Критичен, още по-критичен, най-...тривиален доклад
След седем години опити да предизвика промени в България и Румъния, механизмът за сътрудничество и проверки явно трябва да бъде коренно реформиран
Георги Димитров
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Да започнем от най-близкото до ума – ако страдате от тежко заболяване и се опитвате да се излекувате като 7 години прилагате едно и също лечение, а в резултат положението само се влошава драстично, бихте ли приели, че то е адекватно?
Няма нормален страдалец, който да не разбира за какво говорим. Но Европейската комисия седем години прилага Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), в резултат от което наблюдаваната ситуация в България и Румъния неоспоримо се влошава все повече и повече. Но лечителят не дава признаци, че ще третира заболяването на двете наблюдавани общества по друг, по-продуктивен начин.
Не се заблуждавайте, че докладът за Румъния е бил по-позитивен от този за нашата страна. Такова сравнение е безинтересно и вредно – какво може да е позитивно в страна, в която цялата политическа класа чрез промяна в закон се постави извън обсега на борбата с корупцията (която е нейната питателна среда)! Сравнението със северната ни съседка се прави само, за да нагнети допълнителен негативизъм в българската картина – сякаш само по себе си нейното съдържание не е достатъчно крещящо. Явно би трябвало да се уплашим от това, че сме по-зле дори от пропадаща Румъния?
Тук обаче се смесват два пряко свързани, но съвършено различни въпроса – какво става в България през последните 18 месеца и какво се постига чрез приложението на МСП.
ЕК е вече по-безпомощен в разпознаване на същинския проблем, дори в сравнение с общественото мнение в България
Трудно може да се оспори, че докладът е фактологически коректен – това е доста прецизен и подробен каталог на всички безобразия, които са се случили за година и половина в съдебната и правоохранителната система, както и в полето на борбата с корупцията и организираната престъпност. Ако човек не е чел вестници през този период, в доклада ще намери всичко, което медийната шумотевица вече е осветлила в подробности. Но нищо повече.
Професионалната почтеност ни заставя да признаем - експертният прочит ще открие много, макар и дребни свидетелства, че качеството на доклада от наблюдението се подобрява – изчезнало е прословутото позоваване на (и призоваване към) политическа воля за реформи; за сметка на това цели седем пъти се появява гражданското общество като заинтересована страна в политиките за реформи; приоритетните зони на дължими промени за първи път са изговорени по достатъчно отчетлив и разбираем начин; признато е, най-после, че тукашната корупция има систематичен характер и т.н. А всичко това е много важно свидетелство, че ЕК чува конструктивните критики към работата си и е склонна да развива инструмента, с който – поне на хартия – се опитва да помага на правителствата в България и Румъния.
Проблемът обаче е, че докладите са обречени да грешат – те предписват отделни мерки за подобряване на ситуацията, сякаш правителствата искат да постигнат реален резултат в битката с корупцията. След толкова години провал на този подход и неоспорими доказателства за връщане назад спрямо изходното положение в двете страни, вредно е да не се разбира, че корупцията е принцип на самата политическа система.
Тринадесетият доклад на ЕК е много по-безпомощен в разпознаване на същинския проблем, дори в сравнение с общественото мнение в България. Фундаменталната промяна на цялата политическа система, която е заразила с корупцията си и съдебната система, е искането на нашата общественост, демонстрирано с шествия месеци наред по столичните булеварди. Нито една от препоръките на ЕК не отвежда към тази цел. И това няма как да стане след като изпълнението на всяка една от тези мерки трябва да има за предпоставка качествено различна политическа отговорност. Изобщо друг тип политически живот.
