Поради един милиард причини

Затова най-смисленият подход е преструктурирането – премахване на излишни звена и администрации и пренасочване на спестените средства към онези войскови подразделения, които е стратегически важно да развиваме от гледна точка на националната отбрана и коалиционните ангажименти към НАТО.

Тук обаче има една добра и една лоша новина. Добрата е, че военният министър Ангел Найденов замисля провеждането на задълбочен стратегически преглед на сигурността и отбраната. Той ще трае поне една година и трябва да изясни точно каква армия ще развиваме в периода 2014 - 2028 г. Лошата е от практическо естество: екипът на отбранителното ведомство, изглежда, е склонен да се плъзне по плоскостта на популизма и да отлага повечето непопулярни мерки. Това резултира не само в спиране на съкращенията на ненужни звена, но във възстановяване на вече закрити поделения, чийто военностратегически смисъл е повече от спорен (например гарнизона във Враца).

Замразяването на съкращенията все пак ще има един позитивен ефект – ще предотврати редуцирането на 68-ма бригада "Специални сили" до ниво полк. На практика това е може би най-смисленото подразделение на армията ни, подготвено е за мисии от най-различно естество и би било глупаво точно то да падне жертва в битката с лошото бюджетиране.

План 2028

"Нужно е ясно дефиниране на приоритетите при изграждане на нови способности, нужно е реализиране на проектите за модернизация и превъоръжаване, нужни са гаранции за бъдещо финансово и ресурсно обезпечаване", коментира военният министър Ангел Найденов по повод предстоящия стратегически преглед. Проблемът в случая е, че за да има смисъл от подобен преглед, той би трябвало да се случи на по-високо ниво от военното министерство, т.е. трябва да бъде разработен най-малкото от Министерския съвет и да обхваща дори държавни органи извън системата за сигурност.

В момента обаче правителството не разполага с аналитично звено, което да свърши подобна работа. Единственият орган, който би могъл да има отношение към стратегическия преглед, е Съветът по сигурността към МС. Той обаче е просто механичен сбор от експерти на министерства и агенции (често с взаимно изключващи се интереси), така че едва ли би могъл да произведе аналитичен и държавнически продукт. В този контекст е показателно, че рекламираната още в началото на август идея за стратегическия преглед все още не е придобила конкретни измерения, а сформирането на работна група по нея е отложено за началото на декември.

В интерес на истината идеята за нов анализ на стратегическите приоритети в сферата на сигурността и отбраната предшества сегашния министър и се ражда още по времето на ГЕРБ. След това някои основни насоки са формулирани и от служебния министър Тодор Тагарев, който започва и може би най-важната част от този процес – съгласуването с НАТО на 56 цели за способности, които българските въоръжени сили трябва да постигнат през следващите 15 години, за да бъдат ефективен член на колективната система за сигурност.

Важният въпрос е дали сегашният екип в министерството, излъчен от новата тройна коалиция, ще продължи да следва досегашната стратегическа рамка или ще се опита да направи някакъв изненадващ завой. "Не бива да се мисли, че ще има промяна във външнополитическите приоритети на страната. Те са отдавна известни и по тях няма спорове", опитва се да разсее подобни опасения военният министър Ангел Найденов. Според него обаче "има много нови рискове и заплахи, които се появяват, и трябва да отговорим дали притежаваме онези способности, които са необходими".

Основният въпрос е как военният министър ще успее да балансира между това да не дразни военните със съкращения и необходимостта да осигури още средства за предстоящите и най-належащи инвестиционни програми. Защото допълнителни пари за армията отвъд настоящия около 1 милиард лева трудно ще дойдат по линия на финансирането за Министерството на отбраната. Доказателствата за това вече са налице: вместо увеличен, бюджетът на военното ведомство в проектозакона за 2014 г. дори е леко свит до 1.02 млрд. лв.

За сметка на това големите разходи вече чукат на вратата. Само по натовския пакет Цели за способности 2013, и то за развитието на 8-те най-критични от тях, страната ни трябва да започне да отделя големи суми още от догодина. През 2014 г. България би трябвало да планира за това около 80 млн. лв. Разбира се, страната ни може да отлага тези инвестиции в отбрана с различни хлъзгави аргументи, понасяйки политическите последствия от това. Целият размер на разходите по линия на Северноатлантическия пакт до 2028 г. е около 2.3 млрд., като пикът им ще бъде достигнат през 2019 г., когато за тази цел трябва да бъдат отделени близо 240 млн. лв. В тази сума не влизат разходите по придобиване на нова ескадрила изтребители или ремонтиране на старите. Освен натовски бойни самолети други любопитни проекти по линия на Цели за способности 2013 са изграждането на сили за борба с морски мини, на комуникационно-информационни системи със способност за развръщане, на подразделения за операции в тежки климатични условия, на части за разузнаване, наблюдение и целеуказване, на системи за самозащита на летателните средства и др.

При сегашното структуриране на военния бюджет обаче, където 75% от парите отиват за заплати и само 5% за инвестиционни разходи, всичко това просто няма как да се случи.