Президентските избори са средство да променим смело държавата

Защо решението зависи от местните избори?

- Не зависи от местните избори. Но все пак в момента сме в кампания и усилията ми са концентрирани в това да подкрепя силните кандидати на РБ. След като завърши тази предизборна кампания, започва следващата. И това не е просто нещо от учебниците по политология, а е реален факт. В момента в българската политика има очевидна нестабилност и недостатъчна политическа ориентация на управлението. Тя се изразява в недостатъчна стабилност на външнополитическия курс и в недостатъчна скорост и обхват на реформите. И преди всичко в недостатъчния успех в освобождаването на икономиката, в разгръщането на конкуренцията. На всичко това, което би могло да направи българите по-богати и да създаде повече работни места. Убеден съм, че най-важни са усилията в правосъдието - скоростта, с която този процес се движи, и обхватът на реформата, такава каквато я движим в момента. Тази колебливост в политическия курс на държавата може да бъде преодоляна по два начина. Единият начин са предсрочните парламентарни избори, а другият начин е през съществуващия политически календар. Това означава местни избори тази година и президентски избори догодина. Ако реформата в правосъдието в България се случва и външнополитическият курс, макар и трудно, се удържа, да се говори за предсрочни парламентарни избори е безотговорно. И би отнело единственото предимство, което в момента България има, а то е политическата стабилност за разлика от всички съседни държави. Ако искаме да променяме държавата едновременно смело, но без да предизвикваме спирала на политическа криза, това минава през изборите, които политическия календар предвижда – президентските избори следващата година.

Как президентските избори биха променили динамиката на съдебната реформа и реформите в икономиката, за които говорите?

- Президентът има огромни правомощия, които са системно недооценявани. Те са най-вече в три сфери - външна политика, отбрана и сигурност и правосъдие. Това са преки и мощни правомощия за насочване на политиката на страната. Освен това президентът има ключова роля при назначенията в тези области. Това са изключително важни правомощия, гарантирани от конституцията, използвани или не до момента, те съществуват и пак казвам, че те до момента не са били оценявани. Извън тези правомощия българският президент има и огромна консултативна роля. Може да налага и вето, което е изключително важно правомощие, когато се опитваме да се борим с откровено лобистко законодателство, каквото има и в сегашния парламент. В Народното събрание лобистките закони се подкрепят от алтернативни мнозинства. Ролята на президентското вето е огромна. Сегашният, а най-вероятно и бъдещите парламенти най-вероятно ще бъдат доста фрагментирани, мнозинството от 121 души, което се изисква за преодоляване на ветото на президента, е много по-различно от мнозинството от повече от половината, намиращи се в залата. Ако президентът е достатъчно независим, за да може във всеки един момент да налага вето, без да се притеснява от каквито и да било политически обвързаности, това ще бъде много ефективен механизъм срещу политическия лобизъм.

Това в голяма степен се случва и сега. Съмнявам се, че имате някакви много драматични политически различия със сегашния президент Росен Плевнелиев по отношение на външната политика, по отношение на почтеността или лобистките закони, на които трябва да бъде налагано вето. Какво би променило в динамиката на цялата държава вашето кандидатиране? Какво ще е различното?

