Как се сади омраза

Неадекватността на негостоприемните селяни е достъпен обект за възмущение. Фашизоидната местна власт го заслужава, но дали всъщност тя е първопричината? Дали тези объркани родители са реалния източник на проблема? Всъщност случващото се в село Калище, а няколко месеца по-рано и в казанлъшкото Розово, са плодове на омразата, която медиите и държавната власт методично засаждаха, поливаха и отгледаха през последните години.

Стъпка първа: Държавна агенция по омразата

Сещате ли се за запасния офицер Николай Чирпанлиев - инсталираният от Цветлин Йовчев директор на Държавната агенция по бежанците? Именно той активно работеше за създаването на стереотипа на бежанците, който хората в Калище сега са възприели. Цитиран от New York Times о.р. полковникът описва вълната от сирийските бежанци така: "Това е, както когато хуните идват в Европа". После обвини за лошото състояние на бежанските центрове самите чужденци, защото "тези хора не знаят как да използват тоалетни". 

"Тия хора, които остават в България, са най-ниските слоеве на сирийските и афганистанските бежанци. Хора, които са живели в землянки. Тук остават най-неграмотните", са други откровения от репертоара на председателя на Държавната агенция по бежанците. Правозащитните организации поискаха оставката му, но Чирпанлиев е на поста си и до днес.

Поведението на Чирпанлиев е може би най-ярката илюстрация за държавната политика на омразата.

Това, което е не по-малко опасно от активното насаждане на нетърпимост, е бездействието на държавните институции. Помните ли един от приоритетите на служебното правителство? То трябваше да гарантира нормално започване на учебната година. Тогава подобна цел звучеше нелепо. Днес разбираме, че тя всъщност е била крайно уместна, но служебното правителство се провали да я изпълни. Защото нещата в Калище нямаше да изглеждат така кално, ако местното население беше подготвено за новите ученици.

Стъпка втора: Медии на омразата

Всъщност колкото и усилия да беше положила властта, за да обясни на местното население, че търсещите закрила не са страшни, това така ли иначе щеше да е трудна задача. Защото населението е трайно облъчено от медиите и възприема бежанците като заплаха. 

От първите страници най-четените вестници се обяснява как бежанците носят малария, хепатит, краста и каквото още се сетите. Освен че създават опасност за местното население, посланието е, че те носят и престъпност. Защото според медиите бежанците грабят, крадат и изнасилват.

Или както обобщи наскоро в един свой анализ дългогодишния главен редактор на "Обектив" Юлиана Методиева: "Имигрантите са "не-наши", те са незаконни, illegal, следователно заплашват родината ни. Омразата срещу вълната от временно пребиващи и търсещи хуманитарен статут в България се разнесе чак до бившата еврейска махала около Женския пазар. Изпадналите в беда и бягащи от войната и глада хора бяха наричани "мангали", "боклуци", "рязани"."

През това време главни редактори на жълто-популярни сайтове с лекота агитираха: "С риск да ме обявят за коравосърдечен ксенофоб, и аз не бих пуснал децата си да учат с афганистанчета от бежански лагер."

Създаването на масова психоза от медиите няма как да се парира дори вътре от самата гилдия, защото механизмите за саморегулацията й са разбити. В България има два вестникарски съюза, два етични кодекса, но нито една етична комисия.

Стъпка трета: Прокуратура в защита на омразата

И така стъпка по стъпка се стигна до срамните сцени в село Розово. После дойде и Калище. Затова не се учудвайте, когато утре станем свидетели на следващото още по-радикално ксенофобско изпълнение. Защото тази сутрин министърът на образованието в пристъп на иновативност призовава хората, които не искат чужденци, да го обявяват по-рано. Очевидно вече омразата е приемлива с предварителна заявка.