Темида – да се удари

При това положение въпросът какво е наложило Филип Златанов (който е страна в процеса) да дава дела на председателя на ВАС и поставя ли това под съмнение съдебният контрол по казусите, е съвсем резонен.

След запитване на "Капитал" до съдия Колев от пресцентъра на съда отговориха, че "председателят на ВАС не е получавал каквито и да е списъци нито от Филип Златанов като председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, нито от който да и да било друг." От съда акцентират на факта, че "съгласно изнесеното от прокуратурата копие от отметка в тефтер на Филип Златанов ясно се вижда, че при споменаването на името на председателя на ВАС Георги Колев има и отбелязването "не давам нищо", която бележка "удобно" сякаш се игнорира".

Според отговорите на върховната съдебна инстанция по административни дела председателят на ВАС "не е коментирал конкретни съдебни спорове и невлезли в сила съдебни актове нито с г-н Златанов, нито с който да било друг". Двамата са се виждали по две причини - "по повод на организиране на семинари и различни форми на обучения" и "искането на комисията за определяне представител на ВАС, който да участва в работна група за методология по прилагането на чл. 33 от закона" (този текст урежда последиците от установяване на конфликт на интереси).

Според закона решенията на комисията за конфликт на интереси се обжалват първо пред Софийския административен съд и пред тричленен състав на ВАС, който е последна инстанция.

Справка в деловодната система на ВАС показва, че към днешна дата в съда са били решени над 30 казуса, по които се е осъществявал съдебен контрол на актове на комисията. Статистиката далеч не е в полза на ръководената от Златанов институция, която явно има проблем да формира законосъобразни актове, защото над 2/3 от решенията й са окончателно отменени. Вероятно до голяма степен това обяснява защо в тефтера си Златанов е записал "Продължават проблемите със съда".

Преди около два месеца председателят на ВАС Георги Колев премества със своя заповед делата по Закон за конфликт на интереси от Пето в Седмо отделение в съда. От ВАС отговарят, че това действие е с цел "подобряване вътрешната организация на съда и за по-равномерното разпределение на натовареността на съдиите." От доклада за 2012 г. на председателя на съда се вижда, че делата в Пето отделение действително са били малко повече от тези в Седмо.

"!Вс. трябва да бъдат наказани" е друга от бележките на Филип Златанов, свързана с представители на съдебната система. Тези, които трябва да бъдат наказани, са председателят на Съюза на съдиите в България Таня Маринова, членовете на ВСС Незабравка Стоева и Калин Калпакчиев, съдията от Софийския административен съд Мария Ситнилска (спомената е само фамилията й), зам.-председателят на ВАС Боян Магдалинчев. От бележките на председателя на КПУКИ разбираме, че има и две групи, като Калпакчиев и Ситнилска са във втората, срещу Незабравка Стоева е записано, че е за последната порция, а Таня Маринова - че остава за накрая.

Когато миналата седмица съдът обсъждаше отстраняването на Филип Златанов от председателския пост, стана ясно, че в анонимния сигнал срещу него се твърди, че в комисията има преписки срещу съпругата на Калин Калпакчиев и срещу Таня Маринова. Защитата на Златанов от своя страни заяви, че подобни преписки не е имало и това поставя под съмнение достоверността на сигнала.

Тези бележки в тефтера са от втората половина на февруари – по времето, когато председателстваният от съдия Таня Маринова съюз на съдиите организира дебат за реформи в съдебната система, в който участва и членът на ВСС Калин Калпакчиев.

Както ССБ, така и Калин Калпакчиев многократно открито са изразявали критична позиция срещу опитите на правителството на Бойко Борисов и в частност на вътрешния министър Цветан Цветанов да се намесва в работата на съдебната власт. Затова е логично и да са си навлекли гнева му. Общоизвестен факт е, че Искра Фидосова – човекът, който е нареждал на Златанов, е от близкото обкръжение на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. При това положение е съвсем логично именно по тази верига да е била спусната директивата "вс. трябва да бъдат наказани".

Присъствието на члена на ВСС Незабравка Стоева в "наказателния" списък на Златанов също не е неочаквано. Тя ръководи комисията за конфликт на интереси към съвета и на няколко пъти е отклонявала исканията на Филип Златанов за предоставяне на информация и събиране на доказателства с мотив, че подобни правомощия има неговата комисия като наказващ орган и той не може да кара ВСС да му върши работата. Вероятно и оттам идва бележката му "Имаме проблеми с ВСС". Освен това Незабравка Стоева на няколко пъти открито застана срещу настроенията на мнозинството в съвета, което й навлече конфликти с близките до ГЕРБ членове на ВСС.

