Болката отляво

Разбира се, за това си има обяснение. Каквото и да говори публично Орешарски, това правителство и партиите зад него категорично не харесват Георгиева. Основната причина, разбира се е, че тя бе предложение на ГЕРБ, което дава възможност на социалистите да претендират, че предпочитат "социалист кандидат" пред това българин, но не от тяхната партия, да заеме висок пост. Това може да е мотив за държава като Франция, която няма нито имиджов, нито кадрови, нито лобистки проблем и може да си позволи да отстреля силен кандидат като шефа на МФВ Кристин Лагард, защото не е от правилната партия, тъй като после е напълно способна да сложи кандидата си Пиер Московиси на не по-малко важен ресор. Но е смешен претекст за политици от България, които знаят, че в този момент и в състоянието, в което са, са неспособни да произведат кандидатура, която да заеме мястото на пренебрегнатата Георгиева.

Това прострелване в крака е разбираемо за Сергей Станишев, който, от една страна, е лидер на ПЕС и обяви, че се надява да види социалист на тази позиция, а от друга, не успя сам да се кандидатира за този пост. Но яростта, с която други български политици говорят срещу Георгиева, е не само непонятна, но и вредна. Илияна Йотова например обяви тази седмица, че иска "силна политическа фигура, а не скъпоплатени чиновници, дошли незнайно откъде". Ако тя разбира под силна политическа фигура своя лидер (или самата себе си), то това е, меко казано, несериозно. Срещата на лидерите от ПЕС, организирана от Станишев в Брюксел тази седмица, не беше удостоена с присъствие от нито един премиер (включително Орешарски), а на последвалата среща на социалистите, организирана от френския президент Франсоа Оланд, Станишев не присъстваше. "Вероятно гледат на него повече като на администратор, не толкова като на политик", коментира дипломат от Брюксел пред "Капитал".

Самата Йотова (и както по-късно се разбра, платени от нея интернет тролове) нападаше Георгиева преди евроизборите, като се наложи съпартийци на българската социалистка да защитават по медиите работата на българския комисар. Другото име, което се отбеляза с язвителен коментар, бе шефът на кабинета на Станишев и депутат от БСП Татяна Буруджиева. "Нали всички разбираме, че външен министър на ЕК е вторият пост след председател на комисията, нелепо е въобще да говорим, че това би могло да бъде дадено на България, при положение че имаме на толкова висок пост друг българин като председател на ПЕС", каза Буруджиева. С други думи, Станишев е най-висшият български представител в Европа, ПЕС ще получат поста, правителството да забрави за номинацията на Георгиева и да избере някой друг.

Всичко е предпоследно

Това е вредна логика не само защото облагодетелства най-мръсната част от политиката на това управление - жертването на общ интерес за лични изгоди - а и защото европейската логика не следва тази на Буруджиева. Шансовете на Георгиева все още не са излетели през прозореца. Вярно е, че те ще зависят от трудна политическа игра. Битката е между партийни семейства и е на ниво силни държави и паневропейски партии. "ПЕС искат върховен представител за себе си, както и председател на Европейския съвет. Холандците, подкрепяни от Германия, искат председателство на еврозоната, а Франция също иска това за Московиси", разяснява запознат с интригите на съвета дипломат. "От това най-малко спорната точка е, че ПЕС ще получи външен министър", смята той, което дава силен коз в ръцете на италианците и тяхната кандидатка. Германският канцлер Ангела Меркел и Оланд вече се изказаха в този смисъл. Този пакт може да бъде завършен с даването на председателството на съвета на полския премиер консерватор Доналд Туск, а еврозоната - на холандците, които са социалисти, но са поддръжници на германската линия.

При такава пакетна сделка българският кандидат няма да намери място. Ето защо и нейното име не е било споменато на изминалия съвет, а е било обсъждано само това на италианката. Но както многократно е ставало видно на подобни съвети преди, игралното поле е отворено и докато всичко не е договорено, нищо не е ясно. Източници твърдят, че Италия е натиснала за избора на Могерини, но другите са отказали именно защото никой не е бил сигурен как ще се раздадат картите. Ето защо продължаването на тази изключителна пасивност за българска номинация при реална възможност за пробив е вредно.

Това оставя отворен въпроса кой ще бъде номиниран и кой ще го номинира. Орешарски даде подкрепата си за Кристалина Георгиева вероятно именно с това наум - че ако сделката между ПЕС и ЕНП я изхвърли извън борда, то той може да номинира друг. "Ако днес изгубим тази битка, ще се борим за добър портфейл или за добър ресор в ЕК, независимо кой е българският еврокомисар", заяви той и допълни, че счита за по-редно редовно правителство да направи номинации.

Новият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер е поискал до десет дни от страните членки да му изпратят по двама кандидати, препоръчително мъж и жена. Източници твърдяха, че сред номинациите на това правителство, което си отива, са Зинаида Златанова (или Илияна Йотова) и Кристиан Вигенин. Но след десет дни Орешарски не би трябвало да е на власт. "Не бих препоръчал на това правителство да дава кандидатури, защото скандалът е готов и служебното спокойно може да ги замени", коментира експерт, запознат с процедурите. По този въпрос, точно както и по въпроса с оставката на това правителство, явно всичко е предпоследно.