Страсбург осъди България заради нападението на "Атака" над джамията

На 20 май 2011 група от над 150 активисти на "Атака", предвождани от лидера на партията Волен Сидеров и депутата Деница Гаджева, обградиха джамията в центъра на София по време на обедната молитва. Митингът на националистите беше обявен като протест срещу високоговорителите на джамията. Молещите се отвън мюсюлмани обаче бяха нападнати, отначало само с обидни викове, а след това и с камъни, яйца и юмруци. В крайна сметка в конфликта бяха ранени петима мюсюлмани, петима полицаи и народната представителка. Нападението беше заснето от много медии и широко отразено.

След него бяха образувани няколко досъдебни производства за хулиганство и телесна повреда. Караахмед повдига обвинение за насаждане на религиозна омраза, по което е образувано отделно производство. Той иска достъп до него като пострадал, но прокуратурата му отказва. След като на няколко пъти различни инстанции отхвърлят исковете му, а разследващият го обижда на религиозен принцип, Караахмед се обръща към БХК и съответно - към Страсбург.

Според решението на съда "резултатът от действията на полицията е, че голям брой демонстранти са могли да стоят на една ръка разстояние от джамията, да крещят обиди към молещи се вярващи, да извършват заплашителни и провокативни действия и, в крайна сметка, да осъществят достъп до джамията. Те са упражнили буквално неограничено право да протестират, докато жалбоподателят и другите вярващи са понесли молитвата им да бъде изцяло разтурена". Изводът на съда е, че полицията и местните власти, които са били наясно с миналите прояви на "Атака", не са направили достатъчно да предотвратят създаването на условия за насилие, а са се намесили чак когато провокациите са ескалирали. Дори тогава действията на полицията не са били достатъчни - те са пропуснали да задържат атакистите, които са се опитали да влязат в джамията и не са направили нищо, когато молитвените килимчета на мюсюлманите са били изгорени на импровизирана клада. А виновниците за това изобщо не са разследвани. Всъщност, както припомня "Дневник", според защитата на правителството (изготвено от Министерството на правосъдието по времето, когато то беше оглавявано от Зинаида Златанова) активистите на "Атака" не са преминали " изискуемия минимум на грубост, така че това да доведе до нарушаване на правото". Европейският съд обаче отхвърля това твърдение.

Отказ от разследване на убийство

Второто дело, по което съдът се произнесе е Михайлова и Малинова срещу България. ЕСПЧ установява нарушение на Член 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човкека за правото на живот. Жалбоподателки са малката дъщеря и партньорката на Борис Михайлов от Самоков, млад мъж от ромски произход, който през 2004 г. е убит от полицай с огнестрелно оръжие. Двете жени осъждат държавата на 16 000 евро обезщетение с помощта на БХК.

Убийството на Борис Михайлов е извършено от полицай, който подгонва него и двама негови съучастници, докато те се опитват да откраднат касетофон от паркиран автомобил. Полицаят настига Михайлов и след кратка борба го застрелва смъртоносно почти от упор в задната част на главата. Полицаят пледира, че се е защитавал, но разследването е прекратено прекалено бързо и без да установят ключови детайли относно схватката, включително позицията на телата на двамата и треакторията на изстрела. Следва дългогодишно прехвърляне на делото между Софийския военен съд и Софийския военно-апелативен съд от една страна и прокуратурата, която постоянно прекратява делото, от друга.

Според решението на ЕСПЧ разследващите не са проверили версията, че Михайлов може да е убит вследствие прекомерна сила от страна на полицая. Освен това националните съдии неколкократно отбелязват, че има основания за съмнение в безпристрастността на прокурора, но това не довежда до смяната му. В крайна сметка съдът не се аргументира защо е приел последното решение на прокуратурата.