В чакалнята на тайните

Някога, някога, толкова някога, колкото над двайсет лета, отварянето на досиетата беше кауза, зад която се виждаше неистовото ни желание за справедливост, истина и донякъде възмездие.

Надявахме се, че от архивите на Държавна сигурност ще научим схемите, с които беше съсипан животът на поколения и имената на хората, виновни за това. Макар и с много голямо закъснение комисията по досиетата започна процеса и през последните години беше свършена някаква работа. В дейността й обаче има и недостатъци. Някои от тях са следствие на организацията на работата там, а други - от закона, който има нужда да бъде променен.

Може би заради изтичането на мандата на сегашния й състав, но председателят й Евтим Костадинов напоследък е много активен - докладва за извършена дейност, предлага промени в закона, който регламентира дейността на органа, организира отпор срещу тези, които съдят комисията. Изобщо кипи труд и творчество...

Изтичането на първия мандат на комисията обаче задава няколко важни въпроса. Няма никакво съмнение, че тя свърши много работа през тези пет години. Започна от нищото и създаде реално действащ орган. От 2007 г., когато започна да функционира, бяха осветени хиляди хора, които са били щатни или нещатни сътрудници на Държавна сигурност. Преди изборите бяха проучвани кандидатите за общински съветници, депутати и т.н., проверени бяха десетки хиляди други и със сигурност отчетът на комисията пред парламента ще наблегне на това. През въпросния период комисията пускаше на порции определени в закона категории лица, миналата седмица беше за сътрудниците в ДС, които са заемали ръководни постове в някои университети. Периодично влизаше в новините, издаваше сборници с документи на ДС и извършваше всякакви други подобни дейности.

Няма смисъл да се пише колко необходима е тази комисия и какви са ползите за обществото и историята от Закона за достъп до документите на ДС. Ясно е също така, че трябва да се увеличи списъкът с хора, чието минало в комунистическите спецслужби трябва да бъде обявено. В този смисъл настояването в закона да бъдат включени за оповестяване и кредитните милионери, които са работили за ДС, е повече от необходимо. Преди десетина дни Евтим Костадинов посети парламентарната комисия по вътрешна сигурност. Там той обясни колко важно е да бъдат разсекретени досиетата на кредитните милионери и защо това не може да се случи в момента.

По дирите на "червените куфарчета"

Това безспорно е така, но защо комисията по досиетата се активизира по темата едва в края на мандата си? Тази тема е ключова, защото кредитите, отпускани на сътрудници от ДС, всъщност са истинското раздаване на "червени куфарчета" с пари. Ако съществуват икономически досиета на прехода, които трябва да бъдат отворени (както поиска още преди 2 години бившият президент Георги Първанов), то те са съчетание от изгодни банкови заеми без покритие както за партийна номенклатура, така и за съпричастни към Държавна сигурност.

Но към осветяването на кредитните милионери е задължително да се добавят и лицата, визирани в чл. 3, ал. 2, точка 9 от закона: "членовете на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на банки, на застрахователи и презастрахователи, на фондови борси, на акционерни дружества, организиращи неофициален пазар на ценни книжа, на инвестиционни посредници и на инвестиционни дружества". Вече излезе наяве фактът, че трима от председателите на БНБ и шефът на управление "Банков надзор" след 10 ноември 1989 г. са били агенти на ДС във времето, когато се раздаваха лицензи за банките и кредитите, както и още 19 началници на управления, отдели, клонове или членове на управителния съвет на националната банка. Можете да си представите какво ще е положението в частните банки. (Досега стана известно, че Венцислав Йосифов, управител на Първа частна банка, и Георги Агафонов, член на съвета на директорите на банка "Славяни", са били сътрудници на ДС, двамата бяха проверявани съответно като кандидат-кмет и народен представител.)

"Икономическите досиета" са един от най-важните въпроси и вече две десетилетия вълнува българското общество, но комисията сякаш се сети за този проблем едва преди изтичането на мандата си. Въпросът е защо. Едва ли някой се интересува особено много от доносниците в Центъра по мелиорация и капково напояване или Инспекцията по труда.

Всъщност забавянето на проверката, посветена на "икономическите досиета" на прехода, се случва по вина на самата комисия. По неясна причина тя е приела, че това не е от особено значение за истината за хората, които извършиха трансформацията от политическа в икономическа власт. 

Много може да се спори и върху тайминга на оповестяването на определени категории лица, който използва комисията през мандата си. Но така или иначе всяка разсекретена истина от историята на ДС е полезна за опознаването на репресивния комунистически апарат независимо кога се случва.

Защо истината се бави? 

Извън конвенционалните процедури по изпълняване на законовите си задължения комисията има доста спорна практика. В чл. 31, ал. 1 точка 3 от Закона за достъп до документите на ДС парламентът е предвидил възможността журналисти, публицисти и историци да могат да изследват масивите с досиета. Всички те имат право "на достъп до документите на органите по чл. 1 за научноизследователска, публицистична и проучвателна дейност по реда на Закона за достъп до обществена информация".

