Какво да си поискаме от Енергийния съюз

За предпазливостта на ЕК има много основания. На практика държавните компании "Булгаргаз" и "Булгартранс" блокират всеки опит за навлизане на алтернативен доставчик. Мотивът на "Булгартрансгаз" е, че транзитната мрежа е резервирана от "Газпром" и "Булгаргаз". Така доставчици като гръцката DEPA, която от доста време прави опити да стъпи на местния пазар, са държани настрани, тъй като няма кой да пренесе техния газ до потребителите у нас. За това вече има и техническа възможност, без да се строят нови газопроводи, тъй като България и Гърция изградиха отклонение с обратен поток на съществуващата тръба между тях. По този начин например Словакия се превърна в основен доставчик на газ за Украйна, без изграждането на нова инфраструктура.

Не само това, но преди две години "Булгартрансгаз" свидетелства в полза на "Газпром" по дело, което беше заведено от Европейската комисия срещу България заради отказа да се допусне виртуална търговия. При тази система примерно турски търговец на газ може да доставя втечнен газ на местен партньор, който обаче физически да получава суровината за сметка на руския газ, който транзитно тече към Турция. Именно това е есенцията на газовите търговски центрове (или хъбчета, както вече са популярни в България), срещу които България официално застана именно по времето на предишното правителство на ГЕРБ. В допълнение, в Европейската комисия все още тече проверка срещу Българския енергиен холдинг (БЕХ) за съгласувана практика на газовите му дъщерни компании, които не допускат други играчи на пазара.

За поведението на БЕХ има известна логика. Ако "Булгаргаз" бъде изтикан от пазара, той постепенно ще започне да губи качествените си клиенти и накрая ще остане с неплатежоспособната софийска топлофикация. Точно това о се случва на пазара на електроенергия, на който Националната електрическа компания има все по-малък дял. Това обаче не е мотив за закрепостяване към "Газпром". Въпреки руските предупреждения Словакия (която за разлика от България е 100% зависима от руския газ) показа с доставките си за Украйна, че не е толкова страшно, ако не винаги се играе по свирката на руския газов гигант.

Преди да се решат тези проблеми, колкото и тръби и компресорни станции да бъдат построени, газов хъб няма да се появи. Точно колкото и построяването на красива сграда с коринтски капители ще направи от родната борса регионален пазарен лидер. Така построяването на цялата заявена газова инфраструктура - за 2.2 млрд. евро, както стана ясно в понеделник, може да се окаже хвърляне на идеи на вятъра (тъй като пари няма). Например постоянното мрънкане в България за забавянето на интерконекторните връзки е просто нелепо - дори и сега да имахме газопровод с голям капацитет с Гърция, той щеше да си стои сух. Дори и в момента другите акционери по проекта за връзка с Гърция - DEPA и италианската Edison искат да видят бизнес модел преди взимането на финално инвестиционно решение през май, който да обяснява кой ще плаща за поддръжката на тръбата, докато по нея потече азерски газ (най-рано през 2020 г.).

Ненапразно европейската комисия засега е отделила финансиране само за проучването на газовата връзка с Турция и частично, още през 2009 г., за тази с Гърция. България тепърва ще трябва да доказва икономическата целесъобразност на другите си предложения.

Поискай, за да ти дадат

Ясно е, че зад идеята за газовия център стои последен опит да бъде убеден "Газпром" да построи "Южен поток" през България - щом алтернативният проект ще свършва в Турция с хъб, в България също може. Хъбът, разбира се, би бил и елегантна възможност за заобикаляне на правилата на Третия енергиен пакет. На теория "Газпром" би докарвал газа си само до българския търговски център, а след това потребителите сами ще си пренасят суровината. По този начин лесно се постига целта руската компания да не ползва над 50% от собствената си инфраструктура. "Това не знам защо да не се приеме", каза премиерът Борисов, когато представи и идеята си за "хъбчето".

За да стане обаче, тази идея трябваше да бъде прокарвана през 2012 г. Сега е вече късно. Постигнатото примирие в Украйна ще удвои усилията на ЕС да запази транзита на руски газ през страната, като дори в Минското споразумение има изрична точка за доставките на газ. Точно в този момент опитите България да моли Русия да се върне към "Южен поток" са, меко казано, проява на лош вкус. "Ще се съсредоточим над инфраструктурата, която можем да изградим", каза Шефчович в София.

За сметка на това България може да поиска нещо от зараждащия се Европейски енергиен съюз (ЕЕС), за което има готовност в Брюксел. Тази седмица на срещата на Групата на високо равнище за газовата свързаност на Централна и Югоизточна Европа в София, въпреки че не дойде почти нито един министър от въвлечените страни, присъстваха двама комисари. Това е много ясен сигнал за ангажираността на Европейската комисия.

До този момент обаче правителството още не е успяло да състави позиция по ЕЕС, с изключение на списък с проекти за финансиране. А това е моментът България да бъде активна, тъй като засега съюзът е по-скоро идея, отколкото конкретен план. В него има 40 действия (вътрешният документ на ЕК изтече в началото на месеца), които обаче са на нивото "Европейската комисия ще предложи законодателство за подобрение на ефективността на Европейската енергийна регулаторна рамка". Германия вече уби най-смелата идея - за обща покупка на газ от всички страни от ЕС, тъй като това нарушава европейското антимонополно законодателство. Дори предложението всяка страна да има най-малко три алтернативни източника на газ, все още не е облечено в официален текст.