Опитът сочи: който наруши руските интереси, става "клиент" на прокуратурата

Преди бившия министър на енергетиката от правителството на Кирил Петков държавното обвинение удари в услуга на Кремъл и бившия военен министър на отбраната Николай Ненчев

Бившият министър на отбраната беше оправдан по обвиненията, че е накърнил интересите на руската компания "РСК МиГ", която ремонтираше изтребителите

Момчил Милев

2 автори

Бившият министър на отбраната беше оправдан по обвиненията, че е накърнил интересите на руската компания "РСК МиГ", която ремонтираше изтребителите © Юлия Лазарова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Всеки в тази държава, който по някакъв начин накърни руските интереси, става подсъдим", казва бившият министър на отбраната Николай Ненчев. Думите му са по повод последните действия на прокуратурата, която обвини бившия министър на енергетиката от правителството на Кирил Петков - Александър Николов, че не е упражнил контрол върху заместника си Данаил Николов, също обвиняем, когато е спрял плащането в рубли на газа от руския доставчик "Газпром".

Самият Ненчев също изпита гнева на прокуратурата върху себе си като министър на отбраната от квотата на вече несъществуващия Реформаторски блок във второто правителство на Бойко Борисов. Причината - че сключи договор с Полша за ремонт на шест двигателя за изтребителите МиГ-29, а не с руската държавна компания "РСК МиГ", която дотогава безалтернативно беше абонирана за техническото обслужване на съветските самолети. Заради това решение Ненчев стана клиент на държавното обвинение, която по онова време се оглавяваше от бившия главен прокурор Сотир Цацаров. Делото продължи четири години и през 2021 г. приключи с окончателно оправдаване на Ненчев от Върховния касационен съд (ВКС). Няма кой обаче да върне назад годините психологически тормоз, упражняван от прокуратурата върху бившия военен министър.

Приликите

Макар случаите на Ненчев и Николов да са различни, могат да се видят известни прилики около начина, по който бившият енергиен министър от правителството на Петков стана "клиент" на прокуратурата. Първо: и в двата случая става въпрос за нарушаване на господстващото положение на руски компании, от които страната ни дълги години е зависима. В единия случай това е "Газпром" - монополист на газовите доставки за страната и доскоро за по-голямата част на Европа. В другия случай с "РСК МиГ" дружеството се ползваше с ексклузивни права да ремонтира българските изтребители, които са произведени в бившия Съветски съюз, въпреки че поне на теория нещо подобно можеше да се случва в Украйна, Беларус или Полша.

Всичко това продължаваше с години, въпреки че и в двата случая договорите бяха неизгодни за България. При поредния скандал с недостатъчната летателна годност на военната ни авиация обаче Ненчев неочаквано избра полска компания за ремонт на двигателите на бойните самолети. Решението беше взето, малко преди ЕС да наложи санкции на Русия заради анексирането на Крим през 2014 г. Прекратяването на отношенията с "Газпром" от правителството на Кирил Петков пък стана, след като българската страна отказа да плаща доставките на газ от Русия в рубли, защото това би нарушило режима на санкции в ЕС срещу руската страна във връзка с войната в Украйна.

Защо Ненчев подписа с поляците

"Едно от основните обвинения на прокуратурата към мен беше, че съм накърнил интересите на руската компания "РСК-МиГ" и че съм застрашил живота на пилотите", спомня си днес Ненчев. Обяснява и причината за решението двигателите на МиГ-овете да се ремонтират от полска фирма, а не от руската.

"Договорът с "РСК-МиГ", който всъщност беше договор за намерения, не беше изгоден. Фирмата бавеше процедурата, никога не изпълняваха ангажиментите си, а освен това ремонтът в Русия беше много по-скъп, отколкото този в Полша. Затова изчаках договора с руското дружество да изтече и потърсих алтернативна компания. Срещнах се с тогавашния военен министър на Полша и постигнахме споразумение. В момента, в който подписахме договора, мисля че 20 дни по-късно, те ни изпратиха два двигателя", разказва Ненчев.

По думите на бившия министър заедно с този договор е бил подписан и още един - за дългосрочно сътрудничество с идеята освен ремонта на двигателите, в бъдеще да се смени и авиониката на руските изтребители, така че те да станат съвместими с тези на съюзниците ни от НАТО.

