(Старо) модни правила

Странна терминология

Формулировката "български гражданин по рождение" е странна, обясняват юристи. Участници в изработването на този текст в конституцията твърдят, че тя се появява в последния момент преди последното гласуване в пленарната зала. Подобен термин е използван в българското право за последно някъде през 1945 г. и записването му в основния закон през 1991 г. дава възможност на Конституционния съд за тълкуване пет години по-късно. През 1996 г. 12-те съдии бяха сезирани от 54 народни представители от СДС с искане за разясняването на формулировката, след като БСП номинира Георги Пирински за кандидат-президент и подаде документите му за регистрация в Централната избирателна комисия. Тогавашният външен министър в кабинета на Жан Виденов е роден в Ню Йорк, САЩ, през 1948 г. и е американски, а не български гражданин по рождение. Спорът в КС се завъртя около това дали гражданството трябва да се преценява според закона, който е действал към момента на раждането на кандидата, или според закона, който е в сила във времето на президентските избори. В крайна сметка магистратите решиха, че гражданството ще се преценява според нормите, действащи в деня на раждането на кандидата, и принудиха БСП да търси нова номинация. В последния момент социалистите комплектуваха двойката Иван Маразов - Ирина Бокова, която изгуби изборите от Петър Стоянов - Тодор Кавалджиев, и остана на само 6 процента преднина от Жорж Ганчев - Арлин Антонов.

"Когато сме правили конституцията, дори не съм знаел къде е роден Георги Пирински", твърди депутатът от БСП Любен Корнезов. Изобщо пък никой няма как и да е предполагал, че през 2001 г. лидер на партията ще стане Сергей Станишев, който е украински гражданин по рождение и поради същото условие в конституцията сега не може да защитава честта на социалистите в президентските избори (въпреки че с половин уста поиска да се промени основния закон, за да го допуснат). Човекът, който е на върха на политическата си кариера през 1991 г., обаче е министър-председателят Андрей Луканов, роден в Москва, и повечето спекулации, които днес съществуват около изискването пред кандидатите за президент са, че текстът е направен за него. И Корнезов, и Янаки Стоилов (също депутат във Великото народно събрание) отричат.

Половината на пет

Точно пет години след казуса "Пирински", през 2001 г. КС пак получи решаваща роля в политическия живот на страната. Магистратите бяха сезирани от 75 народни представители, които поискаха да бъде разтълкувано друго условие пред кандидатите за президент - да са живели в страната последните пет години. Съдът определи, че номинираният трябва да е "пребивавал фактически и трайно на територията на България през повече от половината за всяка от петте години, предхождащи датата на избора". Както и че за живеене в страната се приема и "престоят в чужбина, ако кандидатът е изпратен там от българската държава". Това тълкуване отказа Симеон Сакскобургготски, който през 2001 г. планираше завръщане в България след години изгнание зад границата, да участва в президентските избори. Съдията Георги Марков подписа решението с особено мнение, в което твърди: " Нашата общественост отдавна е разбрала чрез медиите, че питането по делото е всъщност може ли Н.В. Симеон II да се яви като кандидат в предстоящите президентски избори, доколкото реши това. Моят отговор е: Да!" Според Марков, ако конституционалистите са искали толкова силно "закрепоставяне" на кандидатите, са щели например да използват термина непрекъснато живял.

В същото време КС не посочва начин, по който претендентите за президентския пост да докажат, че отговарят на това условие за уседналост, защото това не влиза в правомощията му. Затова и досега не е съвсем ясно по какъв начин може да се установи дали номинираният е бил в България поне 183 дни от всяка от петте предхождащи вота години.

"Текстът не е правен заради конкретен човек", категоричен е Янаки Стоилов. Според него идеята през 1991 г. е била да се избегнат грешките от историята на България, когато начело на държавата са заставали хора, идващи от чужбина или посочени от външни сили. Георги Близнашки, юрист, участвал в изработването на условията, също отрича това изискване да има скрит смисъл. В пленарната зала на Великото народно събрание са предложени три варианта на срок за уседналост - пет, седем или десет години, а е приет най-краткият срок. В САЩ например има изискване кандидатът за президент да е живял в страната поне 14 години, а в Македония - поне 10 години в последните 15 години.

"Че какво лошо има да са български граждани, живели в страната?! Вижте САЩ!", възкликна Корнезов в отговор на въпрос дали условията пред кандидатите не са изживели времето си. Той дори подхвърли, че може да се разсъждава за вдигане на възрастовата граница - "в Турция например изискването е кандидатът да е навършил поне 50 години". "Изискванията не само че не са загубили смисъл, но са се доказали през годините", категоричен е и Янаки Стоилов.