Компании със силни политически връзки ще строят "Южен поток" в България

Обявлението идва и само два дни след изборите за Европейски парламент в България и в деня на срещата на премиера Пламен Орешарски и председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу - символика, която не е ясно дали е умишлено търсена, като се имат предвид критиките, които Брюксел отправя към проекта.

Вечерта бързането получи своето обяснение. Часове след официалния анонс за избор на строител, Орешарски заяви, че Брюксел "сигурно ще има бележки и за начина, по който е извършена процедурата за избор на изпълнители". Еврокритиките, че няма състезание и обществена поръчка, съществуваха от месеци, но управляващите очевидно ги пренебрегнаха. Според източници от Брюксел Орешарски е обещал на Барозу, че ако има забележки по процедурата по избор, те ще бъдат взети под внимание. Това обаче е станало само час след като беше обявен окончателния избор за изпълнител. Забележките няма как да бъдат взети предвид без ново състезание, което обаче може да бъде оспорвано в съда от сегашния фаворит.

Разговорът между Барозу и Орешарски е бил и по по-едрата тема за енергийната сигурност на държавите от Югоизточна Европа и пълната зависимост на България при вноса на газ. Европейската комисия има и забележки по подготвяните промени в българския закон за енергетиката заради морския участък на "Южен поток". "Готови сме, каквито коментари получим от Еврокомисията, своевременно да бъдат отразени, за да има пълно съответствие на националното законодателство с европейското", казва Орешарски, цитиран от БТА.

Кой ще строи

Консорциумът "Стройтрансгаз" ДЗЗД се състои от руската "Стройтрансгаз" и българското дружество "Газпроект юг".

Руската компания е с мажоритарен собственик STG Holdings, в която основни акционери са Volga Group на Генадий Тимченко (63%) и Газпромбанк (20%). Тимченко е шестият най-богат човек в Русия според класацията на Forbes със състояние, което се оценява на 15.3 млрд. долара. В медиите се сочи като много близък приятел на руския президент Владимир Путин, което обяснява силните връзки между "Стройтрансгаз" и "Газпром". Именно поради тази причина Тимченко беше включен в списъка на САЩ със санкции срещу високопоставени представители на руското правителство и руски бизнесмени, които са допринесли за кризата в Украйна и анексирането на Крим. Името на Тимченко му е било обсъждано и в Брюксел, ако се стигне до налагане на по-строги санкции на Русия от страна на ЕС.

В "Газпроект юг" акционери са "Промишлено строителство холдинг" (ПСХ), "Техноекспортстрой" (чиито прокурист е сестрата на депутата от БСП Кирил Добрев), "Понсстройинженеринг" (чийто собственик Милко Милков е близък на премиера Пламен Орешарски), "ПСТ холдинг" (свързано с Първа инвестиционна банка) и "Главболгарстрой". Първите две дружества са смятани за близки до Корпоративна търговска банка и Делян Пеевски и са сочени като архитекти на обединението. Преди да вземе мегапоръчката, "Водстрой 98" чрез различни консорциуми спечелили над 50 обекта за над 660 млн. лв., като натрупването започна при ГЕРБ, но се разрасна особено при новата власт.

Засега обаче не е ясно кога ще бъде подписан договорът с изпълнителя, тъй като тепърва някой от кандидатите може да обжалва решението (което ще е трудно, тъй като процедурата не е по Закона за обществените поръчки).

Обществените тайни

Лично Леонид Чугунов, началник на инвестиционните проекти на "Газпром" отказа да каже каква е цената, на която е подписан договорът. "Точно затова се провеждат търгове, за да се намали цената", отговори Чугунов на въпроса на "Капитал Daily", като допълни, че сумата за строителството е била намалена спрямо предварително обявените 3.5 млрд. евро. Той обаче не уточни с колко, тъй като това било търговска тайна, за да не могат доставчиците на оборудване да нагласят офертите си по нея. Въпросът с цената е важен, тъй като проектът в България изглежда доста оскъпен спрямо почти аналогичния OPAL в Германия или TAP в Гърция. Първоначално през август 2011 г. се говореше за 3.1 млрд. евро.

Чугунов освен това не отговори и на въпроса колко по-евтин би бил доставяният в България газ. "Ще бъде по-евтин, но ще се определя от пазара", допълни той.

Изпълнителният директор на БЕХ Иван Йончев посочи, че България си е гарантирала да получава дивидент веднага след старта на "Южен поток". Това стана, след като беше променено акционерното споразумение между БЕХ и "Газпром", така че изплащането на капиталовите разходи по проекта да стане за 22 години, а не за 15, както беше предвидено по-рано (това намалява годишните лихвени разходи, но увеличава техния абсолютен размер). Конкретните параметри ще са ясни обаче едва след като бъде подписан транзитният договор за пренос на газ. Засега БЕХ си е гарантирал само, че "Газпром" ще заплаща 80% от капацитета на газопровода, дори и да не пренася по него газ. Това обаче може и да се промени, ако Европейската комисия все пак наложи на "Южен поток - България" да спазва европейското законодателство (т.е. акционерите да нямат право да ползват повече от 50% от преносните способности на тръбите). 

Статията е обновена в 20:15 ч.