Съветите на Брюксел биха имали смисъл ако има кой да ги чете и прилага
Тук е цялата драма на МСП – той би следвало да е механизъм за партньорство, в резултат от което единият от участниците във взаимодействието би следвало да стане съвършено друг. Това няма никакъв шанс да се случи чрез просто наблюдение и докладване на потопа от факти, изобличаващи наличната омерзителна действителност. Механизмът би започнал да помага за промяната на съществуващото положение само ако се развие в средство за принуда към отговорно политическо поведение. Това означава най-малко две неща:
Първо, при сегашния подход всичко, което се иска от правителствата, е да проявят известна доза дебелокожие и да изтраят 3 дни коментари – местни и международни. Защото след това ЕК ще продължи рутинното си взаимодействие с тях при реализацията на всевъзможните европейски програми, сякаш нищо не е било. Докато прогресът в борбата за установяване на реално върховенство на правото не стане системно условие за партньорството между ЕС и българските (и румънски правителства) на всички равнища и във всички форми, т.е. докато МСП остава просто наболяващ от време на време апандисит, нищо няма да се промени – до окончателния перитонит. И заразяването на целия ЕС. Всички форми за ефективно участие на страната в Съюза трябва да станат зависими от успехите в тази борба, защото иначе няма да се намери причина правителствата да приемат политиките за утвърждаване на правното върховенство като реална политическа задача. С известна доза институционално въображение може да се намери как това да се осъществи на практика.
Второ, именно трайна институционализация на отговорността към реформените политики може да стане приоритет на един нов дизайн на МСП, при които всички основни институции на ЕС - заедно с местните правителства - поемат ангажимент да постигнат резултати в политиките за борба със систематичната корупция. Това е сложна, безпрецедентна, но все пак изпълнима задача. Още повече, че от края на миналата година ЕК превърна проблемите с върховенството на правото в целия ЕС в предмет на внимание и търсене на политически решения.
В противен случай просто никой няма да прочете следващия доклад на ЕК – защото всички ще знаят и разбират много повече от онова, което пише в него. Докладите вече изчерпаха потенциала си да предизвикват обществена загриженост и остават само за храна на междупартийните дрязги.
Партньорството между ЕК и местните правителства ще премине към нова фаза така или иначе. Въпросът е само към какво - към политическа резултатност или към политически фарс.
10 коментара
"Първо, при сегашния подход всичко, което се иска от правителствата, е да проявят известна доза дебелокожие и да изтраят 3 дни коментари – местни и международни. Защото след това ЕК ще продължи рутинното си взаимодействие с тях при реализацията на всевъзможните европейски програми, сякаш нищо не е било."
Абсолютно вярно. С констатиране на недъзите няма да стане, ние си ги знаем. С препоръки също, защото никой няма намерение да спазва препоръките и да се бори с престъпността. Действително неудобството е два-три дена коментари и после нищо до другия доклад. Значи трябва промяна в системата на поощрения и наказания. Спиране на фондове, изолация, отнемане правото на глас и вероятнооще много неща могат да се измислят. От друга страна поощрения при изпълнение на даден етап. На някой може да му се струва неудобно или дори унизително но на този етап друг начин няма.
Харесва ми тезата на автора. Практиката отдавна е доказала, че освен моркова трябва да има и тояга, но явно криво разбраната политическата коректност отдавна е изтръгнала зъбките на Брюксел. По същия принцип аристократизма и артистизма на протестите срещу правителството не можаха и няма да доведат до по-сериозен резултат, просто защото насреща има хора които не го разбират а и не им пука. Виж камъните и бутилките с Молотов в Киев определено се оказаха по-действен и разбираем в целия свят аргумент.
Да се преведе на Брюкселски и да се публикува там !
Проблемът на цялата система, може да се опише като циганче, водено от мама-циганка на доктор.
Детето подсмърча, киха, със висока температура, възпалено гърло, хрипове, сополи.
Майката казва: туй тука е моя хубостник, докторче. Болен, на нищо не мяза.
Доктора го преглежда, повтаря това, което всеки нормален човек би видял. Но предписва най-повърхностното лечение- лечение на симптомите. Има запушен нос- да се духа по-често; висока температура- краката в гореща вода да се свали. Втриса ли го на студено- да се облече. Тресе ли го- да отиде на хладно.
След месец майката идва. Пак се повтаря цялата процедура. И така седем години. А детето става все по-зян.
