Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
Лоша комбинация от дъждове, суша и пожари опустоши реколтата от пшеница и други хранителни суровини по света и изстреля цените им нагоре. Кафе, пшеница, захар, царевица, соя на зърна – това са само част от стоките, които вече струват повече. Потребителите няма да усещат последиците само сега – случилото се през лятото на 2010 г. ще диктува пазарите поне през следващите 12 месеца, смятат анализатори.
След най-големия финансов срив за повече от 50 години през 2008-2009 г. сега пазарът на хранителни суровини е единственият, който предлага значителни печалби на играчите, купили фючърси (срочни договори) на ниски цени с възможност сега да ги продават значително по-скъпо.
Кое как поскъпна
От юни насам цените на хлебната пшеница скочиха средно с 50%. На Чикагската борса поскъпването от юни до началото на август беше, меко казано, впечатляващо - близо 100%. В същото време фуражната пшеница поевтинява, защото на този пазар се изсипват по-големи количества от очакваните – зърното с влошено качество се използва за фуражни цели.
Фактор за поскъпването на хлебното зърно бяха преди всичко пожарите и сушата в Русия, които съсипаха 25% от реколтата, както и природните катаклизми в други големи световни износители. В резултат от незапомнено високите температури, огъня и дима Русия въведе забрана върху износа на пшеница до края на годината, а тя е износител номер 3 в света. Това разби на пух и прах баланса на глобалния пазар, където се очакваше Русия да изиграе за поредна година ролята на един от основните продавачи.
Цените на пшеницата получават подкрепа и от очакването Украйна също да въведе забрана върху износа от септември до декември, въпреки че засега отлага това решение. Украйна също е сред големите световни износители.
В редицата на пострадалите от природните катаклизми се наредиха още много от най-консумираните стоки. Цените на захарта скочиха с 30% за три месеца поради силните дъждове в Бразилия и Индия. Царевицата поскъпна за същия период със 7.8%, а соята на зърна – с 8.3%. Русия, която е вносител номер 3 на захар в света, вероятно ще увеличи покупките си и на захарно цвекло – пак заради лошото време.
Наводненията в Китай увеличиха разходите по засяването и ограничиха предлагането на чесън. Китай е най-големият производител в света и на него се падат 77% от световното производство. Заради по-малкото предлагане от Китай в глобален обхват цените на чесъна са се повишили 2 до 3 пъти, отбелязват азиатските медии.
Кафето достигна 13-годишен максимум, след като през юни цените скочиха с 21% от началото на 2010 г. Неочаквано силните валежи в Бразилия и Индонезия влошиха значителна качеството му. В Индонезия узряването на кафето се забави с три месеца заради валежите.
Печалби и загуби отвъд океана
Докато Европа и Азия се притесняват дали ще разполагат с достатъчно количество зърно, американските фермери са обзети от задоволство, а един дори заявява пред в. "Индипендънт", че Коледа е дошла през август. Те очакват голяма реколта, която ще продават прескъпо. В Колорадо например вече са прибрали най-голямата реколта от 25 години насам.
Канадските производители на пшеница пострадаха, след като пшеницата затъна във вода в резултат от неспирни проливни дъждове.
Само нагоре
Карен Уорд, водещ икономист на банка HSBC, пише в седмичен обзор: "Случилото се това лято показва колко нестабилни са глобалните пазари на земеделски стоки, а в по-дългосрочна перспектива климатичната промяна вероятно ще учести екстремните прояви на времето като горещи вълни, наводнения и суши." Уорд вещае в този смисъл мрачна перспектива пред потребителите, защото според него хранителните суровини главно ще поскъпват. Това обаче са дългосрочни прогнози, което ги прави несигурни. По важно е какво ще се случи сега с излизането на Русия, Канада, а вероятно и Украйна от експортните пазари през сезона юли 2010 – юни 2011 г.
Количествата, с които тези страни ще лишат глобалните потребители, ще бъдат компенсирани от други производители. Като цяло Европейският съюз ще има добри експортни възможности, САЩ – също. Добри реколти и износ се очакват от Австралия и Аржентина. Налице са и значителни запаси, останали още от 2008 и 2009 г. Това означава, че световният пазар ще е в излишък, а не в дефицит, и следователно цените трябва да се успокоят.
