведе до недоволство на ректорите, според които университетите им губят хиляди левове заради ограничителната мярка. По думите на Сергей Игнатов загубата за УНСС например е била над два милиона лева.
От дискусията стана ясно, че в бъдеще общите събрания ще определят мандатността на ректорите, които в момента се избират за срок от четири години.
"Това, което в момента се предлага, са стъпки в правилното направление", коментира финансовият министър Симеон Дянков и посочи, че доброто образование и квалифицираната работна ръка са необходимо условие за привличане на чужди инвеститори, наред с ниските данъци (които по думите му България има) и добрата инфраструктура (по която "това правителство работи страшно много"). Според Бойко Борисов пък привличането на чужди студенти ще бъде реклама за България и възможност за влияние в техните родни страни, както и ще подпомогне българската икономика.
По-голямата автономност, която университетите получават с тези промени, действително е стъпка в правилната посока. В допълнение с финансовите стимули, които министерство на образованието въведе за висшите училища с висок рейтинг, това ще въведе поне една идея пазарен принцип в системата на висшето образование. В тази връзка обаче би трябвало да се помисли и за начин, по който държавната субсидия да следва студента, а не да се разпределят "на калпак" между университетите.
Промените в закона не дават отговор и на липсващата връзка между университетите и пазара на труда, заради която от висшите училища излизат недостатъчно подготвени кадри. Както и на българския феномен "труден вход, но лесен изход", благодарение на който всеки записал се студент излиза с диплома. Правителството очевидно не е успяло да убеди ректорите и в първоначалното си предложение академичното управление на университетите да бъде разделено от финансовото, което щеше да подобри прозрачността в държавните висши училища.
"Интересно ми след този закон колко български студенти от чужбина ще се върнат и колко чужди университети ще се включат във франчайз с български?", попита риторично председателят на комисията по образование в парламента Огнян Стоичков ("Атака") по време на дискусията. А отговорът зависи единствено от качеството на образованието, което предлагаме на въпросните чуждестранни студенти и партньорски университети. Качество, което поредните кръпки в закона, едва ли ще успеят да подобрят.
13 коментара
Освен че е обидно е и неверно, лично познавам много момчета и момичета "произведени" в МЕИ и СДУ, които са отлично подготвени и научени... който иска може....
Борисов си го знаем, така че няма да коментирам. ("Всички се познаваме и щом сме тук, значи се уважаваме, така че давайте"...)
Обаче ми е много интересно от кои села и паланки сте ги събирали тези юнаци от Атака?
""Председателят на комисията по образование в парламента Огнян Стоичков ("Атака") :
"Интересно ми след този закон колко български студенти от чужбина ще се върнат и колко чужди университети ще се включат във франчайз с български?", попита риторично председателят на комисията по образование в парламента Огнян Стоичков ("Атака") по време на дискусията.""
Франчайз? Колко български студенти от чужбина ще се върнат? ("По-добри условия за прием на чуждестранни студенти").
Ок. Мога да приема корупцията. Мога да приема дилпломите за бакалавър от Свищов на 40+ годинишни държавни служители. Обаче този симпатяга е председател на комисията по образованието.
Значи, българското образование се контролира от крайно десни политици, за които франчайз е синоним на партньорство, а българските студенти в чужбина са синоним на чуждестранни студенти. Всичко е ок.
т.нар "Бизнес" в България винаги ще е недоволен от качеството на работната ръка, просто защото НЕ ИСКА да си позволи по-висококвалифицирана и съответно по-скъпоплатена такава. А вие драги автори на Капитал, кои университети сте завършили и как смятате, подготвени ли сте били или не тогава, а сега помислете за промените в учебните планове и дисцпиплини, които се правят всяка година в УНСС например. Нито има достатъчно сериозни бизнес-организации, които да приобщят излизащите качествените кадри, нито има и желание за промяна. Иска се само едно-единствено нещо - ЕВТИНИЯТА (под формата на ниска работна заплата, липси на ясни правила в организациите и пр.) , която както знаете от фундаменталния икономикс е крайно непривлекателна за трудовия пазар и често е споходена с ниско качество и "примирение" от страна на току-що завършилите.
Дори и да излизат качествени кадри, повярвайте ми, те не биха останали в България, не и ако са с целия си.
"Интересно ми след този закон колко български студенти от чужбина ще се върнат и колко чужди университети ще се включат във франчайз с български?"
Отговорът е изключително прост и кръгъл:
0
Абе да правят каквото щат, младите хора с амбиции ще изберат или западна европа или американския в Благоевград. А държваните университети ще продължават да бълват бакчатори за моловете и сервитьорки за чалга клубовете.
Смешковци, и на това му викат реформа...ХА! Наистина много, много жалко...
До коментар [#1] от "boby1945":
Не и като тенденция! Това, което казваш зависи в огромна степен от личните качества на студентите и специалността, а не от системата, която ги образова. Освен това МЕИ и СУ, макар и най-"добрите" университети в България, са 2 от 50-тина, повечето от които са под всякаква критика.
До коментар [#3] от "itzkas":
УНСС си е гола вода от 10 ноември насам, кво да се лъжем. Псевдомоделки и фитнес маняци, влиянието на ВИФ се усеща много силно по коридорите на унсс...
