Да отхапеш парче от парка

Около 5% от територията на България попада в различни категории защитени зони (ако не броим мрежата "Натура 2000") и инвеститорският интерес към тях винаги е бил огромен. Те създават много работа на съдилищата и депутатите. Първите неведнъж са произвеждали шокиращи решения в полза на инвеститорите, а вторите често са обвинявани в лобизъм и обслужване на конкретни интереси. Служителите в системата на екологията от години негласно коментират, че по отношение на тази сфера натискът за взимане на едно или друго решение е огромен. Така не е никак изненадващо, че проектите в защитените територии са съпътствани със съмнения за нарушаване на правилата в тези зони от инвеститорите и протести от страна на неправителствените организации и граждани.

Според екозащитниците първата фаза на овладяване на защитените територии вече е приключила с реституцията и приватизацията на станциите и съоръженията в парковете. Сега интересът е насочен към бъдещето и гарантирането на правата за ползване в дългосрочен план. Смените в ръководствата на паркове и предстоящото разработване на нови планове за управление на защитените зони прави темата още по-актуална. Така например очакванията са, че след отстраняването на досегашния директор на природен парк "Витоша" Тома Белев, инвеститорът "Витоша ски" ще има възможността да прокара проекта си за ски зона, като се промени плана за управление на парка (т.е. какво може и какво не може да се прави и в какви мащаби), така че той да не е пречка за пистите. Ръководните места в администрациите на парковете сега са по-атрактивни и поради големите средства, които ще се усвояват по оперативна програма "Околна среда".

Липсата на ясни правила за инвестициите в тези зони и противоречивата практика, правят така, че в крайна сметка успяват онези бизнесмени, които работят със силната подкрепа на политици и държавни чиновници. Това създава неприятното усещане за хаос и корупция.

В следващите текстове обобщаваме какво точно привлича вниманието на бизнеса и на общините към тези територии, както и основните проблеми на тези защитени зони.

1. Голям курорт - голяма писта

Желанието за разработване на проекти в парковете нарастват правопропорционално с безразборното строителство на хотели в зимните ни курортни градове. Особено драстични в това отношение са Банско и Разлог. "Няма стратегическо планиране за развитието на курортите и запазването на природата. Повечето градове имат общи устройствени планове само за градската част и нямат такива за общината. Общините Банско и Разлог например са в такова положение и това е причина долината на двата града, които са в подножието на парк "Пирин", да е разделена на малки подробни устройствени планове (ПУП-ове). Освен че така застрояването е безконтролно, за всеки един от хотелите РИОСВ издава отделни разрешителни", казва Александър Дунчев от Асоциацията на парковете в България. По думите му точно това презастрояване е причината за натиска за строителството на ски писти, които са вече на територията на парка. Пример в това отношение е легловата база на Банско. Към 2010 г. тя е била 17 хил. легла при изискването в ОУП за ски зоната капацитетът да не надхвърля 8 хил. легла.

Резултатът от опита за привличане на повече туристи са множество нарушения на концесионния договор на концесионера "Юлен" АД (и "Витоша ски", и "Юлен" са свързани с акционера в Първа инвестиционна банка Цеко Минев). През 2004 г. от дружеството внасят в МОСВ искане за построяването на два нови лифта и писти. Министерството обаче прехвърля въпроса за решение на РИОСВ - Благоевград, които дават разрешение за строителството на седалковите лифтове "Платото1-север" и Бъндеришка поляна – Коларски път и на двете писти "Платото-1-север" и "Платото-2-юг". Според справка на МОСВ от средата на миналата година ски пистата "Платото-1" е незаконна и за изграждането й няма разрешение на министъра на околната среда. Втората писта пък е в нарушение на изискването по ОВОС за 30 м максимална ширина. По подобен начин неправомерно са разширявани и повечето писти в курорта. Друга справка на директора на национален парк "Пирин" Владимир Мечев сочи, че от 2001 г., когато е сключен договорът с "Юлен", до 2011 г. са констатирани 17 различни нарушения на Закона за защитените територии, незаконно строителство и незаконна сеч, а наложените глоби са в размер на 56 500 лв. Миналата година министърът на екологията Нона Караджова призна, че концесионерът на ски зоната в Банско е превишил с 64.7 хектара площта, която по договор е 99.5 хектара. А еколозите от коалицията "За да остане природа в България" изчислиха, че изсечените в нарушение на концесионния договор гори са 65 хектара.

