Колко газови хъба могат да се поберат на Балканите

Как се прави

Въпреки постоянните разговори за предимствата, които би осигурил статутът на газов хъб, и периодично припламващото съперничество между претендентите един аспект от дебата често остава неглижиран – какво е нужно за успешния хъб?

За успеха няма голямо значение формата, която той ще приеме, дали ще бъде виртуален или реален. Западна Европа предоставя сполучливи примери и за двата вида. Разликата е, че вторият трябва да има набор от тръбопроводи, които се сливат в една физическа точка на територията на въпросната страна, където трябва да бъде осигурен достатъчен капацитет за складиране.

Преглед на оригинала

Така, ако подобно сливане все още не съществува, построяването и оперирането на реален газов хъб ще излезе по-скъпо и вероятно ще отнеме по-дълго време да бъде създаден, макар времето да се определя от много фактори, не само от изграждането на тръби. Точно тези други фактори, представени по-долу без определен ред, са от съществено значение. 

Първо, успешният хъб трябва да се възползва от съществуването на функционална търговска платформа, която е място, където доставките срещат търсенето, за да може цената да се зададе от логиката на пазара. Това е обратното на съществуващия в момента основен ценови механизъм на базата на петролно индексиране, който се използва в договорите на всички четири страни с техните външни доставчици. С други думи, ценовият механизъм на базата на петролно индексиране трябва да бъде заменен с ценова конкуренция между различни доставчици на газ и търговските платформи са начинът това да стане.

Докато повечето страни в региона са развили такива платформи за търговията на електричество, те се бавят в прилагането на същия механизъм за природния газ, за да се гарантира необходимата пазарна ликвидност. Газът се търгува на пазарите за търговски стоки, но пазарите едва сега правят първи крачки към гъвкавата комбинация от дългосрочни договори и краткосрочна или спот търговия.  

Второ, за целите на конкуренцията хъбовете трябва да функционират на напълно либерализиран газов пазар, в който цените се определят само от нивата на предлагането и търсенето, а не от политически или административен фактор, който ги налага отгоре. А всички въпросни страни все още регулират цените за поне една група от потребителите, въпреки че са определили края на десетилетието за срок за отказване от регулираните цени. 

В това отношение Румъния може да се окаже напред в играта, ако настоящите тенденции се запазят. Заедно с Международния валутен фонд румънското правителство зададе "либерализационен календар" за потреблението от домакинствата (единственият сегмент от пазара, който все още се възползва от регулираните цени), който да продължи най-късно до 2021 г. Но настоящите ниски цени на петрола, които повлякоха надолу и цените на природния газ заради механизма на базата на петролното индексиране, означават, че до средата на 2016 г. цените, зададени от календара, ще достигнат европейските пазарни цени, което ще направи регулираните цени безполезни. Ако това стане, календарът ще е изпълнил задачата си предсрочно, което ще даде на Румъния предимство пред нейните съседи относно хода на либерализацията. 

Трето условие е съгласието с правилата на третия енергиен пакет на ЕС за разделяне на производителите и доставчиците на енергия от операторите на преносни мрежи (тоест да няма вертикално интегрирани компании, които осъществяват едновременно търговия и пренос) и за достъп на трети страни до тях с цел да не се изкривява конкуренцията. Нито един от четирите конкурента не се подчинява на двете правила въпреки натиска на Европейската комисия за това да бъде въведено законодателство. В България например, въпреки че са отделени, Българският енергиен холдинг и неговите филиали в момента все още координират практиките си, за да контролират мрежите за пренос, складовите съоръжения, както и тръбопроводите за внос. В Гърция и Румъния регулациите за отделянето се спазват, но в Румъния достъпът на трета страна продължава да не е възможен за всички тръбопроводи, собственост на националния оператор на газопреносната система. Специален случай е Турция, която все още трябва да предприеме действия и по двата въпроса, тъй като не е задължена да въведе третия енергиен пакет.

Четвърто, хъбът трябва да има достатъчно количество газ, който да идва от повече от един източник. Не е от значение дали това е вътрешно производство, или газът е внесен. Ето защо страна без вътрешно производство, като например Турция, може да си осигури повече газ от държава с вътрешно производство като Румъния. Има много причини за това, вариращи от географски съображения (близост до няколко доставчика като Азербайджан, Русия, Иран) до пазарни съображения (значителното търсене от Турция я прави ценен клиент за всеки газов доставчик, което подсилва позицията й в преговорите). Това не може да се каже за другите три държави с изключение вероятно на Гърция, която също се възползва от няколко източника на доставки благодарение на съоръженията си за втечнен природен газ.

Газ, тръби и още нещо

Наборът от тръбопроводи и интерконектори, които се строят в региона, започващи с Южния газов коридор и завършващи с Българско-румънско-унгарско-австрийския коридор, ще подобрят ситуацията, но не трябва да се очаква значителна промяна. Освен ако, разбира се, значителни открития на газ не станат достъпни в търговско отношение от Черно море, но, ако сегашните ниски цени на петрола се задържат, това, изглежда, ще бъде отложено с няколко години дори при най-оптимистичния сценарий. 

Наблюдават се обещаващи стъпки относно петия фактор за успешен хъб – създаването на достатъчно входящи и изходящи точки, които да позволяват на продавачите и купувачите да пренасят лесно газ без физически пречки. С други думи – интерконектори. 

Споменатите BRUA, но също така и Гръцко-българският интерконектор и наскоро предложеният Българско-сръбски интерконектор ще помогнат в това, но с уточнението, че техните срокове на завършване може да се забавят (в региона е имало забавяния и преди, като например интерконекторът Гюргево - Русе, който в момента е просрочен с над две години).  

Накрая, хъбът се нуждае от капацитет за складиране, за да осигури краткосрочен баланс на мрежата. Тази област също е относително обещаваща както в България (която планира да увеличи капацитета си в хранилището в Чирен), така и в Турция (с две нови планирани съоръжения, като това при езерото Туз се очаква да заработи до 2017 г.), въпреки че е спорно дали капацитетът ще е достатъчен, за да поддържа хъб, дори след такива инвестиции. Същото се отнася за Гърция, докато Румъния вече се разполага с по-голям капацитет от 5 млрд. куб.м.

Целта една страна да се превърне в газов хъб е похвална, особено ако това помогне да се придвижи напред  развитието на законодателството, пазара и инфраструктурата. Но успешният газов хъб трябва да покрие всички тези критерии. В противен случай рискът е страната да се превърне единствено в превъзнесена транзитна дестинация, което ще подкопае целта на цялото начинание.    

*Анка Елена Михалаче е старши анализатор в Energy Policy Group – румънски институт, специализиран в енергийната сигурност, и изследовател в Wikistrat – глобална краудсорсната консултантска фирма за геостратегически анализи и прогнози

Анка ЕленаМихалаке

Фотограф : Личен архив