Да разлаем Брюксел

В същото време някой в правителството все пак прозря, че точно сега мнозинството страни - членки на ЕС, не са в настроение да правят реверанси на Русия. Миналата събота в интервю за bTV министърът на външните работи Кристиан Вигенин каза, че очаква в сегашната напрегната ситуация "да се сложи известна пауза поне за няколко дни или няколко седмици, докато ситуацията се нормализира. Но не смятам, че "Южен поток" е под заплаха". Това очевидно беше сериозен завой за Вигенин, който само преди няколко месеца твърдеше, че нищо не може да спре проекта и че не е работа на ЕС да се бърка в двустранните договорки на страната с Русия. Десети март обаче беше и денят, в който изтекоха заключенията на предстоящия следващата седмица Европейски съвет, в който освен това се призовава за "ефективно и последователно прилагане на Третия енергиен пакет от всички играчи на европейския енергиен пазар". Пакетът обединява няколко законодателни акта, целящи демонополизацията на доставката на енергийни суровини. Фразата, използвана в контекста на газовите доставки, очевидно е насочена към страни като България, която в последно време прави изключително сложни акробатични номера в преговорите си за газопровода "Южен поток".

За кого работи замразяването

Вигенин обаче побърза да изтрие доброто впечатление, като няколко дни по-късно започна да обяснява, че забавяне на проекта нямало, работата на техническо ниво си вървяла. Това е вярно - поредната среща на експертно ниво на групата за преговори по "Южен поток" между ЕС и Русия ще се състои в петък (след редакционното приключване на броя). В същото време тази седмица Европейската комисия отказа да разгледа постигнатия компромис по газопровода "Опал" (аналог на българската част на "Южен поток"), който позволяваше на "Газпром" на практика да ползва пълния му капацитет.

На срещата по "Южен поток" европейските експерти за пореден път ще обяснят на руските си колеги европейското законодателство. А то казва, че газопроводът на територията на ЕС ще трябва да позволява достъпат на трети страни (т.е. газови доставчици, несвързани със собствениците на тръбата - БЕХ и "Газпром" в българския случай) и да предаде тарифната си политика на независим регулатор. За морската част, която стъпва на българска територия (24 км заедно с териториалните води) могат да се направят изключения, но за това "Южен поток - транспорт" трябва да кандидатства пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

"Газпром" обаче не иска каквито и да било възможни ограничения, тъй като това може да оскъпи транспорта на газ. Освен това руската компания се позовава на прецедента на "Северен поток", където Европейската комисия не е настояла за регулация за последната миля. Причината е, че според ЕК газопроводът през Балтийско море внася нови количества газ в Европа (тъй като газът, които тече сега през Полша, не е спрян). Докато според ЕК "Южен поток" просто пренасочва количества, които досега са преминавали през Украйна към България.

Така миналата седмица депутати от БСП вкараха поправки в Закона за енергетика (ЗЕ), които целят да изкарат газопровода "Южен поток" извън действието на европейското законодателство. Една от тях въвежда специалния термин морски газопровод. "Сегашните разпоредби на ЗЕ са твърде общи, промените ще направят закона по-точен", защити идеите си Явор Куюмджиев, който е зам.-председател на енергийната комисия. По думите му целта била съкращаване на сроковете за изпълнение на газопровода. Истинската цел е по-различна: "Южен поток" да се разбие на няколко участъка и морският да не попада под юрисдикцията на ЕС, за да не се прилага върху него европейското законодателство.

Миналата седмица от Европейската комисия коментираха за "Капитал" лаконично, че поправките в ЗЕ не са консултирани с тях. Абсурдното е, че тези поправки, които дават още права на "Газпром", се правят в момент, в който България твърди, че е съгласна ЕК да преговаря от нейно име с Москва за промяна в двустранните споразумения за "Южен поток". Генерална дирекция "Енергетика" на ЕК вече предупреди България, че ако те не се приведат в съответствие с европейската правна рамка правна рамка, в момента, в който потече първият газ по тръбата, страната ще се изправи пред Европейския съд.

При тази активност на българските законодатели замразяването на "Южен поток" от Брюксел не работи за България. И не защото газопроводът ще се забави (графикът вече изостава със седем месеца), а защото българското правителство ще натвори още по-сериозен регулаторен хаос, докато ЕК успее да изчисти вече натворения. В същото време от руската компания и от "Южен поток - транспорт" заявиха, че проектът напредва. Това всъщност е част от руската тактика тръбата да се полага максимално бързо, а след това заинтересуваните и финансово обвързани страни като България да лобират пред Брюксел в полза на "Газпром".

Въпреки бързането на правителството, което се надява началото на строителството да вкара свежи пари в бюджета (най-вече от ДДС), проектът в момента не напредва бързо. Според източници на "Капитал" изпълнителят за българския участък е избран от "Южен поток – България", но едва ли ще се стигне до договор в близките седмици.