Вземи една българска роза от нас

Случаят ще бъде забравен - затънали в гордостта от етническата чистота на селото си, жителите на Розово ще продължат да берат рози (от вида Rosa Damascеna, която произхожда от района на град Дамаск, Сирия) и да гласуват за бъдещето си (виж текста Живот в Розово). На последните избори третата политическа сила в селото е тази на Христо Ковачки, който по принцип е популярен в недотам чисти и розови избирателни райони.

Розово обаче е малката беля - там просто се фокусира страхът от непознатото и агресивното невежество, формирано от медиите и политиците.

По-страшно е друго: гоненето на гонените от войната е целенасочена държавна политика. Тази седмица една от най-големите неправителствени организации, Human Rights Watch, която документира проблеми по цял свят - от джунглите на Бирма до улиците на Иран, показа мракобесни факти от начина, по който България ограничава бежанския поток. Показани бяха истории за незаконно и насилствено връщане на мигранти, за насилие над бежанци по границата, за лошите условия в бежанските центрове.

Очаквано беше властта да отрича - всички власти го правят. Но вътрешният министър Цветлин Йовчев (единствен изразил позицията на правителството) и директорът на агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев звучаха повече като севернокорейски или ирански държавни лица, отколкото като отговорници в държава от ЕС. Изследването беше наречено "фрапантни лъжи", а авторите - лъжци и измамници, които "по нагъл, циничен, лъжлив начин заблуждават общественото мнение", които едва ли не са били платени от трафикантите на хора, за да критикуват успешните мерки на правителството срещу бежанците. И не става дума за изолирана позиция, напротив. Преди време същият този Чирпанлиев нарече сирийците хуни, които имат прекалено много претенции. Лесно е да видим как думи като тези в медиите формират действия като онези в Розово.

И ако хората в селото вероятно се срамуват озадачено, след като станаха герои "от телевизора", онези, които движат целия този спектакъл, едва ли се страхуват, че с действията и бездействията си ни тласкат към най-опасния фашизъм - обикновения.

Бел. ред.

В сряда, след редакционното приключване на броя, пейзажът откъм МВР съвсем се окаля. Първо главният секретар на МВР Светлозар Лазаров разпореди пълна проверка за случая в село Розово. Но не за да бъдат изяснени обстоятелствата при които подчинените му са допуснали ескалацията на напрежението или дали селяните не са извършили престъпление от омраза, а на изгонените сириции. Полицията ще проверява дали бежанците спазили процедурата за получаване на статут и дали са се регистрирали по настоящ адрес. Така поведението на държавата от пасивна дискриминация, минава в активен тормоз на етнически признак.

Малко след изказването на главния секретар, вътрешният министър Цветлин Йовчев се опита да влезе в ролята на доброто ченге и каза, че реакцията спрямо бежанците е нарушила техните права. Вместо институционална реакция (защита на сирийците), той по ДС приом използва случая за да атакува неправителствените организации, които трябвало "да обърнат  внимание именно на този случай, а не да търсят проблеми там, където ги няма."