Първият такъв случай е отказът й да приеме предложението за леко наказание за съдията от Софийския градски съд (СГС) Мария Георгиева, в чиято работа бяха установени редица нарушения, едно от което беше, че е приемала молби директно в кабинета си, без те да бъдат завеждани в деловодството. През април Незабравка Стоева беше обект на яростна атака от председателя на ВАС Георги Колев заради факта, че именно тя ръководи комисията, която извърши проверка на случайното разпределение на делата в съда, която установи пропуски и възможности за манипулации.

И ако имало магистрати, които са били подготвяне за "удряне", в бележника на отстранения председател на комисията за конфликт на интереси има и такива, които явно са се ползвали с протекциите на Златанов и неговите "началници". Такъв например е членът на съвета Михаил Кожарев, за когото е записано "да не се занимаваме". Кожарев е част от мнозинството в съвета, което се ползваше с доверието на предишните управляващи.

В края на миналата година, след злополучния опит на ГЕРБ да инсталира зам.-председателката на ВАС Венета Марковска в Конституционния съд, парламентарното мнозинство издигна кандидатурата на прокурора Галя Гугушева. След публикациите за имущественото й състояние кандидатурата й беше оттеглена. През януари ВСС отказа да започне проверка с мотив, че няма достатъчно данни за извършено нарушение и се чакат ревизиите на НАП, Инспектората към Върховната касационна прокуратура и комисията за конфликт на интереси. Още преди това решение на Етичната комисия към ВСС да бъде взето, Филип Златанов записва, че преписката срещу Гугушева е "готова за прекратяване", а после е записано – "чакаме", което се случва и в действителност - решението на ръководената от него комисия е публикувано пет месеца по-късно, чак през април тази година.

Без да е сред "осветените" страници в тефтера, "Капитал" научи за поне още едно производство срещу магистрати, което е било оставено на трупчета. Става дума за преписката, която е образувана след публикацията на "Капитал", която разкрива, че зам.-председателят на ВАС Румяна Монова е заседавала в един състав и е контролирала като по-горна инстанция решения на съдия Георги Георгиев, с когото живее на семейни начала. Комисията е изискала от ВСС документи във връзка с казуса през май месец, но до ден днешен (въпреки двумесечния срок за произнасяне) решение липсва. Дали казусът е бил подготвен "за удряне" или "за оправяне" и по този начин двамата висши магистрати са били поставени в зависимост (каквато е тезата на прокуратурата в разследването срещу Златанов), не е ясно.

На въпрос на dnevnik.bg дали ще инициира проверка заради магистратския сюжет в тефтера на Златанов, председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров към ВСС отговори общо, че "вероятно" ще бъде проявена активност "в тази посока".

Фиаското на тефтерчетата

Казусът с бележника на Филип Златанов силно напомня на един друг случай отпреди четири години. През юни 2009 г. съдебната система беше разтресена от нечуван дотогава скандал с лобистки привкус, който отекна в цялото общество и дълго време занимаваше както Висшия съдебен съвет (ВСС), така и прокуратурата, съда и Европейската комисия. Тогава в пристъп на откровение членът предишния състав на съвета Иван Колев заяви, че е дочул от една партийна централа (НДСВ), че човек, наречен Красьо, тъмен, с ланци, предлага срещу заплащане гласовете на членове на съвета и така може да осигури на магистрати назначаването им на ръководни постове в съда и прокуратурата. Започналата впоследствие (и обречена на неуспех заради "осветяването" от Колев) проверка на прокуратурата установи, че 30-годишният бизнесмен от Плевен е поддържал контакти с магистрати на различни постове от цялата страна, голяма част от които са били кандидати за ръководни постове. Контактите и телефонните разговори на Красимир Георгиев (оправдан впоследствие по всички повдигнати срещу него обвинения – за лъжесвидетелстване и за укриване на данъци) се превърнаха в хиперболизиран, но нарицателен образ на лобизма в правосъдната система.

Днес, четири години по-късно, и ВСС, и прокуратурата отново са изправени пред сходен казус. Със сбърканата публичност покрай разследването на Златанов, когато доказателствата бяха показани още в самото начало на разследването, държавното обвинение стъпи накриво и постави под съмнение желанието да проведе обективна и всестранна проверка на казуса. Липсата на интерес от страна на ВСС към магистратския сюжет в тефтера на председателя на КПУКИ обаче е не по-малко притеснителна. От изнесените записки може да се предположи, че един колективен орган и спусканите му (според прокуратурата) директиви са използвани, за да се поставя под контрол независимостта на съдебната система. ВСС просто няма как да остане безучастен към тези съмнения.