Делото потвърди правотата на Ненчев

Въпреки че договорът с полската страна е минал през одобрението на Министерски съвет и ратификация от Народното събрание, малко след като второто правителство на Борисов подава оставка през ноември 2016 г., прокуратурата обвинява Ненчев в накърняване на интересите на руската компания "РСК МиГ". Обвинителният акт с всички обвинения тогава така и не стана ясен, защото по искане на прокуратурата в по-голямата си част делото беше засекретено.

Още на първа инстанция - в Софийския градски съд (СГС), обаче Ненчев беше оправдан. Тогава станана ясно също, че той е имал всички основания да не подписва нов договор с руската компания. В мотивите за оправдателната присъда съдията от СГС посочва, че за ремонта на два двигателя на МиГ-29 страната ни е трябвало да плати на руснаците общо над 4.4 млн. евро (с включени ДДС и мито), докато за ремонта на шест двигателя в Полша е договорена цена от 1.23 млн. евро. При това при два пъти по-добри гаранционни условия и предоставяне на два изправни двигателя за временно ползване от ВВС.

Подозренията на Ненчев

Ненчев е убеден, че атаката срещу него от страна прокуратурата не е само заради отказа да се подпише договор с руската компания за ремонт на МиГ-овете, а и заради предложени от него различни законодателни промени. "Още в началото на мандата като министър обявих публично, че ще предам всички досиета на Военното разузнаване на комисията по досиетата. Тогава всички, най-вече основната опозиционна партия БСП, скочиха срещу мен и оттогава всеки ден имаше срещу мен атака под някаква форма", казва Ненчев. И добавя, че атаките са продължили и при приемането на промените в Закона за отбраната, които предвиждаха възможността въздушното пространство на България да се охранява съвместно със съюзниците ни от НАТО.

Войната с президента Румен Радев

Докато беше министър на отбраната, заради заеманите от позиции Ненчев беше в негласна война с настоящия президента Румен Радев, който тогава беше само командир на Военновъздушните сили" (ВВС). "Радев искаше 10 изтребителя да се ремонтират в Русия. Моят аргумент срещу това беше, че на Русия предстои да бъдат наложени санкции заради анексията на Крим, както се и случи. И ако изпратим самолетите там, имаше опасност да загубим средствата, които ще платим, и дори самолетите", казва Ненчев.

По време на делото срещу бившия военен министър в СГС Румен Радев, вече в качеството си на президент, е дошъл като свидетел на прокуратурата. Поради факта, че то се гледаше при закрити врата, тогава не стана ясно какво точно е казал държавният глава в съдебната зала. Преди обаче да влезе пред журналисти Радев разкритикува решението на Ненчев да сключи договор за ремонт на двигателите на МиГ-овете с Полша. Президентът обвини ексминистъра, че е "катастрофирал с подписания договор и заради това, че е отрязал руската фирма "авиацията ни е изпаднала в пълен колапс". Препоръча и да се сключи договор с "РСК МиГ", за да "оцелее авиацията". Според Ненчев президентът е изразил и опасения, че ремонтът на двигателите в Полша може да е некачествен, защото поряците не притежават лиценз.

Заедно с Радев свидетел на прокуратурата по делото на Ненчев е и настоящият служебен министър на отбраната Димитър Стоянов. Той беше началник-щаб на ВВС, когато Радев беше командир, а след това стана негов главен секретар в президентството. Парадоксалното е,, че сега като служебен министър на отбраната Димитър Стоянов води разговори именно с Полша за ремонт на четири от двигателите на МиГ-29. В началото на януари той обяви, че очаква Полша да предостави на България два двигателя за съветските изтребители, а впоследствие уточни, че за момента само единият е одобрен като работещ.

Заради предложените промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, свързани със съвместната охрана на въздушното ни пространство със съюзнически самолети, Радев на два пъти е подавал оставка като командир на ВВС. Първият път беше през октомври 2015 г., а посочените мотиви мотиви тогава бяха "изключително тревожното състояние на българската авиация, липсата на стабилна програма и предложените законодателни промени за съвместна охрана с НАТО на въздушното пространство." Тогава след разговор с бившия премиер Бойко Борисов, Радев оттегли оставката си. Вторият път беше през август 2016 г., а като мотив се посочваше внесената в Националното военно представителство на България в Съюзното командване на НАТО концепция за съвместен Air Policing. "Това е унизителен за българските ВВС и България документ, с който се приравняваме към Прибалтийските републики, нямащи свои военни авиации", бяха цитирани тогава част от мотивите му. Малко след като подаде оставка Радев беше номиниран от БСП за президент и спечели изборите.