сравнявам моето образование по право (LLB, university of the witwatersrand, johannesburg) с това на сестра ми (магистър по право, технически университет, варна). някои бегли сравнения:
1. сократовия метод в моята програма, при който от студентите се изисква да са прочели предварително материала за лекциите, съдебните прецеденти по въпросната тема и да са подготвили въпроси към преподавателя. на самата лекция се влиза в дебат с професора, обяснява се логиката зад съдебните решения (правилна или не) и, в крайна сметка, студентите се научават (някои по-бавно от другите) да прилагат съответната юриспруденция към фактите на делото. в методологията на програмата на сестра ми има много дълги академични и теоретични серии, професорът е полу-божество, което рядко се снизява да отговори смислено на питанията на студентите, зубренето на огромни обеми законодателство е нормално, с много по-голямо наблягане на процедура (което, признавам, е важно), но с ниски нива на познания по материалното право;
2. задълбочени есета с анализ на съществуващата правна позиция в моята програма (първото есе в първи курс беше анализ на законността на евтаназията, в по-напредналите курсове е нормално да се изисква неща като конституционен анализ на законността на проституцията или цялостен анализ на въпроса дали трудовото законодателство действително балансира интересите на работодателя с тези на работника), упражнения и изпити, на които стандартно се дава фиктивен сценарий, към който от студентите се изисква да приложат съществуващите закони с основната уговока, че е много по-важно отговорът да е добре аргументиран, отколкото да е "верен" (защото всичко залага на правилното тълкуване на фактите). сестра ми пише дълги и подробни изпити на теми отдалечени на няколко степени от опита и преживяванията на средния български студент;
3. оценките в моята програма винаги се проверяват и от външен преподавател, винаги може да се изисква "преглед" дали са дадени правилно от преподавателя, изпитните бумаги имат само студентския номер и плагиаризъм води до изключване; изключително трудно е някой (малко по-хитър и леко по-нагъл) студент да докаже, че оценката му е несправедлива поради разисъм/сексизъм/неприязън
4. в последния курс на моята програма има задължителен модул в правната клиника на университета, където студентие дават правни съвети на и водят дела от името на социално-слаби клиенти под надзора на преподавателите си, като правната клиника работи по същите принципи, като нормалните юридически кантори и студентите съответно трупат практически опит. "фиктивни дела" (mock trials) е друга стандартна форма на обучение - може да стане както в истинска съдебна зала, така и в университета, но пред истински съдия или поне старши поверителен адвокат се "провежда" (нещо което често наподобява) "дело" (тогите и белите яки за задължителни и се проверяват слуховете дали перкуте ще се върнат в употреба). в опита на сестра ми това просто липсва;
5. моят университет поддържа активни връзки с основните юридически кантори, които идват поде веднъж на година, държат щанд за около седмица пред юридическия факултет и активно набират тези с добри биографии (конкуренцията за талант е безпощадна и от самото начало на студента се обяснява, че кантората набира хора с потенциал да бъдат съдружници). ваканционният стаж е нещо стандартно, с ротация в поне два различни отдела на кантората (например, търговско-корпоративен и интелектуална собственост). насърчава се публикуването на статии в студентски или други научни издания. резултатът е, че след дипломиране, студентът, ако не подготвен, то поне има представа от практиката. в опита не сестра ми това липсва;
6. студентите, като всички други, имат право на асоциация и всяка година има избори, организирани от университета, за студентски съвет, който може да стане много активен, особено по въпроси, свързани с такси. ако разбирам правилно статията, подобно конституционно право се "дава" тепърва от държавата.
7. резултатите са несравними, ако вземем предвид средния продукт на моя университет и този на сестра ми. изключенията винаги ще ги има, но те не доказват особено много. изводите могат да запълнят томове, но за мен най-трагичният е, че българският университет има прекалено много общо с една злокобна месомелачка, която избива всякакво независимо мислене от българския студент и произвежда един травматизиран, обезнадежден и неадекватно подготвен кандидат на работния пазар.
да, и аз обичам работата си. сестра ми мисли да смени своята.
До коментар [#5] от "motochristo": недей да цепиш глупости, драги, тези две "учебни" заведения практически саздадоха българската индустрия дето серестите не могат да приватизират вече 22 години....
До коментар [#8] от "boby1945":
Разбирам те добре, милееш по труда на младините си и по изпепелените надежди на онова поколение, което "построи България". СУ и МЕИ наистина са създали индустрия, но тя е морално и технологично социологично остаряла преди 35 години. А те продължават да произвеждат кадри точно за нея.
Още си живееш в 70-те години, и ти е милно и драго по прословутата индустрия, която си е на същите нива, каквито е била и тогава. Само дето хората не говорят вече само за брутно производство, а за реален растеж, какъвто в България, драги, просто нема. СУ и МЕИ, както и всички останали, трябва да проумеят, че така просто няма да се получи. А това колко са неадаптивни е поредното доказателство, че са слаба ракия...
До коментар [#9] от "motochristo":много си ми смешен, "изпепелени надежди", точно обратното, надеждите ми се сбъднаха почти напълно, участвах и участвам в строежа на много обекти и днес и затова определено ти казвам, българските инженери, възпитани в МЕИ, СДУ, по провинцията, в голямата си част се справят прекрасно с каквото остана от урболешката приватизация на рестипутска България и даже работят по света ....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.