Завръщането на ГЕРБ

"Никога, никъде и по никакъв повод не сме обсъждали промените в НК с ГЕРБ, нито те ни казаха предварително, че имат намерение да се възползват от деня на опозицията, за да ги обсъждаме в пленарната зала. "Атрактивни" предложения като това изключват консенсус", коментира за "Капитал" Атанас Мерджанов. На него се пада голяма част от задачата да намери пресечна точка между партиите в парламента за разнопосочните законодателни предложения. Колко е сложно това си пролича и в конкретния случай, за който Цецка Цачева продължава да твърди, че социалистите са тези, които не спазват решенията на председателския съвет. 

ГЕРБ наистина е отгоре

Всъщност предложението на ГЕРБ, което скара депутатите от трите парламентарни групи, само показа патовата ситуация, в която те се озоваха след политическата криза и предстоящото след месец разпускане на парламента. Умишлено или не, с това опозицията се опита за пореден път да вбие клин между двете все още подкрепящи правителството формации. Защото още при предишното обсъждане стана ясно, че БСП ще се противопоставят на това предложение на всяка цена. За ДПС пък приемането на поправката е важна, защото засяга престъпленията по време на т.нар. възродителен процес и отказ от гласуването й би бил директен удар по електората им. ГЕРБ обаче вече е решаващ фактор, след като през седмицата Волен Сидеров обяви, че "Атака" няма да влиза повече в парламента. Така кворумът и по този начин решението дали депутатите ще работят или не, вече не зависи от "златния пръст" на лидера на националистите, а от този на Бойко Борисов. В четвъртък лидерът на ГЕРБ демонстрира нагледно това. Народните представители от ГЕРБ не се регистрираха в пленарна зала и така провалиха заседанието на парламента, а Борисов заяви, че ситуацията ще е такава и опозицията ще влезе само при гласуването на оставката на Пламен Орешарски.

С това на практика парламентарно представените партии не спазиха договорката, постигната по време на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, да се разберат по приоритетните занопроекти, свързани със синхронизацията на нашето законодателство с европейското, които трябва да бъдат приети до края на този парламент. А след скандалите от тази седмица вече става все по-ясно, че парламентарните партии най-много да опитат да се договарят на парче - за програмата за конкретната седмица, независимо че Лютви Местан предложи нов кръг консултации следващия вторник. Като всяка от тях ще прави това, което й е изгодно. ГЕРБ ще продължи да използва парламентарните процедури и да проваля заседанията на парламента, когато не е "отгоре". Между другото това е стратегията на ГЕРБ още от началото на работата на този парламент. БСП ще трябва да се съюзява в тематични коалиции или с ГЕРБ, или с ДПС, ако иска да прокара спешно някой законопроект. ДПС пък избра друга тактика - депутатите на Местан ударно внасят законопроекти. Само за последните две седмици депутати от движението внесоха в деловодството на парламента шест законопроекта, като особено активен беше председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев с четири. Социалистите ги последваха и от тази седмица народни представители от БСП също започнаха да депозират законопроекти директно в Народното събрание.       

Блокаж

За това поведение на парламентарните партии на финала на този кратък парламент има обяснение и то е свързано с факта, че след обявяването на датата на разпускането на Народното събрание - 6 август, формациите на практика са в предизборна кампания. С напускането на парламента "Атака" се надява да съживи интереса към себе си. Ударното внасяне на законопроекти от страна на БСП и ДПС е свързано с ангажименти, които двете формации са поели към избирателите си по време на предизборната кампания за вота миналата година. Такъв за ДПС е законопроектът за тютюна и тютюневите изделия. Независимо че вероятността той да бъде приет в оставащите три седмици изглежда минимална (от ГЕРБ казват че са "против"), депутати от движението твърдят, че причината все пак да го внесат е, че такова обещание са дали на избирателите си преди вота. Не е изключено "кипежът на парламентаризъм", както подигравателно се изрази депутат от левицата за ударното законотворчество на ДПС и БСП, да е свързано с поемането на лобистки ангажименти към някого.

Пресечната точка между интересите на все още управляващите и опозицията е трудно да се намери и по още една причина - най-голямата парламентарна група, тази на ГЕРБ, няма интерес да помага. Първо, защото гласуването на опозицията заедно с БСП им носи негативи. Прокарването пък на законодателни промени заедно с ДПС поддържа съмненията за договорка за партньорство между двете формации след предсрочните парламентарни избори. Като подкрепата за промените в НК, свързани с възродителния процес, а и тези за банките, минали през правна комисия само с гласовете на ДПС и ГЕРБ. "Нали виждате заглавията на вестниците? ГЕРБ и ДПС срещу БСП. Те се цаливаха, дето викаше баба, на "Орлов мост" една година, сега накрая за една седмица ние да им отнесем всичките пасиви. Айде да си отиват и толкоз", обясни Борисов защо опозицията отказва да крепи кворума.

