Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Трябва ли държавата да изплаща издръжка и за децата, които учат в частните детски градини и училища? Това се превърна в може би най-спорния въпрос от проекта за нов закон за предучилищното и училищното образование, който предстои да бъде гледан в парламента. Идеята на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) е да приложи принципа "парите следват ученика" във всички видове учебни заведения и частните също да получават единния разходен стандарт за всяко дете, което обучават. За тази година той е средно 1300 лв. в детските градини, а в училищата варира между 1200 лв. в общообразователните и 3000 лв. в тези по изкуства. По изчисления на МОМН годишната издръжка за частните учебни заведения ще струва десет милиона лева от държавния бюджет. Условието е срещу нея частните детски градини и училища да намалят таксите си и да събират допълнителни средства само за дейности, които не са включени в стандарта (например за паралелки с по-малък брой ученици, нов физкултурен салон и т.н.).
В първоначалния проект на закона беше предвидено идеята да влезе в сила от учебната 2013-2014 г. На заседанието на кабинета миналата седмица обаче въпросът предизвика дискусия и дори се е обмислял вариантът законът да бъде изтеглен, докато се изяснят всички спорни точки (имайки предвид, че законът се бави вече две години, ако не бъде приет сега, това няма шанс да се случи преди изборите).
Зам.-министърът на финансите Владислав Горанов е определил идеята като "прибързана" и "криеща доста рискове както по отношение на средното образование, така и по отношение на частните детски градини". Аргументите му са, че държавата все още не е гарантирала достъпа на всички деца до държавните училища, а и общините може и да нямат финансов ресурс, за да изплатят единния разходен стандарт на децата в частните детски градини. Министърът на образованието Сергей Игнатов отговаря, че идеята е била съгласувана с финансовото министерство, а и парите за децата в частните учебни заведения така или иначе са налични в бюджета. В крайна сметка правителството одобри закона, но отложи издръжката за децата в частните детски градини и училища за 2016 г.
"Капитал Daily" покани адв. Ирина Абаджиева-Репуц, председател на Инициативния комитет на родители на деца в частни училища, и Ева Борисова, председател на асоциация "Родители", да изложат аргументите си "за" и "против" идеята.
Държавната финансова издръжка за образование, определена за всяко дете, трябва да го следва, дори и то да се запише в частно училище. Въвеждането на принципа "парите следват ученика" ще гарантира равни права на достъп до субсидията за образование на децата без дискриминационни действия на държавата спрямо учениците в частните училища. Освен това ще създаде конкурентна среда сред училищата, които ще се стремят да предоставят качествено образование, за да привлекат повече ученици.
Частните училища наред с общинските и държавните осъществяват стратегическа дейност в полза на държавата и обществото – задължително училищно образование и подготовка на човешките ресурси в страната. Те изпълняват стриктно държавните образователни изисквания. Родителите на учениците в частните училища са данъкоплатци и като граждани дават своя принос за формиране на бюджетните средства за образование. Нещо повече, те освобождават бюджетни средства за издръжка на обучението на своите деца, инвестирайки собствени средства, без да получават никакви данъчни облекчения.
Всяка година с приемането на закон за държавния бюджет за следващата финансова година се определя държавната субсидия за образование за всяко българско дете по данни от ГРАО или по неговото ЕГН. Към този момент изборът между държавно и частно училище може да не е направен, а и може по всяко време след това да бъде променен. Но когато идва моментът да се разходват тези средства, те не се дават за децата, които са се записали в частни училища. Това не се отразява на данъчните задължения на родителите. Напротив, парите, които те заплащат вместо държавата за образованието на децата, не се считат за признат разход за данъчни цели, т.е. облагат се като доход на родителя и той на практика плаща данък и върху таксата, която е заплатил на частното училище. Парите, останали като разлика между планираното в бюджета и разходваното, остават като резерв в държавната администрация. Така едни 9 млн. лв. всяка година могат да бъдат използвани за бонуси.
Европейският опит ни дава много примери за подчертано стимулираща държавна политика към частните училища. Тези училища са подкрепяни и насърчавани от държавата чрез пряко или непряко финансиране (субсидии, заплати на учителите, безвъзмездно ползване на материална база и техническо оборудване, ремонти и др.). В Дания, Франция, Германия, Испания, Австрия, Португалия, Великобритания и Лихтенщайн държавата субсидира и частните училища. В Холандия, Швеция и Швейцария има действаща ваучерна система и финансирането е на принципа "парите следват детето".
Основните възражения към предложението на правителството да се дадат на частните училища средства по единния разходен стандарт за издръжка на ученик са свързани преди всичко с въпроса как този акт допринася за обществения интерес – по-ефективна образователна система.