Докато някой не вземе попечителство над детето, докато не се иде на лекар, който да лекува болестта, а не да предписва лечение на симптомите- нищо, ама нищичко няма да се промени.
П.С. А болестта се нарича комунистическа олигархия. Жесток паразит, който може да се разкара само с тежка интервенция.
До коментар [#4] от "Трезвен":
Сравнението е много точно - България страда от тежка паразитоза: комунистическо-олигархични тении, метили , глисти, трихинели, кърлежи...
"ЕК е вече по-безпомощен в разпознаване на същинския проблем, дори в сравнение с общественото мнение в България"
Отношението ми към текста предложен ни от Капитал е горе-долу същото като на автора към дейността на ЕК.
Искам да кажа, че едновременно с уместната острота на текста и вярното му от фактологична гледна точка съдържание, в него липсва това, в което обвинява ЕК - слабост и очакване на подобрение от само себе си.
Скромното ми мнение е, че ние, гражданите на тази страна, трябва да си свършим работата. Ние, а не някой друг е единствения работодател на управляващите страната и на магистратите от системата обект на справедлива критика.
Наше, а не ЕК е задължението да търсим и намираме носители на нашите послания за ред, законост и справедливост и нормален живот за населяващите това географско място и факта, че 6 месеца обикаляме улиците и нещата дори се влошават, може и трябва да ни е за урок . Някой ще каже, айде сега, тоя агитира за ГЕРБ. Не, нищо подобно, нека всеки гласува за когото пожелае, но първо да казвам всеки, а не всеки втори и второ, , ще цитирам по памет проф. Константинов :"Да мислим в деня за размисъл, а не в дните, месеците и не дай Боже годините след избора".
Ако се върнем на авторския текст и по точно третата му част - "Съветите на Брюксел биха имали смисъл ако има кой да ги чете и прилага" - и тук може да се добави нещо, при това съществено.
Ако тук, у нас, няма кой да чете и прилага дадените ( и задължителни!) съвети, за да се прекъсне безмисленото упражнение трабва да последва и наказание - каква ще е неговата форма, ще бъде ли и как ще се степенува, предстои да видим, но пак наша, на българите работа е, да вземем някакви по-крайни мерки като работодател, с които да накараме "слугите на народа" да си заслужат заплатите.
И все пак все някой чете докладите.Нека някой се опита да си представи как щеше да се управлява и какво щеше да се случва в България, ако не бяхме член на ЕС и ако го нямаше МСП. МСП трябва да продължи до момента, когато има два последователни положителни доклада на ЕК.
нищо не може да се промени.
ЕУ си има достатъчно проблеми. България може да се управи само с директни заповеди и контрол от ЕУ. Имам предвид контрол не от брюксел с доклади а контрол от европейски експерти на място.
В българия няма за съжаление държавници, които да се застъпят и да защитават националното богатство. пешо на нивата не е нужно да знае всичко и не да го критикуват че бил прост и недоучил, защото избирал тези и онези политици. икономисти и политици е нужно да му създават условия пешо да работи и да е доволен.
той представлява важен елемент за развитие на националното стопанство.
защото пешо има 100 кози или овци или 10 декара земя.
ако държавата направи така че пешо да се развива то това е правилната посока за благоденствие на всички останали, защото "трудовата единица" пешо има воля за работа и здрави ръце и животновъдството и растиневъдството го привлича.
на фона на това което той притежава 100 кози, овци декари земя, той има достатъчно оперативна работа и няма понятие от маркетинг, реклама, право, банкиране и тнт. и не е нужно. той обаче има понятие как да получава мляко, месо, вълна, царевица и тнт. когато пешо прави оборот на година 100000 лева или 200000 лева от неговата дейност, понеже той продава готови продукти и би трябвало да прави тези обороти то той създава работни места на чираци, и тук държавата го задължава да ги регистрира на полу работен ден или цялостен раб. ден. пешо няма изв. че те работят на минимално тр. възнгр. когато той има пари и соц. осигур. система печели.
маркетингова фирма или кооперация му предлага реклама и намиране на пазар. пешо се съгласява и тези две фирми печелят. всяка фирма плаща данък и той трябва да се изисква от държавата.