Това обаче е измамна възможност. В своята практика комисията по досиетата дава достъп до архивите на ДС само ако става дума за документи, които вече са били оповестени от нея.* Така историк или разследващ журналист няма да получи възможност да се запознае с материали и досиета на хора, въпреки че те присъстват в чл. 2 и чл. 3 от закона, където са посочени категориите лица, чиято принадлежност към бившите спецслужби трябва да бъде разкрита. И това се разяснява още в приемната на комисията по досиетата по един доста дидактичен начин. Ако се интересувате например от досието на Цар Киро - Кирил Рашков, ще трябва да поискате разрешение от самия него. Комисията се позовава на закона, че "когато съдържанието на документите може съществено да наруши права и законни интереси на трети лица, чиито имена са споменати в документите, и няма изрично писмено съгласие от тях или от техните законни наследници, се предоставят копия, които не включват данните, отнасящи се до третите лица". Другата врата, която използва комисията, за да не получите данни за съпричастността на Цар Киро към ДС, е член 31, ал. 4 от Закона за достъп до обществена информация, в който се казва, че ако няма съгласие на третото лице, органът отказва информация. И тайните на този, който предизвика масовите бунтове в Катуница и който десетилетия се изплъзваше от правосъдие, и отношенията му с ДС остават скрити за обществото.

Така въпросният административен орган диктува последователността, с която обществото научава фактите за един толкова важен период от време. Тя не дава възможност на изследователи и журналисти за различен поглед на миналото, без предварително да е дала своята благословия за изследваната категория лица. И това е рафиниран начин на цензура. Защото, когато някой диктува, той може и да манипулира. А колкото повече се бави разкриването на истината за нещо, толкова по-малко има то значение за обществото. 

Отказ чрез отлагане

Другата сериозна бариера, пред която е изправен всеки кандидат-изследовател на архивите на ДС, е самата читалня на комисията. Редът за влизане в нея е нещо като да запишеш детето си в столична детска градина – има дълги списъци, чакане по три седмици и ако недай си боже ти изникне работа в деня, в който ти се падне по график, гориш, чакаш нови три седмици. Така, ако някой е подал заявление за достъп до някой документ, първоначално започва да тече законовият срок от поне 1 месец. След това има още три седмици, преди желаещият да влезе в чакалнята.

Всичко това се случва, при положение че в закона има срок от 30 дни, в които човек трябва да се запознае с откритите документи. Тази процедура е толкова тромава, защото въпросната читалня представлява стая 5 на 5, в която има точно 7 (словом: седем) бюра, на които може хората да се запознаят с документите, и един компютър, който не е свързан с интернет. Седем места за цяла България и един компютър.

След като беше конституирана, комисията получи сграда, където да съхранява архивния фонд в Банкя, и три етажа за администрацията в центъра на столицата на ул. "Врабча" №1. Там се намира злополучната читалня. Когато беше зададен въпросът на член на комисията защо помещението е толкова малко, отговорът беше: "Няма пари."

Това словосъчетание, разбира се, е мантра за държавния служител. В случая обаче то е доста неуместно. През петте години, докато съществуваше, комисията по досиетата направи луксозен ремонт на етажите на "Врабча" 1. Пропускателната система в помещенията на комисията например работи с пръстов отпечатък (все едно че става дума за ЦРУ или ФБР), във всеки ъгъл е инсталирана камера, няма сантиметър от коридорите и читалнята, който да не влиза в кадър, охраната е от НСО. В Банкя пък комисията е реновирала над 10 000 квадратни метра площ за архивите и е построила 477 метра монолитна ограда от стоманобетон, която е 2,20 метра висока и 16 см дебела. Изграден е нов КПП, двуетажна сграда с разгъната площ от 146 кв. метра, където се намира комуникационен и контролно-пропускателен център с видео- и техническо наблюдение. Още ли мислите, че комисията по досиетата страда от безпаричие?

И след като толкова много средства са изтекли от бюджета на комисията за разнообразни мероприятия, явно не се е намерил никой, който да помисли, че смисълът на съществуването на този административен орган и на този закон и процес не е чиновници да пренасят архивни единици от стелаж на стелаж, а  информационните масиви на ДС да бъдат прочетени от засегнати хора, които искат да научат за своето минало, или от изследователи, които да ги направят достъпни за обществото. И тези хора не трябва да бъдат разигравани заради удобството на администрацията (защото основните ползватели на архивите на ДС са принудени да се влачат седмици), а трябва да им се създадат условия да работят бързо и спокойно. Защото и бездруго хората, за които това минало е важно, остават все по-малко.

* Примерите, посочени в текста, са от собствения опит на автора