Сега на нас

"Не мога да кажа на този етап", вдига ръце Ели Милушева, ръководител на управителния орган на "Конкурентоспособност", на въпроса дали е взето окончателно решение за ББР. "Говори се, черно на бяло няма никакви споразумения. Има политика да се подпомага ББР, да се изгради там капацитет и парите да минават през българска банка." Тя казва, че е въпрос на "политическо решение". ЕИФ е скъпо удоволствие заради по-високите й такси, но въпросът е каква ще е цената на граденето на капацитет в ББР и дали това трябва да се случи внезапно и за сметка на целия инвестиционен ресурс в новата програма.

Не е ясно какво е имал предвид Юнал Тасим, когато е говорил за "недотам успешни формации", но към момента, признава самата Ели Милушева, "всички схеми по JEREMIE работят, те са може би най-успешните в Европа". Гаранционната схема е раздала 3900 кредита на стойност 236 млн. евро., нисколихвената е раздала 110 млн. евро, а фондовете за стартиращи компании са инвестирали 4.5 млн. евро и са привлекли още толкова частен капитал. Към септември вече има 353 млн. евро, влезли реално в икономиката през инструментите, управлявани от JEREMIE, при предоставен ресурс от 349 млн. До края на 2015 г. от ЕИФ очакват портфейлът да стигне до над 840 млн. евро.

За сравнение - гаранционният фонд, който ББР създаде по ПРСР, тази година върна 100 млн. лв. от общо 330 млн. лв., които ще останат неусвоени, поради бавния темп на реализиране. Одобрените гаранции досега са 147 на стойност 52 млн. лв. Това, разбира се, не зависи изцяло от ББР, но е очевидно, че тя има още доста да учи и би било добре да го прави в партньорство с институция като ЕИФ, ако искаме парите следващия период да стигат до крайните потребители. От ББР не отговориха на изпратените въпроси.

Друго възможно обяснение, разбира се, че евросредствата винаги се управляват "по-удобно" от банка, подчинена директно на правителството, отколкото от европейска институция. Банкер, който работи с програмите на ЕИФ, обяснява деликатно, че европейската схема ограничава до минимум политическата намеса в процеса на отпускането на средствата: "Банките не са изложени на никакви договорки, на конюнктурни условия, на българската политическа среда. При наличието на посредник в процеса не би могъл да се избегне рискът от индивидуален подход, от дискриминация." Тъй като повечето дългови и капиталови продукти изискват 8-10 години, за да са максимално ефективни и полезни за икономиката, това значи поне две-три правителства, които да следват стабилна линия и да не рушат наследеното - лукс, с който България рядко е разполагала досега. Затова е лесно разбираемо защо Европейската банка за развитие и Черноморската банка например искат правителството да подпише споразумение, че ЕИФ ще участва в следващите 10 години в новия мецанин фонд (вид инвестиционен фонд, който дава и заем, и капитал), за да се съгласят да го финансират.

По-важният въпрос

Финансист от международна институция, запознат със ситуацията, обяснява, че заместването на ЕИФ с ББР  ще доведе и до други проблеми. Например българската банка има доста по-нисък кредитен рейтинг спрямо първокласния рейтинг на ЕИФ. Банките неизбежно ще трябва да увеличат лихвите си, за да посрещнат риска от това, че техните преференциални кредити ще бъдат гарантирани от институция, която има по-малка вероятност да покрие евентуални загуби. На второ място ББР тепърва ще трябва да трупа опит и останалите предимства на ЕИФ: по-висок кредитен рейтинг, топ професионалисти в сферата на дълговите и капиталовите продукти и не на последно място - сертифицирана от ЕК организация, която може да взима пари от програмата и те да се смятат за усвоени (т.е. няма нужда да се харчат до 2 години след договарянето).

Всичко това не значи, че ББР не може да има роля в следващия период, най-малкото защото България е в правото си да иска по-голямо участие на банката. Източник от комисията казва, че има възможност ББР да ръководи гаранционни и нисколихвени схеми, но след като подобри капацитета си, тъй като понастоящем той е доста слаб. За останалите инструменти като фондовете за дялово финансиране "ББР няма да може да се справи в следващите 3-4 години и ЕИФ трябва да продължи", казва той.

Тъй като инженерингът през 2014 - 2020 г. ще е на повече места, а не само в "Конкурентоспособност", място очевидно ще има за всички. Но откъде ще минават парите е въпрос, който има значение само ако върви в комплект с по-важния, а именно дали ще стигат бързо и лесно дотам, за където са предназначени, и това да не значи нечий джоб. Фирмите чакаха седем години управляващите да се научат да отпускат пари по тази програма. Надали им се чака още седем.

по темата работиха

Татаня Пунчева

Валентина Илиева