Революцията, която ще почака

И все пак надеждите и възторгът във Вашингтон имат и своята добра страна, защото най-после наложиха на преден план отдавна изтласквания встрани от публичното полезрение дебат за енергийната политика на САЩ. А с него и възможността да се създаде и по-реална представа за силните страни и възможните проблеми на американския газов бум.   

Производство не е равно на износ    

Това, че САЩ благодарение на добива на шистов газ чрез смятаната за противоречива технология на хидравличния фракинг, междувременно се превърнаха в най-големия производител в света, далеч не се превежда бързо и директно в износ. За разлика от петрола например, за да бъде съхраняван и транспортиран по море или когато няма налични тръбопроводи, е нужно втечняване на газа (международният термин е Liquefied natural gas или по-използваното съкращение LNG). LNG изисква построяването на скъпа инфраструктура като подаващ и приемащ терминал. Шест американски компании вече имат одобрение от страна на Министерството на енергетиката да започнат износ от 2015 г. (като общият капацитет ще е около 88 млрд. куб. м. втечнен газ годишно, т.е. 20% от експорта на "Газпром" за Европа). Проблемът е, че строителството на терминали е още в начална фаза, като само първият от тях в щата Луизиана може да заработи наистина след година, а останалите - едва през 2017 г.

Въпреки тези необнадеждаващи данни експерти като Дейвид Гудуин, доскорошен специален съветник по международните енергийни въпроси на Държавния департамент и настоящ анализатор в Brookings Institute, твърдят, че самото обявяване на нова политика ще има реален непосредствен резултат. "Ако сега Европа премахне бариерите пред конкурентоспособността, така че доставките да могат да потекат през всеки терминал до всяка компания, ако страни като Украйна се откажат от неефективната политика на субсидиран газ, а американският президент декларира, че експортът за Централна и Източна Европа отговаря на националния интерес, и с това сигнализира на енергийното министерство да одобрява автоматично заявките, веднага ще имаме ефект върху европейския пазар. Защото компаниите, които купуват количествата за години напред, ще започнат да преговарят за американския износ например за периода 2016 - 2020 г.," категорично заявява Гудуин пред "Капитал".

При такова развитие на Кремъл ще му стане бързо ясно, че няма да може да извива силно ръцете на икономиките на Стария континент за още дълго. Естествено голямото неизвестно остава дали и американските, и европейските политици имат кураж за подобен революционен курс.

Мечти и цени

Не по-малко важен в случая е въпросът за цената. С построяването на терминали и инфраструктура стойността на LNG се повишава. И като признание, че не могат да се борят с цените на "Газпром" в Европа, и шестте одобрени за експорт американски компании всъщност са се насочили към Азия, където за доставките се плаща повече. Въпреки това Робърт Макнали, работил по енергийните въпроси в администрацията на Джордж У. Буш и сега президент на консултантската компания The Rapidan Group, коментира пред "Капитал", че повишаването на конкуренцията в други части на света неизменно ще подкопае руския монопол. Той допълва, че когато пазарът на LNG се активизира, това неминуемо ще направи и цената му по-конкурентна. "Дебатът, който виждаме в Конгреса и по-тихомълком в настоящата администрация, не е как можем да помогнем на Украйна сега и веднага. А как американското производство и износ могат да помогнат за диверсификацията по света и дългосрочно да се ограничи руският контрол над доставките", обобщава Робърт Макнали.        

За нас или за вас 

Плановете за превръщането на LNG пазара в глобален съвсем не е безпроблемна тема в самата Америка. Индустриалният ренесанс, който изживява страната в последните две години, се крепи до голяма степен на достъпа до евтин местен природен газ. И по пътя на логиката би могло да се заключи, че либерализацията на износа в комбинация с по-високите цени в Азия биха били в ущърб на американските компании. Ново изследване на консултантската компания NERA, често съветваща енергийното министерство на САЩ, отхвърля подобни опасения. Според него пазарът сам ще се регулира и повишаването на вътрешните цени ще доведе автоматично до пренасочване на потока обратно към страната. Огромният потенциал и надеждност на американския бизнес винаги ще го правят по-привлекателен клиент за газовите компании от азиатските конкуренти. Въпреки убедителните данни администрацията на Барак Обама не дава признаци, че е готова напълно да либерализира износа на природен газ. И дори да намали бюрокрацията до минимум, ще си запази правото да издава разрешителни.           

Фракинг или не

За противниците на фракинга в САЩ и по света външнополитическата авантюра на Владимир Путин има допълнителен горчив привкус, защото даде още аргументи на привържениците на нуждата от диверсификация и независимо производство. Но поучени от ожесточените битки в последните години, американските експерти като Робърт Макнали са по-сдържани в прогнозите си, и подчертават, че не очакват сега изведнъж да настъпи бум на фракинга в Европа.

Причината е, че след първоначалния ентусиазъм за прехвърляне на ноу-хауто към другата страна на Атлантическия океан, вече съществува по-добро разбиране колко по-различно са структурирани бизнесът, собствеността на земята (в повечето щати на САЩ собствениците й имат право над всичко, намерено в нея, докато в Европа природните ресурси са държавни), техническите възможности и, не на последно място, политическите сили. Кризата в Украйна и новите аргументи за фракинга, не намаляват тези препятствия. Така въпреки еуфорията във Вашингтон и страховете на еколозите, революцията на енергийния бизнес ще трябва да почака няколко години.