Да (не) ти се отвори парашутът

Реалният старт на търга обаче се забавя с още две години. Процедурата започва в средата на август 2013 г., когато МО официално обяви намерение да отдели за целта 2.36 млн. лв. в рамките на следващите четири години. Търгът е разделен на два лота – за десантни системи с кръгъл купол и за парашути тип "летящо крило" (последните позволяват на командосите да планират, изминавайки десетки километри във въздуха). Желание за участие заявяват четири компании: "Ломини ООД", която е представител на американската Airborn Systems, консорциумът "Параплекс – Брюгеман", предлагащ парашути на германската фирма Брюгеман, "Калина Експрес 2000" от структурите на "Берета трейдинг" с продукт на американската Parachute Laboratories Inc. и "Юнион транс сървиз България 2000". Последната отпада още по време на фазата с окомплектоването на документите.

Така в надпреварата за парашутни системи с кръгъл купол остават "Ломини" с модела MC6 и "Параплекс" с 35T-ST. При наддаването за модели "летящо крило" фирма "Ломини" участва с Ramair Intruder 360, "Параплекс" - с PGS 9-32 ML, а "Калина експрес 2000" - с Racer Tactical Tandem. На тази фаза допуснатите компании подават две оферти – техническа, която би трябвало да описва параметрите на продуктите, и финансова, съдържаща предлаганите цени по години. Последната е в непрозрачен плик и бива отваряна едва след като комисията се увери, че парашутите на съответните компании отговарят на техническите изисквания. И точно тук започват странностите...

Котка в чувал

Когато се стига до отварянето на техническите оферти, една от фирмите участнички с изненада установява, че само тя е описала детайлно параметрите на своите изделия. Това, което направили нейните конкуренти, е просто да напишат "да" срещу съответното изискване от техническите спецификации. Оказва се, че тези фирми все пак биват допуснати до следващата фаза единствено на базата на своя писмена декларация, че покриват параметрите. Комисията не изисква от тях сертификат, издаден от независима акредитираща организация. Също така никой не кара производителите да представят реален прототип на своите изделия, който да бъде проверен за техническо съответствие.

"Няма практика при търгове за нуждите на военното министерство да се изискват мостри", коментира по този повод Десислав Делев, управител на фирма "Калина експрес 2000". Мариана Полименова от консорциума "Параплекс – Брюгеман" отказа да каже каквото и да било по темата, преди процедурата да е приключила. Директорът на дирекция "Инвестиции в отбраната" Венцислав Цанов първоначално се съгласи да разговаря с "Капитал" по повод търга, но впоследствие отмени срещата, тъй като е бил посъветван от правната дирекция засега да не взима отношение по процедурата. "Просто ни се искаше да сложим парашутите един до друг и да се види кой кой е", коментира пък Стоян Стоянов от фирма "Ломини".

При отварянето на техническите оферти компаниите все пак получават възможност да разберат точно с кой модел участват конкурентите им. Тук идва следващата изненада – дори не много детайлна проверка в интернет показва, че някои от продуктите не отговарят на спецификациите. Така например парашутът на една от фирмите може да носи до 170 кг при изискуеми 180. За сметка на това е с диаметър 10.7 метра при задание да е между 9 и 10 метра. Модел на друга фирма пък има голяма товароподемност, но за сметка на това е с огромна площ. Той използва стабилизиращ парашут и по принцип не е предназначен за групови скокове на десантни части. Минималната височина, при която командосите могат да напуснат самолета с него, пък е двойно по-голяма от стандартната за съвременните тактически парашути. Всичко това обаче по един или друг начин е останало извън полезрението на комисията. Чиновниците в МО явно се интересуват единствено от честната дума на потенциалните фирми доставчици, прехвърляйки отговорността на следващото звено по веригата – структурата в Сухопътни войски, която ще трябва да приеме парашутите. По информация на "Капитал" на 6 януари комисията ще проведе разговор с фирмата, предложила най-ниска оферта, за да разбере по какъв начин нейните цени се различават толкова драстично с тези на конкурентите (от порядъка на 25-30%).

Независимо дали става дума за бюрократична незаинтересуваност, или за лобиране в полза на определен участник, поведението на тръжната комисия е много показателно за това по какъв начин се харчи едномилиардният бюджет за въоръжени сили и как чиновнически решения поставят на карта живота на най-елитните бойци от армията ни. Заради подобно решение в момента 68-а бригада "Специални сили" е принудена да използва компромисните парашути на германската фирма Spekon. Те, от една страна, не отговарят напълно на натовските стандарти, а от друга, имат някои технически особености, които ги правят не особено приложими в бойни условия. Например механизмът за ръчно отваряне на парашута е конструиран така, че командосът не може да го достигне, ако е с пълно бойно снаряжение и прави височинен скок, при който използва и система за подаване на кислород. Отделно от това самолетът, който стоварва десантчиците, трябва да се движи с близка до минималната си скорост, тъй като има риск Spekon-ите да се сцепят при отварянето.

Ако военното министерство по стара традиция избере доставчика само на базата най-ниската цена, без да провери какво получава в замяна, специалните ни части вероятно ще продължат да поемат излишни рискове и с новите си парашути. И след време, ако, не дай си Боже, стане инцидент, едва ли някой ще си спомни, че безименен чиновник е купил екипировка за българските командоси, без дори да прочете брошурата към нея.