С кризата в Украйна ЕС иска преосмисляне на "Южен поток"

Проектът, който е от 10 март, освен това призовава за "ефективно и последователно прилагане на Третия енергиен пакет от всички играчи на европейския енергиен пазар". Пакетът обединява няколко законодателни акта, целящи демонополизацията на доставката на енергийни суровини. Фразата използвана в контекста на газовите доставки очевидно е насочена към страни като България, която в последно време прави изключително сложни акробатични номера в преговорите си за газопровода "Южен поток".

А пък в това време в България...

Точно на 10 март, в интервю за bTV министърът на външните работи Кристиан Вигенин каза, че очаква в сегашната напрегната ситуация "да се сложи известна пауза, поне за няколко дни или няколко седмици, докато ситуацията се нормализира. Но не смятам, че "Южен поток" е под заплаха". Това очевидно беше сериозен завой за Вигенин, който само преди няколко месеца твърдеше, че нищо не може да спре проекта и че не е работа на ЕС да се бърка в двустранните договорки на страната с Русия.

Завоят на Вигеним се случи в края на седмицата, в която депутати от БСП вкараха поправки в закона за енергетика, който целят да изкарат газопровода "Южен поток" извън действието на европейското законодателство. Една от тях въвежда специалния термин "морски газопровод". "Сегашните разпоредби на ЗЕ са твърде общи, промените ще направят закона по-точен", защити идеите си Явор Куюмджиев, който е зам.-председател на енергийната комисия. По думите му целта била съкращаване на сроковете за изпълнение на газопровода.

Истинската цел е по-различна: "Южен поток" да се разбие на няколко участъка и морският да не попада под юрисдикцията на ЕС, за да не се прилага върху него европейското законодателство. Проблемът на "Южен поток - Транспорт" (дружеството, което строи морския участък) е, че Третия либерализационен пакет предвижда всяка нова инфраструктура да оставя свободен капаците за трети страни (несвързани със собствениците на тръбата), както и независим регулаторен орган да има контрол върху тарифната политика на газопровода.

Едни 14 километра

"Южен поток-Транспорт" на теория не би трябвало да е засегнат, тъй като се простира в Черно море, но в желанието си за пълен контрол над газопровода, "Газпром" настоя морската част да завършва на два километра навътре в българска територия. Т.е. 14 км. от тръбата (заедно с териториалните води на България), все пак е на европейска територия. Така че с поправките си депутатите Явор Куюмджиев и Таско Ерменков на практика се опитват да изместят държавната граница на Запад и върху тези километри да не се прилагат нормите на закона за енергетиката.

С поправките си Куюмджиев и Ерменков освен това се опитват да прокарат тезата, че "Южен поток" всъщност не е част от българската газопреносна мрежа, а е междусистемна връзка между България и Сърбия, така че европейското законодателство не трябва да важи и за участъка на газопровода през българска територия (тази логика е съвсем откровено развита в мотивите към законопроекта за поправки в ЗЕ).

Абсурдното е, че тези поправки, които дават още права на "Газпром", се правят в момент, в който България твърди, че е съгласна ЕК да преговаря от нейно име с Москва за промяна в двустранните споразумения за "Южен поток". Генерална дирекция "Енергетика" на ЕК вече предупреди България, че ако те не се променят така, че да отговарят на европейската правна рамка, в момента, в който потече първият газ по тръбата, страната ще се изправи пред Европейския съд.   

Думите на Вигенин противоречат на министъра на икономиката Драгомир Стойнев, който в специално интервю за Reuters в понеделник избра да акцентира акцентира на това, че България ще настоява за изграждането на "Южен поток". Това говори, че или има разнобой между министрите или някой си играе на "добро-лошо ченге".  

Ефектът от прилагането на европейското законодателство е спорен, тъй като е трудно да се накара някой да инвестира милиарди, ако не може напълно да използва построеното от него. За това обаче са предвидени изключения от правилата, от които се ползва например "Опал" - сухопътното продължение на "Северен поток" или пък Трансадриатическият газопровод.

Европейската комисия също така е доста гъвкава в даването на изключения от правилата. Тази седмица например ЕК трябваше да одобри промяна в изключението, което беше дадено на "Опал" през 2009 г. Новият режим на практика би позволил на "Газпром" да ползва 100% от капацитета на газопровода (макар че ще трябва да се конкурира за 50% от него).

За кого работи замразяването

В понеделник комисарят по енергетика Гюнтер Йотингер каза, че преговорите по "Южен поток" са замразени. Мнозина разтълкуваха това като налагане на спирачка от страна на Брюксел на газпровода. Това обаче не е точно така.  

Заради ситуацията в Украйна, Брюксел спира работа на съвестната група Русия-ЕС по "Южен поток", която трябваше да намери начин да изясни юридическата основа на тръбата. Това обаче по-скоро работи за "Газпром". Във вторник от руската компания и от "Южен поток - Транспорт" заявиха, че проектът напредва. Това всъщност е част от руската тактика тръбата да се полага максимално бързо, а след това заинтересованите и финансово обвързани страни като България да лобират пред Брюксел в полза на "Газпром".

Така че ако има замразяване, то трябва да е от българска страна. От ГЕРБ мислят да излязат с предложение всички служители в "Южен поток" -България (в което Българския енергиен холдинг държи 50%) да излязат в неплатен отпуск, докато ситуацията се изясни. Това звучи забавно, но едва ли е достатъчно. А от правителството идват противоречиви сигнали, които някак си под мустак казват, че София изобщо няма намерение да прави промени по договорките с "Газпром".