Проблем с прекомерното застрояване вече има и съседната община Разлог. Там засега има заявено едно инвестиционно намерение за изграждането на ски курорт, но то е на етап екологична оценка. Става въпрос за проекта на строителната фирма "Балканстрой" АД за строителството на ски и голф комплекс "Кулиното". Проектът предвижда изграждането на горф игрище и ски писти и лифтове на площ от около 1000 хектара, като почти всички съоръжения са в границите на Националния парк "Пирин". През 2008 г. експертният съвет по устройство на територията към областния съвет в Благоевград одобрява предварителния план за застрояване и плана за регулация на "Ски и голф комплекса – Кулиното", но от екологичното министерство предупреждават областната управа в Благоевград, че са дали това одобрение в нарушение на нормативната уредба по околна среда, защото проектът няма екологична оценка и оценка за съвместимостта по Закона за биологичното разнообразие. Освен че по-голямата част от предвидените за изграждане ски съоръжения попадат в границите на парк "Пирин", проектът предвижда едно от трасетата за лифт да минава през резервата "Баюви дупки – Джинджирица". Планът за управление на националния парк не предвижда изграждането на нови ски писти освен тези за ски зоната на Банско. За резерватите пък има пълна забрана за строителни дейности. Все пак инвеститорът е възложил изготвянето на екологична оценка, но по неофициална информация от БАН тя е отрицателна. По този проект засега е изградено само голф игрището. Останалата част е спряна, но съдбата му си остава неясна, защото очевидно се ползва с подкрепата на община Разлог и областната управа на Благоевград.

В рамките на община Банско в ход е и още един проект за изграждане на ски зона – Добринище. Решението за стартирането на проекта беше взето от общинския съвет на Банско през 2009 г. За строителството му общината създаде смесено акционерно дружество "Добринище – БГ" като съакционер в него е фирмата "Орбел дивелопмънт" на строителния предприемач Николай Галчев. Проектът предвижда изграждането на три седалкови лифта източно от връх Безбог, като половината от тях попадат в границите на парка. Засега проектът чака одобрението на министерството на околната среда.

Бившият директор на природен парк "Витоша" Тома Белев има и още едно обяснение за апетитите за изграждане на ски курорти в защитените територии. "В тези територии държавата е инвестирала – има изградена инфраструктура, хората са свикнали да използват тази територия и инвеститорите се възползват от това", казва Белев. "Защо примерно не вземат да построят някъде встрани един ски курорт?", пита реторично той.

За разлика от "Пирин" за другия национален парк - "Рила", има повече намерения, отколкото реално реализирани проекти. От тях най-амбициозният беше "Супер Боровец". Проектът беше обявен през 2005 г., а първата му копка, при която участва лично тогавашният премиер Сергей Станишев, беше направена през 2007 г. "Супер-Боровец" предвиждаше строителството на 19 км ски писти, 10 нови лифта, хотели и ваканционни имоти в района Самоков - Боровец - Бели Искър. А като инвеститори на проекта в дружеството "Рила-Самоков 2004" АД са "Боровец инвестмънт" ЕАД (с дял от 67%, поделен между фонда Equest Investments Balkans Ltd. и Държавния фонд на Султанат Оман), община Самоков (с 25%) и "Главболгарстрой" (8%). Един от проблемите обаче е, че дружеството "Бороспорт", което беше част от "Мултигруп", обжалва проекта. Освен това то притежава концесията за ски съоръженията и пистите. Засега единственият видим резултат от проекта е изграждането на един по-голям хотел, 7 по-малки и едно вилно селище до пистата на "Ястребец"3.

Апетити за изграждането на ски курорт в имаше и бизнесменът Христо Ковачки, чрез курорта "Искровете–Говедарци–Мальовица". Близки до него фирми даже участваха в замяната на около 3 000 дка гори от държавния горски фонд. Проектът получи и екологична оценка преди две години, но беше стопиран от министерството на екологията заради несъвместимост с "Натура 2000". Реализирането на проекта допълнително се усложнява и от наложения мораториум да се строи върху заменени гори.

Другият проект за изграждане на ски курорт беше около с. Паничище и Сапарева баня. Инвеститор на проекта "Паничище - Езерата - Кабул" и проекта за лифт между хижите "Пионерска" и "Рилски езера" беше "Рила спорт". От дружеството дори обявиха, че ще инвестират в проекта 140 млн. лв. Обявяването на проекта тогава предизвика масови протести от страна на екологичните организации, защото инвеститорите тогава успяха да направят незаконно просека, която използваха за ски писта. Проектът им влезе в ОУП на община Сапарева баня, но беше спрян от министерството на околната среда.

2. Разделяй и владей