- В никакъв случай не бих се впуснал в критика към сегашния президент. Не случайно призовах и продължавам да призовавам за това в дясното политическо пространство да се проведат предварителни избори за кандидат за президент. Смятам че дебатът в рамките на кампанията, особено в предварителни избори, би бил най-ценното. Защото той ще даде посоката на българския политически живот. Управлението в момента е дясно, но не достатъчно, прозападно, но не достатъчно, реформаторско, но не достатъчно. Всички го знаем. Такова е и мнозинството в българския парламент. За да можем да отместим курса вдясно на управлението към много по-смели реформи, към много повече здрав разум в политиката, отколкото в различни зависимости, които са повече от видими, е необходим политически импулс. Смятам, че един цикъл от местни избори тази година, предварителни избори в десницата през първата половина на 2016 г. и президентски избори, на които единен десен кандидат да спечели категорично, без да е зависим от подкрепата на ДПС, са три достатъчни фактора, за да може сегашният парламент без политическа криза да се отмести силно в правилната посока. Ако има такова желание, на тези предварителни избори може да се яви и сегашният президент. Ако аз взема решение да се кандидатирам за президент след местните избори, бих се явил и срещу сегашния президент, и срещу сегашния премиер, и срещу кандидата на ГЕРБ за кмет на София Йорданка Фандъкова. Всички те са възможни кандидатури. Аз дори имам чувството, че за местните избори в София г-жа Фандъкова прави президентска кампания, а не кметска. Всеки е добре дошъл, първо, да изложи идеите си и, второ, да сподели дали през есента на 2016 г. ще разчита на ДПС. Защото това е големият въпрос, който в момента тегне над десния избирател – докога ще превръщаме десния вот в заложник на ДПС. В България има предостатъчно десни избиратели, за да спечелим президентските избори на първи тур. Необходими са две неща – консолидация на десния вот и ясно разграничаване от ДПС. Но докато "Лафките" никнат на общинска земя, там, където десницата твърди, че управлява, не се учудвам, че десните избиратели трудно излизат да гласуват. Това е нещо, което трябва да изчистим помежду си достатъчно рано. Защото виждам, че сега ГЕРБ са много нервни, когато очевидните им договорки с ДПС по места станат предмет на кампанията. За да избегнем тази нервност, за да не се обвиняваме един друг по време на кампания, нека да изчистим този въпрос на предварителни избори пред всички десни избиратели. Но нека в тях се включат и ВМРО, и други партии, които считат себе си за десни. Не бива да ограничаваме кръга на кандидатите, както не бива да ограничаваме и кръга на избирателите. Има ли ли сте разговор по този въпрос с ГЕРБ?

- Първия път, когато лансирах тази идея за предварителни избори преди десетина дни, нямаше никакви реакции от ГЕРБ. Нито официални, нито неофициални. Предвид наближаващия първи тур на местните избори не смятам това за учудващо. Аз не разглеждам политическия процес като преди избори и след избори. Многократно реагирах на идеите реформите да се отлагат за след изборите. Защото смятам, че както парламентът трябва да си свърши работата, така и на местните избори трябва да си свършим работата и да осигурим максимум десни кметове и десни мнозинства в общински съвети. И на президентските избори догодина да затвърдим този процес.

Заявката ви сега за президентските избори няма ли да разколебае избирателите на блока на сегашния вот?

- Това, че на десницата са й необходими предварителни избори за президентските избори, се вижда по кампанията сега. Защото в голяма степен дебатът в тази кампания се води между дясно и дясно. Често пъти дясното е в кавички и това по един естествен начин превръща ДПС в политически балансьор на местните избори. И ако трябва да кажа откъде идва импулсът, той идва от това – от една страна, виждаме пълната безпомощност на левицата, която на изборите в София издигна за кмет човек, който няма дори програма за управление на столицата, но в замяна на това денонощно бълва ксенофобски истерии, злоба и единственото, което прави в тази кампания, е настройването на хора един срещу друг. Вероятно целите са му да болшевизира собствената си партия. На много места е така. Левицата е в процес на болшевизация и капсулиране, което я вади от дебата. Оказа се, че в основните градове на страната дебатът е между съюзници. И на места не става дума за дебат, а за тежки атаки срещу кандидатите на РБ.

В този дебат между съюзници по принцип е полезен, лошото е, че в него се намесва като решаващ фактор ДПС. За да не допуснем това да се случи и на президентските избори – да има двама водещи десни кандидати и ДПС да определи победителя, ние трябва да минем през предварителни избори. Да имаме един десен кандидат, който да спечели без подкрепата на ДПС. И това е предизвикателството. Да издигнем най-силния вдясно, а за това няма друг механизъм освен така, както се случва във Франция например. Когато десницата успее да организира силни предварителни избори или да излъчи общ кандидат, той винаги е печелил. Когато се разделят, идва времето на такива президенти като Франсоа Оланд. Само че виждаме, че нито Франция може да си позволи лукса, нито Европа на слаби социалистически президенти. Камо ли България.

Може ли да се каже, че кандидатирането ви за президент е по някакъв начин оценка за успехите или неуспехите на коалицията?

