По-добре познатото зло

Както ЕК и Световната банка отдавна казват, не може да се спонсорират всички сектори на икономиката с ограничен ресурс, ако се търси максимален ефект. Отново обаче е направен компромис: всички сектори ще са допустими за финансиране, като приоритетните ще получават повече бонус точки. Една от целите на програмата ще бъде създаването на много нови предприятия в производствения сектор, защото, както казва един експерт, "в търговията вече имаме достатъчно, трябват ни там, където нямаме".

Въпреки, че ЕК не харесва идеята българските фирми да си купуват нови машини с грантове, това няма да бъде пропуснато и в този период. Експерти, работещи по програмата, споделят, че им се вижда по-логично това да се случва с нисколихвени заеми, но предвид настроенията в правителството това е слабо вероятно.

"Считам, че новата програма отговаря на нуждите на бизнеса", казва Теодора Овчарова, изпълнителен директор на "Елана инвестмънт", които са един от големите консултанти по програмата. "Българската икономика работи с машини със средна възраст 15-16 години. Няма как това да не е основна нужда на бизнеса. А програмите трябва да са базирани на нужди, както казва комисията. Да, тя иска високотехнологични производства, но не може с допотопно оборудване да произвеждаме висока добавена стойност."

Технологичната модернизация наистина беше най-използваната грант програма в този период и Овчарова казва, че е видяла как пред очите й фирми са се разраснали благодарение на нея. Критиците на този подход обаче твърдят, че грантовете правят фирмите зависими от такъв тип лесни пари, често те отиват във фирми, които иначе нямат проблем да се обърнат към банки, а консултантите са доволни, че ги има, тъй като печелят комисиони от подобни проекти.

По втората ос пък са проектите за енергийна ефективност, в които и фирми от преработвателната индустрия могат да търсят пари за иновативни решения за отпадъците и рециклирането. Има идея да се спонсорира строителството на ВЕИ, но само за собствени нужди на предприятията, без включване в мрежата. Приоритетни сектори ще бъдат химическият, стоманодобивният, хранително-вкусовият, целулоза, цимент, текстил и стъкларство.

Защо са промените?

В първата версия на програмата имаше идеи за още технологични паркове, доста по-ясно изразена помощ за клъстъри, иновационни ваучери и национален иновационен борд. Този борд е силно препоръчан и от Световната банка, която казва, че няма нито един орган в България, който компетентно и последователно да решава кое е иновация, и си заслужава да бъде подпомогнат. Не е ясно дали тази идея се запазва към момента, но по-скоро не. Идеята фирмите да получават ваучери, с които да плащат за разработки, също е много добра, но експерти, работещи над програмата, казват, че проблемът ще е с определянето на акредитираните университети и звена, които могат да участват. С други думи, както казва запознат с преговорите по програмата, "всички си искаха старата "Конкурентоспособност" въпреки очевидните й недостатъци да задвижи сериозно ръста на икономиката.

Програмата, оставена от служебното правителство, беше много добра, но не към този момент, казва Ели Милушева, ръководител на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност". "Може би след десет години. Бизнесът скочи, че имат нужда от помощ за износа на чужди пазари, технологична модернизация, закупуване на машини и съоръжения. Към днешна дата нашият бизнес е слаб, на последно място сме в ЕС." На всички сме се опитали да намерим място, казва примирително Милушева.

Новият подход е начин да се примирят исканията на ЕК с реалностите в България, казва Ангелина Добрева, заместник-председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми.  Според нея минималният брой оси е добър, защото е много по-лесно да се местят пари в рамките на една ос, отколкото между тях. А сегашният период доказа, че често се налага такова преместване.

Консултантите казват, че много търсени са проектите за внедряване на системи за управление и помощ за експортните производства. "Всичко, което беше пускано досега като линии, беше крайно неработещо", казва Теодора Овчарова. "Подпомагаха се различни изложения. Пуска се поръчка за щанд на изложение, избира се най-ниската цена, щандът е безобразен, ефектът - нулев. Т.е. няма работещ механизъм, който да е търговски ориентиран и да се подпомагат фирмите."

И все пак, малко инженеринг

В новата програма ще има и познатия от този период финансов инженеринг (гаранционни схеми, фондове за дялово инвестиране). Той ще е в приблизително същия размер, колкото беше планиран и миналият - около 100-150 млн. евро. В момента 350 млн. евро от програмата се управляват така, но това е заради неуспехите на другите схеми да усвоят парите, които трябваше спешно да бъдат прехвърлени. Източник от комисията казва, че тази сума е твърде голяма за пазар като България и нуждите например от фондове за дялово инвестиране са били надценени.

Но като се има предвид, че огромна част от новите фирмени кредити на банките в страната в последната година са заради тези инструменти, добрата новина е, че въпреки натиска на част от бизнеса на правителството и на администрацията, те ще останат (и за тях ще има битка - виж другия текст). Тъй като всяко вложено евро през тези инструменти привлича от 3 до 7 евро частен капитал, а и вложените пари след това се връщат и отново могат да бъдат инвестирани, ЕК ги смята за особено важни и се надява те в един момент да заемат по-голямата част от програмите.

по темата работи и

Мара Георгиева