Безсмислен горски труд

Сега всичко започва от начало и не е изключено "Витоша ски" да се окаже в по-неизгодна позиция от първоначалната си. Широко дебатираните поправки, които бяха представени като решение за инвеститорите, може да се окаже, че изобщо не решават проблемите им. А упражненията върху Закона за горите, които текат от половин година, да са безсмислени.

Слалом от грешки

След цялото говорене за Витоша най-умните мисли все още са на двамата външни консултанти по управление на урбанизирани територии и зимни курорти Франсис Амп и Жан-Люк Транкар. Те бяха в София преди две години и половина, и то само за три дни. Но успяха да разберат елементарни неща: "Трябва да е ясно, че никой никога няма да дойде от друга държава или град, за да прекара една седмица на ски на Витоша", казаха те. Т.е. амбициите за мегакурорт, които има фирмата, собственик на лифтовете, са не само екологично несъобразни, но и икономически неоснователни. За един софиянец обаче е добре да може да кара ски един или половин ден. Според тях в Европа вече се вижда как в малките ски зони в Швейцария и Франция има все по-голям ръст на клиентите за ползване на планината за едно по-семейно прекарване, по-близко до природата. Остава въпросът за достъпа. "Знам, че сега има кабинков лифт, с който може да се стигне от града до планината. Той е бил приватизиран преди години. Въпросът е малко деликатен, но ми се струва, че това е било грешка. Ако искаме хората лесно да се качват горе, дори и лифтът да е частен, трябва да има договорка с общината за условията и цените", коментира Франсис Амп. "Истинският въпрос е какъв е интересът на гражданите на София. Защото това е важното - качеството на живота", коментира Франсис Амп.

От години обаче Витоша се развива в точно обратната посока. През 2007 г. Столична община продаде общинската компания "Въжени линии" и компанията "Витоша ски" успя да вземе повечето въжени съоръжения на планината. При приватизацията липсваха сериозни изисквания за инвестиции към купувача, както и гаранции, че достъпът на гражданите ще бъде гарантиран. Така софиянци пропуснаха да се сдобият с ремонтирани и сигурни лифтове. По отношение на достъпа, тази зима ясно си пролича, че той по никакъв начин не е гарантиран. Аргументите на "Витоша ски" да спре лифтовете бяха, че пистите на Витоша не са писти, а земите под съоръженията са държавна собственост.

Въпреки всичко след последните събития "Витоша ски" е малко вероятно да излезе победител от цялата ситуация. С действията си от тази зима инвеститорът успя да генерира огромно недоволство срещу себе си (а и срещу управляващата партия). Осигури си наблюдение под лупа от страна на обществото, а това ще го отдалечи още повече от желаните от него цели да разработи голяма ски зона на "Алеко". Ако пък компанията откаже да ремонтира и да пусне съоръженията си, то присъствието й на Витоша изглежда безсмислено. А знаем, че незапълнени пазарни пространства не остават за дълго.

Законов жест

А сега да забравим за Витоша. Проблемният закон все пак е за всички гори в България, а основната му официална цел е, да се поощрят инвеститорите. Ако изключим "Витоша ски" обаче, останалите с проекти за ски курорти останаха безмълвни до момента. От разговорите, които "Капитал" проведе с някои от компаниите, става ясно, че промените в закона няма да отпушат проектите, които са в ход, и така основният аргумент за поправките някак олеква.

"Преекспонира се значението на Закона за горите", коментира Андрей Цеков, изпълнителен директор на "Главболгарстрой". Компанията е мажоритарен акционер в проекта за ски зона на връх Ком, в близост до Берковица, който обаче от няколко години е в период на изчакване. Според Цеков не широко обсъжданите такси за промяна на предназначението са основният проблем, а тежката икономическа ситуация като цяло. "Законите не създават пазари. Проблемът с проектите за ски зони е, че възвращаемостта от експлоатацията на лифта е много бавна, ако няма имотен пазар, който да се развие на място", обяснява той. Сега обаче имотният пазар навсякъде е сринат, а цените на квадратен метър в Банско и Боровец са около 400 - 500 евро. Стига се дори до парадокси. Кметът на Берковица Димитранка Каменова защити поправките в Закона за горите пред парламента с аргумента, че процедурите около проектите са твърде бавни и отнемат много време. "Ето затова протестирахме и както усещам, ще продължим да протестираме, докато се случи. То животът ни минава в процедури", подкрепя я Филип Цанов, председател на Национална гражданска коалиция "Природата за хората и регионите", които се обявиха за закона (Това е организация, която по-скоро защитава интересите на основния инвеститор във "Витоша ски", създадена, за да контрира натиска на автентичните екологични организации). А инвеститорът чака по-добри времена.

Законът за горите не е и решение на проблемите и по другите планини. "Проектът за ски зона на Добринище попада в Национален парк Пирин", коментира Любомир Галчев, изпълнителният директор на "Галчев инженеринг груп", чието дружество "Орбел дивелопмънт" се е ангажирало със строителната част на ски зона – Добринище. "Всичко зависи от плана за управление на парка. Нас не ни засяга държавният горски фонд", коментира още Галчев.

"На мен не ми решават проблемите промените в Закона за горите. Ние сме спрени по друга линия", пък коментира Кирил Асенов. Той е в управата на фирмата – инвеститор в ски зоната и съдружник на Община Смолян – Спортно-туристически център "Перелик" АД. Целта на проекта, станал известен като "Супер Перелик", е да свърже Пампорово и Мечи чал с нов ски център. Земите, върху които ще се изгражда този проект обаче, са придобити след заменки, а с предишния вариант на закона държавата наложи мораториум да се строи върху заменени терени. Същото важи и за проектите, свързани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки на Мальовица, Говедарци и Искровете.

А горите

Все по-безсмислени изглеждат и останалите поправки в закона, свързани с добива на дървесина над прираста на гората, управлението на малките частни гори и тези покрай реките. За да защити сечите, министър Мирослав Найденов се аргументира с това, че горите превземат пасищата. Пасищата обаче би следвало да са предмет на друг закон. Необходимите сечи около реките също са регламентирани и горите около тях могат да продължат да се водят такива, без това да е пречка нещо да се премахне при необходимост. Не на последно място. Ако държавата толкова иска да намали таксите за инвеститорите, тя може да го направи, като промени наредбата, в която те са определени. Въобще кипи безсмислен труд.

Единствен победител накрая може да се окаже депутатът от ГЕРБ с интереси в лова Емил Димитров, който успя да си издейства част от концесионните плащания на ловните стопанства да се връщат обратно в тях за подпомагането им.