Amnesty International: Престъпленията от омраза не се разследват адекватно

Според ван Хулик в обстановката на увеличаващ се миграционен натиск и подем на расистки движения в Европа властите трябва да обръщат специално внимание на този тип престъпления. Но има и причини организацията да назначи специален доклад само за България – в последните години в страната са се увеличили случаите на най-разнообразни престъпления от омраза, включително нападения срещу джамии и синагоги, насилие над бежанци и хора с различна сексуална ориентация. Освен това липсата на политическа стабилност и воля за реформа са попречили за отразяването на престъпленията от омраза в Наказателния кодекс. 

Най-сериозните проблеми пред България според доклада са пропуските в разпознаването, разследването и съдебното преследване на престъпленията от омраза по начин, който отчита техния дискриминационен мотив. Липсва законодателна рамка, която да задължава разследващите органи да упоменават расистки или хомофобски подбуди в докладните си. Освен ако извършителят сам не признае писмено за подобни мотиви, той няма как да бъде подведен под отговорност. Най-често подобни деяния биват слагани в категория "хулиганство".

Толкова повече от "хулиганство"

Престъпленията от омраза обаче не могат да бъдат представени просто като "хулиганство".  Те са криминални деяния, извършени срещу лице заради реалната му или предполагаема връзка с група, дефинирана от признаци като раса, етнос, религия, мигрантски или социално-икономически статус, както и заради половата идентичност и ориентация. Специфичното на подобни нападения е, че освен пряката вреда за жертвата, те насаждат чувство на страх и несигурност в цялата група, се казва в доклада. Резултатът може да бъде засилване на напрежението между малцинствената група и останалата част от общността, както и подронване на доверието във властите.

"Начинът, по който органите на властта подходиха към вълната от нападения срещу предполагаеми мигранти от края на 2013 г. досега, поставя под въпрос ангажираността на България с изпълнението на задълженията ѝ с гарантирането на човешките права и равенството на всеки в държавата", предупреждава доклада. Цитирани са редица нападения, съпроводени с расистки обиди  - атаката над омъжения за българка мароканец през октомври миналата година, както и на чернокожата френска гражданка.

Ситуацията с хомофобските престъпления е още по-сериозна. Докато в Наказателния кодекс са предвидени по-строги наказания за някои престъпления, където са доказани расистки и ксенофобски мотиви, същото не се случва при наличието на хомофобски подбуди. Според настоящото законодателство сексуалната ориентация и половата идентичност не са защитени признаци.  

На въпрос на "Капитал" дали има европейски правила, които да ангажират правителството ни да промени Наказателния кодекс, Марио Перолини отговори, че все още липсва уеднаквяване на европейско ниво, но това не пречи България да приеме подобни промени. Ван Хулик добави, че тъй като срещу страната вече са се водили дела в Европейския съд за правата на човека, съществува правна основа и указания, които трябва да бъдат приложени на практика. И двамата обясниха, че промените в законодателството трябва да бъдат съпроводени от обучения за полицаи, разследващи и прокурори, защото много от тях нямат ясни указания как да различават подобни престъпления.

Amnesty International има над полвинвековна история в защитата на човешките права, като е печелила множество международни признания за работата си, включително Нобелова награда за мир през 1977г. за кампанията си срещу мъченията. Докладът за България е част от инициатива, която цели да постави престъпленията от омраза в центъра на вниманието за отговорни органи и политици, подета от Amnesty в цяла Европа.

Гауди ван Хулик, Марко Перолини и Светла Баева от Българския Хелзинкски комитет (БХК) ще се срещнат с политическите кабинети на министерствата на вътрешните работи и правосъдието днес. Докладът вече е изпратен на компетентните органи в администрацията, както и в парламента.