Има два основни критерия за ефективност на образователните системи в света: достъп и качество. Нека разгледаме по какъв начин идеята за финансиране на частните училища се отразява на достъпа. Очевидно никак. Децата в частните училища нямат проблем с достъпа. Родителите им са избрали да платят, за да си спестят неудобствата, свързани с общуването с деца от семейства, които по една или друга причина изпитват сериозни трудности в справянето с житейските предизвикателства.
А качеството? Под качество разбираме способността на системата да постига високи средни нива на постижения на учениците, като преодолява различията, породени от социалния статус на децата. Или какви са шансовете на бедните деца, чиито родители са неграмотни и не могат да им помагат в ученето нито с лични усилия, нито с личен пример, още по-малко с частни уроци, да постигнат високи образователни постижения. Повече от очевидно е, че предложеният механизъм за финансиране няма да повиши качеството на системата. И без това ресурсите, които консумират децата в частните училища за постигане на едни и същи образователни цели, са между 5 и 20 пъти по-големи от единния разходен стандарт за ученик.
Години наред като общество ние инвестираме в образованието много по-нисък процент от националното си богатство, отколкото другите европейски страни. Системният дефицит поражда жестоки битки за ресурси, в които по-силните винаги печелят. Резултатът е образователна система на две скорости, където заможните са или в частни, или в елитни училища, а бедните, особено в големите градове, още от първи клас получават завинаги етикета "неудачник". Учителите също следват ресурсите. Добрите учители избират по-добрите работни места, които им осигуряват добра заплата, достатъчно сигурност и по-лесни за работа ученици.
Колко победители от олимпиади, които произлизат от бедни семейства, е успяла да създаде българската образователна система? Колко деца с увреждания постигат пълноценна житейска реализация благодарение на добре функциониращата ни образователна система? Какъв би бил приносът на частните училища за промяна на отговорите на тези въпроси?
191 коментара
Не е правилно да се субсидират частните училища. Ако живеехме в социализъм би било правилно.
Публикувано през m.capital.bg
Знам, че в България положението винаги е по-особено. Но бихте ли дали примери как е решен този въпрос по света?
Ето една статия на Любослава Русева относно последствията от финансирането на частни училища с държавни пари в различни страни по света. Интересно ми е Ирина Абаджиева как ще коментира статията на Русева.
Ето и линка към статията на Русева: http://www.reduta.bg/?p=2717
Според Ирина Абаджиева "Родителите на учениците в частните училища са данъкоплатци и като граждани дават своя принос за формиране на бюджетните средства за образование." Госпожо Абаджиева, ако това е така, според вас трябва ли да се приспадне данъчната ставка за образование от данъците на бездетните данъкоплатци?
А защо трябва да прикачваме едни пари към всеки ученик ???
Този принцип в България засега дава три очевАдни резултата:
- числеността на паралелките е близка до максимума - повече ученици (приходи) с по-малко учители (разходи);
- всеки директор не си и помисля да изключи и най-големия келеш ;
- основната маса ученици се насочват към училища, където най-лесно се "избутва" учението - т.е. с по-слаба дисциплина и занижени изисквания.
А матурите са всичко друго, само не и ОБЕКТИВНА оценка на знанията.
С какво всичко това подобрява качеството ??? Ако ученикът Иван е предпочел училището Х, а не У - означава ли, че той е проучил, преценил и избрал по-доброто ???
А достъпността отдавна не е проблем - капацитетът на училищата е много по-голям от наличните ученици.
Тези, които упорито пробутват "парите с ученика" са много, ама много далеч от реалността в училищата !!!
Ирина Абаджиева: "Частните училища наред с общинските и държавните осъществяват стратегическа дейност в полза на държавата и обществото..."
Това е вярно, но най-вярно е, че частните училища са най-вече бизнес, а субсидирането на кой и да е бизнес е порочно!
Нека субсидираме и киселото мляко, защото е основна храна за пенсионерите!
Тези 10 милиона по-добре да се използват за ремонти на училищата, защото някои училища дори и в София са направо руини!
Моя племенник учи до 4-ти клас в частното училище "Малкия принц". Като резултат - майка му го учеше през лятото преди да започне 5-ти .....да чете!?
"Принципът "парите следват ученика" ще създаде конкурентна среда сред училищата"....Ако знаете как се плюят даскалите по време на кампанията по приема?!
....принципа "парите следват ученика"......
----------------
Този "принцип" е погрешен и не знам кой го наложи.
Ако парите следват ученика,родителите трябва да са в час,в случая с парите в джоб.Те преценяват къде да бъде детето им.Ако сметнат,че е нужно,ще доплатят за "частно" образование.
Ако държавата поема минимума за детска градина и задължително средно - да поддържа съответните учебни заведения.
Ако ще изнасяме "висшисти",висшето образование да стане само платено.
Ако някой ще ме опонира,че "плаща данъци и т.н.",нека да поясни защо плащащите различни данъци трябва да издържат стандартно :
..."средно 1300 лв. в детските градини, а в училищата варира между 1200 лв. в общообразователните и 3000 лв. в тези по изкуства."...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.