Новите лица на ЕС

Избирането на либерала Туск бе определено и като победа за бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа, присъединили се впоследствие към ЕС. Полша е една от европейските страни с най-твърди позиции спрямо Русия заради украинската криза и назначаването му на поста е ясно послание към Москва. Туск, който е полски премиер от 2007 г., бе наречен от настоящия председател на Европейския съвет Ромпой "един от ветераните в институцията", който "решително и уверено преведе Полша през икономическата криза и успя да поддържа устойчив икономически ръст".

"Туск е добър избор. Правилно решение е да се назначи полски лидер, защото Полша е много активен европейски играч. Това е престижно за страната, но и показва, че ЕС не е само Западна Европа. Тук има голям символизъм", обяснява пред "Капитал" Улрике Геро, политически анализатор от Open Society Initiative for Europe (OSIFE).

Полският премиер се възхищава на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър и е последовател на Лех Валенса. А репутацията му е на опитен политик, отдаден проевропеец и умел посредник. Все качества, които ще са много полезни при изпълнението на новите му задачи – да задава широките приоритети на ЕС, да председателства европейските срещи и да постига споразумения между често разделените страни членки.

Като студент Туск е активист в антикомунистическото движение "Солидарност". През 2001 г. става съосновател на дясноцентристката партия "Гражданска платформа", която възприема политика в подкрепа на свободния пазар. Неговото правителство орязва работни места в държавния сектор, извършва приватизация, намалява данъците, за да привлече чуждестранни инвеститори и се опитва да убеди емигриралите поляци да се върнат у дома. Той е единственият полски премиер след 1989 г., който е преизбран. През 2005 г. се кандидатира за президент, но не печели заради обвиненията от страна на опозицията, че дядо му е бил записан в германската армия по време на Втората световна война.

Сега критиките към Туск са, че Полша не е част от еврозоната и че той не говори добре английски. Но новият председател на Европейския съвет обеща да се поправи и до декември да "полира английския си", като прибягна до игра на думи, използвайки английския глагол "polish", който означава "полирам", "усъвършенствам", но и "полски".

Британският премиер Дейвид Камерън също подкрепи Туск, тъй като смята, че той ще бъде потенциален съюзник в плановете му да предоговори отношенията между Лондон и Брюксел. Той приветства обещанието на новия председател на Европейския съвет да постигне сделка с Великобритания относно реформата на ЕС. "Никой разумен човек не може да си представи ЕС без Обединеното кралство. Аз самият не мога да си го представя. Брюксел и аз лично ще вземем предвид британските притеснения", заяви Туск. На новия си пост той ще изиграе ключова роля в намирането на компромис по въпроса в светлината на обещания от Камерън референдум за членството на Великобритания в ЕС през 2017 г.

Избор с притеснения

И докато изборът на Туск бе приет предимно радушно, назначаването на Могерини начело на европейската дипломация буди някои притеснения. За нея лобира изключително силно италианският премиер Матео Ренци, който след победата си на изборите за ЕП през май има силни позиции в европейската левица. Но все пак през юли ЕС не успя да постигне консенсус за кандидатурата й, тъй като източноевропейски лидери я обвиниха, че й липсва опит и е с твърде меки позиции относно Русия. За тези твърдения има някои основания. Могерини е италиански външен министър едва от февруари и тъй като бе малко известна и със скромен международен опит, изборът й предизвика учудване. А визитата й в Москва по-рано тази година и изказванията й да се уважават руските интереси повдигнаха въпроси за това какво точно има предвид и дали разбира къде минава разделителната линия. А според някои европейски медии назначаването й на поста е все едно скептик относно промените в климата от петролната индустрия да бъде посочен за министър на околната среда.

В момента Европа е изправена пред големи външни предизвикателства, а отношенията между Брюксел и Москва са в най-ниската си точка от студента война насам. Затова ЕС ще се нуждае от опитен дипломат, който се чувства в свои води в преплетените интереси на международната политика, и въпросът е дали Могерини ще има нужния авторитет, за да се справи. Освен това не трябва да се забравя и че Италия има силни икономически връзки с Русия и бе сред критиците на по-строгите европейски санкции срещу нея.

Но пък и предшественичката на Могерини - Катрин Аштън, също не бе приета така ласкаво първоначално и нямаше много опит в дипломацията. Ромпой защити италианката, коментирайки, че тя "ще се докаже като умел и непоколебим преговарящ за мястото на Европа в света". И посочи "дългосрочното и традиционно обвързване на Италия с ЕС". Шулц също се изказа благосклонно за Могерини, наричайки се неин фен.

"Винаги има критика. Но смятам, че Могерини е чудесен избор. Тя е млада и динамична. Освен това е жена в една доминирана от мъжете област и е напълно проевропейски настроена. Има визия за Европа и се бори усилено", твърди Геро.

Освен това анализатори посочват, че европейският външен министър не задава еднолично политиката на ЕС. Това е работа на индивидуалните страни членки и особено на Германия. Докато неговата задача е да представя единната позиция на Брюксел на международно равнище. "Върховният представител на практика е служител на страните членки. Те винаги са се страхували от някого, който задава дневния ред. И не искат някого, който е прекалено амбициозен", твърди пред британската ВВС Ян Техау, директор на Carnegie Europe.

Сега Могерини ще може да докаже на критиците си, че грешат в оценките си за нея. Тя заяви, че "военният отговор не е решение за Украйна" и че "трябва да оставим отворена вратата на дипломацията". Но и втвърди тона към Москва, казвайки, че страните от НАТО, граничещи с Русия, се нуждаят от повече от обещание на хартия, че алиансът ще им помогне в случай на криза. "Русия остава стратегически играч в глобалните предизвикателства, но не мисля, че вече е стратегически партньор на ЕС", коментира Могерини, когато обяви, че предстои нова серия европейски санкции срещу Москва.

Предизвикателства на хоризонта

Туск и Могерини ще бъдат изправени пред трудни задачи. Ромпой посочи три основни предизвикателства пред полския премиер – стагниращата европейска икономика, украинската криза и запазването на Великобритания в ЕС. Туск добави и още една цел - да не допусне разделянето на Европа на две скорости - еврозоната и всички останали. Което е добра новина за България, тъй като тогава тя би останала във втория лагер. "Това ще бъде цел на Туск. И той ще има тази възможност, тъй като ще председателства срещите на еврозоната. Новият председател ще се стреми към кохерентност и единство в ЕС. Но това ще бъде затруднено, ако станем свидетели на нова криза в еврозоната, защото той ще трябва да поеме ролята на посредник и да разреши проблема", обяснява Барановски.

Геро също посочва, че Туск ще бъде зает с нелеки задачи: "Не съм от онези хора, които смятат, че европейската криза е свършила. И мисля, че предстоят трудни времена. Освен това смятам, че трябва да се подобри интеграцията, демокрацията и парламентаризма в ЕС. Туск трябва да успее да направлява този дневен ред", обобщава анализаторът от OSIFE.

Що се отнася до целите пред Могерини, Геро обяснява: "Около Европа има "огнен обръч" - от "Ислямска държава", през Сирия и Палестина до Украйна. Затова работата на италианката не може да бъде по-голяма." Сега Могерини ще ръководи Европейската служба за външна дейност и ще прекарва голяма част от времето си, пътувайки по света и занимавайки се с проблеми като иранската спорна ядрена програма и заплахата от ислямистите в Близкия изток.

Предизвикателствата и пред Туск, и пред Могерини са огромни. И ще започнат още от първия ден на новите им постове.

Туск е един от най-успешните европейски лидери през последните години Източник: Reuters