Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Тенденцията на окрупняване в земеделския сектор, която започна преди няколко години, продължава. Това се вижда от статистиката на кандидатите за европейски субсидии в сектора. Срокът за подаване на документи изтече на 9 юни. Според предварителните данни на фонд "Земеделие", предоставени на "Капитал Daily", през тази година намалява броят на стопанствата, искащи европейски средства, но се увеличава регистрираната площ. Преведено, това означава, че ще се обработва повече земя, но от по-малко земеделци.
Причините са няколко - през последните години зърнопроизводството е печеливш сектор и има средства за нови инвестиции, а бъдещите правила за евросубсидии ще бъдат обвързани с площите от миналите години. А и не е без значение, че земеделският сектор е подкрепен от над 1 млрд. лева субсидии годишно.
Чисто икономическият смисъл на окрупняването на обработваемата земя на стопанствата е ,че постигат по-голяма ефективност. Причината е, че те ще могат да са по-механизирани, а и да печелят от мащаба.
По-малко, но по-големи
Данните на фонд "Земеделие" към този момент показват, че около 84 хил. физически лица и фирми са кандидатствали за европейски субсидии на площ в периода от март до 9 юни. В сравнение с миналогодишната кампания това е намаление с около 4%. С подобен процент падна броят на стопанствата и през предходната година, което означава, че посоката на концентрация е трайна.
Същевременно обаче регистрираните за подпомагане обработваеми земи се увеличават до 3.6 млн.
хектара, което е ръст от 1-2%, показва още статистиката. Така за четвърта поредна година се забелязва тенденция на окрупняване в сектора, която според оценки на бранша се дължи предимно на растежа на фирмите в зърнопроизводствения сектор. Те взимат и най-големите субсидии по тази схема. Данните от последното преброяване на земеделските стопанства показват, че със зърнени култури са засадени над 58% от площите в България, следвани от техническите култури (като слънчоглед и рапица), които са с дял от почти 34% (виж графиката). Отделно от това всички от най-големите фирми, получили средства от европейските фондове и националния бюджет, също са в зърнения сектор (виж топ 10 на фирмите в графиката). Класацията не е абсолютно представителна за топ зърнопроизводителите, защото много от тях работят с различни фирми и физически лица.
Нови изисквания
След като кандидатите вече са подали заявление за директни плащания на площ, предстоят и проверки от фонд "Земеделие". Субсидиите традиционно ще започнат да бъдат изплащани в края на годината, като крайният срок те да стигнат до фермерите е юни 2013 г. Очакванията са за настоящия годишен период от европейския фонд за гарантиране на земеделието да бъдат предоставени близо 500 млн. евро.
Сумата на националните доплащания пък ще стане ясна през есента с предложенията за новия бюджет. През тази година по схемата за единно плащане на площ има и нови критерии. Фермерите ще трябва да покрият екологични изисквания, свързани с опазването на водите от замърсяване с органични торове, както и на местообитанията и застрашени видове. Досега екологичните критерии не бяха задължителни и съответно обвързани с плащанията.
Новата селскостопанска политика на ЕС, по която все още текат ожесточени дебати, най-вероятно ще донесе сериозни промени при директните плащания на фермерите за периода 2014 - 2020 г. Според предложението на еврокомисията трябва да бъде въведен таван на субсидиите, както и да се постигне сближаване на сумите, които получават отделните държави. Според идеята максимално допустимата субсидия ще бъде 300 хил. евро и ще се въведе прогресивно процентно намаляване на получаваните суми. Така например субсидиите на фирми, получаващи между 150 и 200 хил. евро, ще бъдат намалени с 20%, на тези, взимащи между 200 и 250 хил. евро - с 40%, а на тези между 250 и 300 хил. евро - със 70%. Планира се и отпадането на т.нар. исторически подход, който осигурява в момента по-големи средства на земеделците от старите страни членки. На този етап не е ясно с какво ще бъде заменен той, за да се постигне сближаване на бюджетите, но обсъжданите идеи са да бъдат въведени икономически и социални критерии.
28 коментара
Това - хубаво! Само в едрото земеделие (и животновъдство) е спасението (единствено големия мащаб може да даде ниски, конкурентни цени). Обаче, къде е мощната система за социално подпомагане на нуждаещите се, къде са безплатните кухни за безработни, безплатните общежития за бездомни?! Когато потребителската способност се концентрира в малцина свръх-богати, а мнозинството останали тънат в безправна мизерия, както е в България (пък и не само) - умират всички стимули за развитие на пазарната икономика...
НА ПРЕДНИЯ КОМЕНТАР ДОРИ И ЛЕНИН БИ ЗАВИДЯЛ :)
Публикувано през m.capital.bg
До коментар [#2] от "0888571682":
На икономическото невежество на предния коментар и Буш-младши би завидял! Я подхвани макрото и научи кръгооборота...
Ако това беше "Капитал" от 90-те - щяхме да можем да прочетем и кои са собствениците на тези фирми, както и кой от кое управление на ДС произлиза.
Както е казал Оруел - журнализъм е да напишеш онова, което никой друг не смее да напише, всичко останало е ПР.
Изглежда, че процесът за овладяване на територията на България е към своя край. След Черноморието и земеделските земи, сега остана да се поемат на отчет някакви си "пикливи" 25% от територията, наречени "горски фонд".
(знам, че е над 40% горския фонд на Републиката; тоя за поемане е около 25%, иначе Европа ще бие през пръстите и ще трябва да сменяме правителствата като гърците)
С което преходът към демокрация и пазарна икономика най-после окончателно и безвъзвратно ще завърши.
И тук окончателно и безвъзвратно ще зацари невероятен социално-икономически рай. От робовладелско - латифундистки тип.
Нещо като Аржентина, нещо като Бразилия. Дето имат десетки и стотици пъти повече земя, впрочем. И над 60 години управленски опит в контрола над градските гета.
Борим се с картелите, а? Хаахх...
До коментар [#1] от "Станислав Янков":
Погледнете как е в другите европейски страни. Там земеделските стопанства са с около 500-5000 декара. Не повече. Така има конкуренция. Сега конкуренция няма, собствениците на земи са принудени да си дават земите под аренда на 1, максимум 2ма арендатора. Като резултат, рентите са ниски.
Сигурен съм и в другите европейски страни има желания за окрупняване, но има явно законови ограничения в интерес на конкуренцията.
Естествено, че ще намаляват бенефициентите! И по брой и по големина! Изискванията на фонда към тях са такива, че средните и дребните отпадат. Все повече от по-едрите ще отпадат! А, не трябва да е така! Нали уж, средата е крепящият елемент?! Средата се унищожава и в селото и в града! Остават само двата края - най-слабите и най-силните! Малкото гравитиращи около тях бързо биват засмуквани! повече към слабите и по-малко - към силните! Сигурно и другите народи са преминали през този етап, но ние нямаме мъдрост и воля за да го преминем! Затънали сме от години и няма излизане! Много удобно за икономиките на другите страни от еврозоната.
До коментар [#2] от "0888571682":
хахха, и за оше двама се сещам, които биха завидели
До коментар [#1] от "Станислав Янков":
задавате ли си жъпроса защо трябваше така тъпанарски да се унищожи едрото земеделие пък макар и под формата на ТКЗС. Вероятно за да се изгради една нова просташко-мутренска прослойка ?
А защо всички мислят, че оркупняването на бизнеса задължително е свързано с ДС и прочие? Не е ли възможно просто пазарът да се развива както се развива един нормален пазар - с тенденция към запазване на добрите, които в даден момент монополизират пазара.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.