- Без съмнение трябва да се разглежда точно така. Трябва да се гледа като на търсене на нов силен политически импулс на полето на политиката, а не на полето на договорките. Очевидно е, че нещата се движат в правилната посока, но с много големи отклонения и с много голямо забавяне. И така възниква риск да изхабим волята за реформи, която възникна с избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС. В момента медиите на Пеевски се включиха в предизборната кампания и воюват с всички средства срещу РБ и нашите кандидати. Излязоха с фронтална атака черен пиар срещу кандидата ни във Варна. За никого не е тайна, че в момента съотношението между Чавдар Трифонов и кандидата на ГЕРБ е 20% към 30%, което прави нашия кандидат сигурен участник на балотажа срещу кандидата на ГЕРБ. Медиите на Пеевски ни заливат с помия всеки ден под благосклонния поглед и на партньорите ни и на противниците ни. И въпросът не е просто в атаката срещу нас. Въпросът е в това, че позициите на РБ са одобрявани и поддържани от обществото и огромната част от политиците не смеят да излязат открито срещу тях, но стоят и се ослушват, когато Пеевски и медиите му се намесват като бухалки, за да свършат тази мръсна работа. Това показва колко малък процент от политиците в България се борят с това, срещу което излязохме всички през юни 2013 г., както и че в тази борба са останали неколцина души. И за да припомним за нея, за да поддържаме този импулс, ние трябва да покажем, че не сме се примирили. Но това минава и през политическа битка.

Казахте че има колебания във външната политика. Откъде идва това разколебаване?

- Винаги идва от предизборни съображения. В България има два мощни фактора. Единият са сантиментите на общественото мнение към Русия, нещо, с което живеем от Освобождението досега. За добро или за лошо това е факт. Другият е наистина преобладаващото на моменти влияние на руската пропаганда в медиите. Тези два фактора предопределят обществени настроения, по силата на които в предизборна кампания изведнъж нашата външна политика започва да става по-слаба. Не казвам, че нашата външна политика трябва да бъде антируска. Но тя трябва да следва без съмнение нашия национален интерес. А това означава единна политика на ЕС и единство на североатлантическия алианс. Защото извън тези два фактора ние сме безпомощни. Националният интерес на България е в силен ЕС и силен североатлантически алианс. Независимо че след седмица идват избори, това не променя националния интерес.

Казахте, че бихте се кандидатирали за президент и за да запазите политическата стабилност. Все пак трябва да има някаква граница на компромис, която сте си поставили, за да приемете да участване в изборите. Каква е тя?

- Границите на компромиса са две. Едната е реформата в правосъдието дори в ограничения обхват, в който я обсъжда настоящият парламент. Второто е външнополитическата ориентация на страната. Това са двете теми, с които компромис не може да се направи. Оттам нататък се съобразяваме с това, че настоящия парламент няма дясно мнозинство. Примерно в икономиката и в социалната сфера това, което се случва, е крайно недостатъчно според програмите на ГЕРБ и на РБ.

Демонтирането на модела "Пеевски" не е ли също сред темите, с които не трябва да се прави компромис?

- Демонтирането на модела "Кой" е в правосъдието. Неслучайно, когато създавахме РБ, ние казахме, че протестът цели Пеевски да не стане председател на ДАНС и Орешарски да си ходи. Но способностите на протеста да променя обществото са дотам. След това идват политическите решения и голямото политическо решение тук е правосъдието. Ще цитирам Моника Маковей, която казва: "Изчистете правосъдието, то ще изчисти останалото." Така работят държавите, не става по друг начин. Няма друг механизъм. Когато говорим за реформа в правосъдието, ние говорим за демонтирането на модела "Кой". Когато говорим за реформа на медийния пазар, за това, че в новия си състав Комисията за защита на конкуренцията трябва да изглежда съвършено различно, ние говорим за същото – за медийния монопол, за останалите монополи, за обществените поръчки. На модела "Кой" му трябва хранителна среда и той живее там. Така че демонтирането му минава през адекватни реформи.

Какво ще се случи, ако ГЕРБ не приемат идеята за предварителни избори за президент?

- Ако не приемат идеята за вътрешни избори, това означава или че нямат силен кандидат и искат служебна победа, или че ще търсят подкрепата на ДПС. Или и двете. Ако е така, ще трябва да ги бием на първи тур и да решим този въпрос по-късно.

Как ще коментирате първите реакции, най-вече в социалните мрежи, на заявката, че обмисляте да се кандидатирате за президент?

- Тези реакции недвусмислено показват колко е вярна преценката ми, че българското общество има нужда от достатъчно дълъг, открит и прозрачен процес на номинация и избор на президент, както е във всички демократични и богати държави. Само по такъв начин България може да издигне наистина силен и с независима политическа воля президент, който може без колебания и страхове да се справи със задачата да наложи силна реформаторска воля и категорична прозападна политика.