Вабанк с оставка

Оставката в отсъствието на военния министър обаче не е единственото странно и съмнително обстоятелство около уж хвърлената в пристъп на негодувание оставка. По информация на "Капитал" например генералът е подал рапорт за освобождаване от армията по чл. 162, т. 1 от ЗОВС – по взаимно съгласие. Това е единствената хипотеза, при която ген. Радев може да оттегли молбата си за напускане, особено при положение че неговият работодател в момента е в чужбина. За оставката не са информирани предварително нито военният министър, нито началникът на отбраната, нито някой от техните заместници. Всичко това още веднъж навежда на мисълта, че командирът на ВВС не е искал да напуска, а просто е решил да блъфира с надеждата, че на пръв поглед достойната и принципна постъпка ще му спечели достъп до премиера, неговото доверие и евентуална подкрепа. Защото Бойко Борисов е човек с изострена пиар чувствителност и очевидно не иска да бъде дамгосан като гробокопач на българската бойна авиация. В този смисъл ген. Радев по-скоро демонстрира качества на добър психолог, апаратен играч и познавач на премиерския начин на мислене.

Удар в гърба

Мотивите, с които ген. Радев аргументира подаването на оставката си, също са доста подвеждащи и йезуитски. Така например въпросните 80 млн. лв., за които началникът на ВВС уж се е разбрал с премиера Борисов, всъщност вече са договорени. Макар неколкократно да заявяваше, че в следващите 2-3 години няма да задвижи скъпия проект за придобиване на ескадрила от нов тип натовски боен самолет, през последните няколко седмици министър-председателят неколкократно обяви публично, че ще отпусне целеви средства за ремонта на използваните в момента МиГ-29 в Полша, след като бъде подписан договор. Военният министър пък вече подписа с полския си колега двустранно междуправителствено споразумение в областта на отбраната, което ще позволи директно сключване на междудържавен договор, без да е нужда дълга, тежка и обжалваема процедура по ЗОП, позволяваща на Русия да блокира процеса по ремонта на изтребителите с юридически и процедурни хватки.

Така че упрекът на ген. Радев за "липса на ясна перспектива за бойната ни авиация" е, меко казано, несправедлив спрямо Ненчев - въпреки многото си недостатъци и ограничената си компетентност във военната сфера министърът положи сериозни усилия именно да реши проблема на изтребителната авиация. Първо, като двукратно вкара в Министерския съвет проекта за придобиване на нов изтребител (и бе бламиран от Борисов и Владислав Горанов), а след това - като целенасочено подкрепяше полския вариант за ремонт на МиГ-29. Всъщност визията за бойната ни авиация, а също така на армията, е доста ясно формулирана както по времето на натовската среща в Уелс от миналата година, така и от политическите сили по време на Консултативния съвет по национална сигурност при президента. И тя е, че трябва да се намалява зависимостта от ненатовски доставчици на бойна техника. Може би именно тук се коренят принципните различия между Ненчев и Радев за това как трябва да се поддържат изтребителите ни.

Пари всъщност донякъде има

Също така през изминалата седмица правителството най-накрая одобри стратегически важния план за организационното изграждане на армията до 2020 г. В който е записано, че военният бюджет за следващите три години ще бъде върнат на нивата от 2014 г., или 1.33% от брутния вътрешен продукт (тук отново изниква въпросът какво прави Ненчев в Алжир, когато се гласува следващия 5-годишен стратегически документ за армията). Като сурово число това означава вдигане на парите за отбрана с около 100 млн. лв. през 2016 г. от предвиденото в 3-годишната бюджетна рамка. Делът от БВП на парите за отбрана е далеч от препоръчваните от НАТО 2%, но е някаква малка победа на фона на наложената от финансовия министър Горанов силно рестриктивна 3-годишна бюджетна рамка. Така че на практика в момента ген. Радев в някаква степен си приписва заслуга, която всъщност не е точно негова. И все пак има нещо, което командващият на ВВС постига с няколкочасовата си оставка – той гарантира, че около 80% от това увеличение на военния бюджет ще отидат точно за подопечния му вид въоръжени сили. Което от своя страна ще е в ущърб на сухопътните войски и флота, които за разлика от изтребителната авиация участват в колективната система за отбрана и реално се включват в коалиционни операции.

Всъщност началниците на другите два вида въоръжени сили имат много по-голямо основание от ген. Радев да хвърлят оставки, тъй като от около 1.6 млрд. лв., отишли за инвестиции в отбрана през последните 10 години, около 3/4 са дадени именно на ВВС. Проблемът е, че с тях не са купувани изтребители, които генерират реални бойни способности, нито пък бойни хеликоптери, а небронирани вертолети "Кугър", транспортни самолети "Спартан" и тренировъчни самолети "Пилатус". Също така са наливани десетки милиони в удължаване на ресурса на МиГ-29, без да се направи какъвто и да било опит за тяхната модернизация, още повече пък по натовски стандарти. Всичко това говори за систематична липса на реалистична визия у ВВС или най-малкото на воля да я защитават. И, разбира се, ген. Радев не може да бъде обвинен за това, тъй като оглавява бойната авиация от 2014 г., а предисторията на случващите се в момента проблеми може да бъде проследена поне две десетилетия назад.

Да има ли съвместни авиопатрули

Интересен детайл в интригата около няколкочасовата оставка на ген. Радев е свързан с бъдещата поправка във военния закон, която ще позволи съвместни въздушни патрули с други държави от НАТО (тук за пореден път изниква въпросът защо Ненчев не е в България, за да я обясни и защити). "Промяната в закона не е основният мотив за моя рапорт. Напълно подкрепям позицията, че България като пълноправен член на НАТО трябва да изпълнява предложените в плана за готовност за действие на алианса мерки за съвместно носене на бойно дежурство. В тази връзка трябва да се отвори нашето законодателство при необходимост.", обяви началникът на ВВС. По-важната част е, че Радев иска да се гарантира изрично, че българските изтребители ще имат "водеща роля" в тези мисии, каквото и точно да означава това. "Без гаранция за ремонт на МиГ-29, без гаранция за скорошно придобиване на нов самолет и без законова гаранция, че тази съвместна охрана ще се извършва с водещата роля на наши летци и самолети, се отваря вратата и създава предпоставки оттук нататък авиацията да бъде приземена и дежурството да се носи със самолети на други страни членки – нещо, което аз категорично не мога да допусна", обяви генералът в четвъртък.

Много вероятно гореописаните е страхове на ген. Радев да са били провокирани от секретния критичен доклад на НАТО за състоянието на българската армия, за който неофициално се знае от началото на септември. По информация на "Капитал" в него директно се казва, че заради липсата на инвестиции в отбрана страната ни се превръща в почти 100% консуматор на сигурност. Важният детайл тук е, че от щабквартирата в Брюксел изрично са отбелязали, че за България ще е неразумно да се хвърля в проект за придобиване на нов многоцелеви самолет, защото той ще изсмуче всички инвестиционни средства в сферата на отбраната и ще обрече на вегетация всички останали браншове на въоръжените сили. Последното едва ли се е харесало много на ген. Радев. И може би точно оттук идват "принципните различия" с политическото ръководство, довели до четвъртъчното няколкочасово жонглиране с оставки...

Фотограф : ВЕЛКО АНГЕЛОВ