Десет причини да не се гласува за президент

Второ. Изборите за президент са кампания, в която кандидатите критикуват управлението на страната и предлагат дръзки алтернативи, а в действителност от това нищо не следва, тъй като се избира фигура, която не прави политики.

Всички кандидати за президенти разгъват кампаниите си около основни социални проблеми, включително финансови и икономически. Това, разбира се, е институционализирана лъжа. Развитие като "социалния президент" , каквото си избра Първанов, е едно PR остроумно и особено отблъскващо лицемерие.

Трето. Погледнато от страната на избирателя, в кампанията за президент, както и в цялата президентска интрига значително обществено внимание, енергии и пренавити очаквания се източват напълно безсмислено в изпълнение на ритуал, който няма отношение към стратегическите решения за бъдещето на страната.

Интригата около избор на президент е психологически по-силна от общите парламентарни избори, макар от този избор нищо да не следва. В бедна страна с отчаяни хора това има ефект на врачуване. Този ефект е вреден, тъй като подпомага замяната на демократична култура и свързаните с нея индивидуални отговорности с бедняшки илюзии и всякакви масови електорални халюцинации.

Четвърто. На основата на високата легитимност, произтичаща от директния народен вот, като и поради липса на конституционно предвиден контрол върху действията му президентът може да безобразничи както и когато си поиска, по какъвто повод си пожелае, без да носи отговорност.

Брокерската роля на Първанов за сглобяване на тройната коалиция; конфликтите на всички президенти с правителствата и настойническата поза към тях; флиртове с политически формации; произволни и гръмогласни претенции към управлението с висока публична чуваемост и никакво значение в системата на институциите и техните политики.

Пето. Поради двусмислената си дефиниция, част от която гласи "представя България в международните отношения", президентът може да поема сериозни ангажименти напълно произволно, без съгласуване с никой отговорен орган в държавата и така да прави алтернативна външна политика.

Активността на Първанов към Русия и Путин, особено на срещата на президентите на Русия, Гърция и България, в която българският президент пое недопустими за представителна фигура ангажименти за газови инсталации и постави правителството на собствената си партия в нелепо положение.

Шесто

Президентът има една-единствена реална и голяма власт – назначенията на ключови позиции като Конституционния съд, висшия военен състав, сектор сигурност, дипломация и други – за която по никакъв начин не носи отговорност пред никого.

Президентът е универсален кадровик, който в тази си роля стои извън взаимното ограничаване и контрол на властите. Неговите назначения са по принцип, но и на практика са се оказвали плод на интриги, собствена вътрешна политика, политиканстване, търговия на интереси и пр. Ако реши да се разсърди, както е сега случаят с изключване от дипломацията на агенти на бившата Държавна сигурност, може да блокира напълно дипломатическата служба на България.

Седмо. В правомощията на президента е включена експлозивната опция "служебно правителство", в която конституционният ред на България се обръща с главата надолу, парламентарният режим се прекъсва, всякакви безчинства стават възможни, а отговорни няма.

Служебното правителство е временно президентско управление, при това извън системата на контрол и баланс, тъй като в тази ситуация парламентът е разпуснат. Еднолично назначените от президента министър-председател и министри са миг на черна дупка в демократичния режим на страната, нещо крайно противоестествено и рисковано.

Осмо. В схемата на президентската институция е предвиден "вицепрезидент", чието име се забравя на втория ден след изборите, а функцията му е нулева.

Преди всичко тази конструкция е много рядка по света, а където все пак е приета, има специален смисъл за осигуряване на непрекъснатост в страни, в които президентът е действителната екзекутива. Но някой спомня ли си имената на вицепрезидентите на България? Същевременно при трайна невъзможност на президента да изпълнява функциите си вицепрезидентът, тази анонимна персона, поема президентския пост. Което по принцип е нездраво: ако президентът има по-сериозна роля, както е в САЩ, наличието на този резерв е мотивация за всякакви нечисти помисли.

Девето. Предвид напълно едноличното и безконтролно организиране на президентската администрация тя може да работи като PR фирма, като конспиративен щаб, като развъдник на всякакви интриги и т.н. встрани, извън всякакво публично наблюдение.

При Първанов президентската администрация бе недопустимо потулена в тайнственост, за да не може никой от неговите съветници (секретари) да отнеме и искричка от публичния блясък на един от най-скучните и банални български политици и да засенчи пороя от клишета, които той сипе непрекъснато. 

Десето. Нито един от четирите президентски мандата не ни убеди в смисъла на тази институция, напротив, провокираха мислещия гражданин да се пита "абе за какво става дума".

А не е ли така?

Да се обясни защо нелепата конструкция "президент" е възникнала в българската конституционна система не е трудно. Но защо избирателят трябва да се възпалява всеки пет години от тази безполезна играчка е по-трудно за обяснение. С тази схизма в представите си той ще посрещне и изборите наесен.