на пешо му трябва спешно счетоводител който да го представлява пред властите и да му прави счетоводство и фин. отчет.
пешо пак плаща, тоест без това не може защото има фактури, вписвания армртизац. отчисления, баланси, отчети....
той наема и една млада служителка за комуникация, счетоводство и фактуриране и тнт. понеже той няма време.
маркетинг фирма му намира пазари и тоя трябва да купи кози овци и пр. ако има адекватна кредитна кооперация в общината пешо е член там с вноска 5000 или 10000 и тя му дава много изгоден кредит за покупка на кози и тнт. пешо плаща лихви от 3 до 5 % за 20000 лева микрокредит. и е доволен. кооп плаща пак данъци на държавата...
на пешо му трябва адвокатска застраховка за каквото и да било....
пешо се съгласява понеже му трябва винаги нотар или при правни въпроси и договори да има кой да го защитава....
пешо има деца те са студенти..... или ученици.
пешо плаща наем в софия или пловдив или... дава пари на децата за месеца и купува учебници както и дрехи за студента. повече пари идват от там и частните уроци за езици, компютри....
на общината пешо плаща всички такси и данъци.
пешо потребява много ток, вода и тнт......
значи ако пешо има 10000 или 20000 или повече оборот или кеш на година от продажба на продукцията му като вълна месо мляко царевица итнт. и на него му остане печалба 30000 или 20000 лева на година като той има също заплата от неговата фирма.
той е доволен, може нормално да живее с 3000 лева на месец плюс заплата и гратис мляко, месо и тнт.
другите 70000 или 150000 лева ги е вкарал в различните сектори на народното стопанство както следва:
мобилен оператор
маркетингова фирма, кооперация
нотар и адвок. услуги
пенсионно и соц. осигуряване
заплати
покупка на суровини за продукция
кабеларки, токава компания
наеми на студента
магазин за дрехи, маг. за храни
общински такси и данъци
лихви на банки и погасяване на кредит
покупка на трактори и частен автомобил от там застраховки
застраховки за всичко
и тнт.
значи пешо е основна движеща сила за народното стопанство, този пешо който е с две силни ръце и недоучил и на който сега политици и управляващи не му обръщат внимание и са го оставили да оцелява сам с някакви 5000 лева на година и с 10 кози.......
ето там е проблема този който не създава продукт и услуга и не участва пряко в икономическия процес а кара бмв и краде пари като луд и ощетява поданиците като на тях им остават по малко пари и те не могат да купуват продукта на пешо и от там и мизерията и после ЕУ е виновен че няма лекарство за нас или според статията лекарството било фалшиво.... това мислене че пешо е никои ни закопава
ако цялата държава поддържа по всички възможни параграфи пешовците то тогава всички печелят, защото тя че стриже пешо нежно и той пак ще бъде доволен защото нали и той изкарва.
Слаба статия! Въз основата на какво ЕК може да поиска смяна на политическата класа? Как си го представяте вие на края на доклада с препоръките да седи "оставка на правителството" или "политическа лустрация"? Първо, това няма да реши проблема. Целия ни народ с много малки изключения са готованковци и егалитаристи. Седят пред телевизора и цъкат колко им е зле на тютюнопроизводителите и т.н. Добре де, какво от това? ЕС няма за цел да ни промени системата сам. Ако някой наложи на някой друг да се промени, то това просто не се случва. Или ще ни посочват грешките, за да си знаем къде ни е проблема, или ще ни накажат по някакъв начин, което изобщо няма да промени нищо. Това, че доклада е отрицателен, не значи, че ни е грешно лечението. Това значи, че ни е слаба имунната система. Ако народа не си отгледа достойнство, манталитет и работоспособност, нищо не може да спаси нито съдебната система, нито другите сфери в държавата.
Ами "механизмът", с извинение, просто трябва да се закрие...
Но докато брюкселските зелки стоплят тази истина едничка, ще минат поне 25 години..... така че кротко, настанете се удобно и гледайте шоу..... европейско....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.