Позицията му, ако я удържи докрай, въпреки че изглежда безотговорна, има едно предимство - може да предотврати редица скандали. Засега например изглежда невъзможно да бъде преодоляно ветото на президента Росен Плевнелиев върху промените, свързани с търговските вериги. Ако ГЕРБ продължава с бойкота в пленарната зала, няма как да минат и въпросните противоречиви санкции за критики срещу банковата система. Опасността в този случай обаче е да не се приемат редица ратификации - изисквани по международни договори на България, дори и споразумение със Световната банка, както и евентуална актуализация на бюджета на НЗОК, за която настояват от касата.

Теоретични тематични коалиции

Заради пропастта в доверието помежду им БСП и ДПС са готови да преговарят поотделно с ГЕРБ, за да договорят някакви законодателни решения, а социалистите прибегнаха дори до напусналата парламента "Атака". 

За да прокарат в 12 без 5 промените в Закона за туризма, които облекчават инвеститорите в ски курортите, Дора Янкова и Таско Ерменков са намерили подкрепа сред колегите си от ГЕРБ, които са обещали да подкрепят поправките им. По време на управлението на Бойко Борисов имаше опити за прокарването на такива текстове. Кметът на Банско Георги Икономов от ГЕРБ даже организира протести в полза на приемането им, на които присъстваха Цецка Цачева в качеството си на председател на парламента и тогавашният вицепремиер Цветан Цветанов. Промените обаче бяха оттеглени заради несъгласието на зелени неправителствени организации. Сега от БСП твърдят, че част от депутатите на ГЕРБ са готови да подкрепят текстовете, без обаче да се афишират. На въпроса защо не са потърсили ДПС, неофициалният отговор беше: "Защото са рекетьори." Промените в туризма не попадат в краткия списък на БСП за приоритетните закони, но неофициално групата стои зад тях. Според един от вносителите, Дора Янкова, текстовете имат одобрението на представителите на всичките ски курорти в страната, съгласувани са със съответните министерства, както и с неправителствените организации, които имат отношение. Отразени са и техните забележки. 

БСП обаче ще трябва да преглътне, че една от темите, за които полагаше невероятни (пропагандни) усилия месеци наред - ограничаването на търговските вериги и защитата на българските производители, ще приключи безславно. Ветото върху закона за защита на конкуренцията, наложено от президента, най-вероятно няма да бъде преодоляно, защото за целта са нужни 121 депутати в подкрепа на текстовете. Депутати от левицата твърдят, че в убеждаването на ГЕРБ и Борисов са се включили дори социологът Кънчо Стойчев и председателят на "Произведено в България" Пламен Грозданов, но неуспешно. Получили са витиевато обещание, че при преработката на текстовете някои от предложенията на левицата ще се запазят. Доколкото това не е тема на ДПС, Лютви Местан беше спокоен, че в създалото се положение не е задължително ветото да бъде преодоляно - "когато няма достатъчна политическа воля, нещата просто не се случват", заяви той. "И да има разбирателство по някои закони, като няма по други, се получава същият резултат", обобщи ситуацията за "Капитал" депутатът от БСП Янаки Стоилов, който доскоро отговаряше за законодателството в групата на социалистите, но заради скандалите около текстовете в НК за отпадането на давността за престъпленията по време на комунистическия режим напусна зам.-председателското място. 

С негласното одобрение на БСП седем депутати от левицата предприеха и друг ход, за да се опитат да прокарат скандалните поправки в Закона за енергетиката, свързани с уреждането на статута на газопровода "Южен поток".  Те се подписаха под искане за свикване на извънредно заседание на комисията по енергетика без одобрението на ДПС и ГЕРБ. Надяват се да го насрочат за вторник и на него да гласуват на второ четене промените в закона за енергетиката, за които неотдавна от Реформаторския блок разкриха, че са писани по настояване на Москва. Социалистите твърдят, че имат уговорка с "Атака" също да присъстват въпреки бойкота на пленарните заседания. Този ход изглежда обречен, защото от ДПС твърдят, че няма да подкрепят промени, свързани с "Южен поток". На същата позиция са и от опозицията от ГЕРБ. "Нищо не се опитваме да прокараме. Правим каквото трябва, да става каквото ще", обясни позицията си един от подписалите се Таско Ерменков. 

Очевидно този принцип следват и от ДПС, и от ГЕРБ. Ефектът от цялата суматоха около спешното законотворчество в края на този парламент обаче най-вероятно ще е много шум, скандали, намерения, инициативи в публичното пространство и нула резултат.