Пазарните експерти обаче смятат тъкмо обратното. Излизането на важни износители от пазара ще наруши динамиката му и ще внуши несигурност, експортните потоци ще бъдат променени. Тези фактори също са в абсолютна подкрепа на цените, които очевидно няма да паднат на нивата отпреди края на юни 2010 г., а по-скоро ще се колебаят по-близо до рекордните си стойности от лятото на тази година през следващата година.
Лошото време намали производството на пшеница и влоши качеството на зърното в Централна и Източна Европа. Но очакванията са реколтата да е достатъчна за изхранването на региона и да позволи значителен износ от балканските и други страни. Производителите в България, Унгария и Чехия прибраха по-малко пшеница, отколкото преди година, заради проливните дъждове и наводненията, а сухото време през юли след дъждовната пролет съсипа реколтата в Полша – най-големият производител на пшеница в Централна Европа. Украйна също ще прибере значително по-малко реколта заради проливни дъждове и силна жега.
Силни дъждове отложиха прибирането на реколтата в България и влошиха качеството, но при прибрани 3.7 млн. т от 98% от засетите площи зърненият баланс е осигурен. Остават количества за експорт и България вече е изнесла 285 000 тона. Реколтата се изчислява на 3.74 млн. тона, така че могат да бъдат изнесени общо 1.7-1.8 млн. тона", заяви пред Ройтерс Радослав Христов, председател на Национална асоциация на зърнопроизводителите в България.
Въпреки проливните дъждове и по-малките добиви Румъния ще изнесе 2.5 млн. тона пшеница, след като предишния сезон продаде 2.3 млн. тона главно в Испания, Италия, Ирак и Сирия.
В Унгария реколтата е с 16% по-малко спрямо миналия сезон, но тя ще задоволи местните нужди и страната също ще изнася пшеница.
Земеделската камара на Чехия изчислява, че реколтата е с 11.5% по-малко от миналата година и е 3.86 млн. заради пролетните и летните дъждове, но също предвижда износ.
В Полша статистическото бюро очаква пшеницата да е 9.14-9.45 млн. тона, след като през 2009 г. бяха прибрани 9.8 млн. тона. Качеството на зърното обаче е силно влошено и това ще затрудни експорта.
Източник: Reuters
2 коментара
Всяка година една и съща песен!
Просто им е бедна фантазията какъв вкусен хляб прави дома6ната ми хлепопекарна само за 40-50 ст.Да видим колко време ще издържат с високите цени,а и да не забравяме-земеделците ни не са за жалене,като ромите са-могат ли,прекарват ни,затова....вие си знаете
В същото време фуражната пшеница поевтинява, защото на този пазар се изсипват по-големи количества от очакваните – зърното с влошено качество се използва за фуражни цели.
!!! Врели некипели! Лондонския фючърсен контракт за фуражна пшеница се изтреля от 95 паунда на тон през февруари до 158 поунда на тон през Август. Спреда между хлебна и фуражна пшеница се държи около и под 10%. Другото е пропаганда на прекупвачите на зърно в България стремящи се да извият ръцете на неинформираните и слаби финансово земеделци и заработят свръх марж. При цени на световния пазар от 400-440 лева на тон фуражна-хлебна пшеница и на вътрешния от 300, това дава маржа от 30-35%. Повечето от тези хитри търговци обаче май вече продадоха на късо през Април-Май 3-месеца форуард на нива от 120 евро на тон и сега търпят огромни загуби!
Уместен въпрос също е защо миналата година, при толкова ниски цени държавният резерв не интервенира по-агресивно на пазара на нива от 210 лева на тон, така че сега да са пълни хамбарите и държавата да е в позиция да тушира част от шоковото нарастване на цените, реализирайки сериозни финансови дивиденти?! България трябва да се подготви за сценарий на пшеница от 1,000 лева на тон, който е силно вероятен в следващите 5-6 години, вземайки предвид растящото потребление в Китай. Такова поскъпване на селскостопанските товари ще има сериозни социално-политически последици в страната.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.