Защо тези избори са сложни

Защо са сложни

Тези местни избори се определят от специалистите като най-сложните, въпреки че на предишния кметски вот през 2011 г. заедно с органите за местна власт избирахме и президент и вицепрезидент. Трудността сега идва от промените в изборния кодекс, приет по време на предишното мнозинство на БСП и ДПС в парламента, известен като кодекса "Манолова". Той въведе избора на районните кметове в трите най-големи града в България, които преди това се назначаваха от общинските съвети. Намали и необходимия брой жители на малките населени места, които трябва да избират кметове на кметства. В предишния кодекс изискването беше кметове на кметства да се избират в села с над 350 жители. В кодекса "Манолова" бройката беше сведена до 100, което увеличава чувствително населените места, където ще се гласува за кмет.

За пръв път на този местен вот избирателите ще имат право да гласуват преференциално за общински съветници. Досега хората можеха да пренареждат само листите за евродепутати и за народни представители в българския парламент.

Изборните комисии

Заради няколкото вида бюлетини, с които ще се гласува, не е изключено на някои избиратели да им е необходимо повече време за попълване на бюлетините и това да създаде струпване на желаещи да гласуват пред избирателните секции в изборния ден. Проблемът е, че на интегралната бюлетина, с която ще се гласува за общински съветници, ще бъде изписано името на партията или коалицията, която ги издига, но в нея няма да фигурират имената на общинските съветници. Ще са изписани само номерата им в листата в кръгчета. Това означава, че избирателят трябва предварително да знае своя фаворит за общински съветник от съответната листа, за да може да гласува преференциално за него. Списъци с листите и имената на кандидатите за общински съветници ще има пред всяка избирателна секция и вътре в тъмната стаичка за гласуване. "Ако избирателят е наясно предварително със своя избор за кмет и общински съветници, гласуването няма да отнеме повече от една минута", казва говорителят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Цветозар Томов. Плюс това изборният ден може да бъде удължен. Според Изборния кодекс той приключва в 19 часа, но може да бъде удължен, ако пред секциите има избиратели. Според Томов поради това, че гласуването през деня е неравномерно, има риск от струпване на избиратели в определени часове.

Най-голямото изпитание за секционните комисии обаче ще бъде преброяването на бюлетините. Защото освен подадените гласове за кметове на общини и населени места, за листите за общински съветници, те ще трябва да преброяват и преференциалното гласуване за съветниците във всяка листа. Пренареждането в тях се изчислява по специална формула и става на базата на подадените действителни гласове в съответната община, които се разделят на броя общински съветници. Този брой е различен за всяка община. Полученият резултат е т.нар. общинска избирателна квота, или минимумът гласове, необходим за избора на един общински съветник. Ако за даден кандидат от листата за общински съветници са гласували преференциално 7% от избирателите, той може да мине на по-предно място в листата и дори да измести няколко кандидати преди него. Поради изключително ниския праг на преференцията не е изключено на места да се получи драстично пренареждане на листите. А това може да доведе до забавяне на преброяването. Има и риск от грешки. От ЦИК уверяват, че са предприели мерки срещу евентуални грешки в протоколите чрез повторното им въвеждане в системата на "Информационно обслужване" - фирмата, която ще прави преброяването. Ако в даден протокол има разминаване в резултатите, ЦИК ще трябва да реши кой е действителен.

На предишните избори грешки е имало в 10% от протоколите. Повторната проверка на протоколите дава възможност те да бъдат обжалвани пред ВАС. По тази причина от ЦИК са категорични, че ако има манипулации на вота, те обикновено стават на ниво секционна избирателна комисия при преброяването и не толкова в общинските избирателни комисии.

Според Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда и зам.-председател на обществения съвет към ЦИК проблем може да се окаже малкият брой членове на общинските избирателни комисии. "При изборите 2 в 1 през 2011 г. съставът им беше удвоен. В София например комисията беше от 39 членове, а сега те са 19", казва тя. Въпреки това на предишните местни избори преди четири години в зала "Универсиада" се създаде хаос при приемането на протоколите от СИК-овете, а изнервените членове трябваше да стоят цяла нощ в залата, за да чакат изборните им книжа да бъдат приети от комисията. Такъв риск съществува и сега, особено в София, защото за разлика от парламентарните избори, при които столицата е разделена на три избирателни района, сега всички резултати ще постъпват само в една комисия - в ОИК.

Избирателите

Частичните избори в Сърница преди половин година всъщност бяха тест как работят новите изборни правила и най-вече преференциалният вот за общински съветници. Изводите от тях обаче не са много обнадеждаващи. От 2686 действителни бюлетини близо 500 бяха сгрешени. От предизборните щабове тогава обясниха внушителния брой недействителни бюлетини с объркване на избирателите при преференциалното гласуване, като масово те отбелязвали само кръгчето, където са номерата на кандидатите за общински съветници, и не са отбелязвали вота в квадратчето срещу името на партията. "След изборите в Сърница на няколко пъти предлагахме на ЦИК да направим анализ на причините за големия брой сгрешени бюлетини, за да видим какво обърква избирателите, но ни беше отказано", каза Антоанета Цонева. Най-вероятно преференциалното гласуване ще създаде затруднения и сега. Не само по отношение на феномена "15/15" с отбелязването на номера на партията и същия номер на кандидата от листата, както се получи на европейските и парламентарните избори, но и с отбелязването само на вота за кандидат от листата, без да се отбележи партията. Това прави бюлетината недействителна.

Преференциалният вот притеснява и политическите сили, но по други причини. От предизборните щабове на парламентарно представените политически сили прогнозират, че заради ниския праг в някои общини пренареждането на листата може да е драстично. На предишните местни избори в София например действителните гласове са били 460 950. Гласовете, необходими за вкарването на един общински съветник, са били 7557. Това означава, че за пренареждането на листата са необходими 529 преференциални гласа. В средна община като Карлово пък този праг е бил 102 гласа, ако се гледат резултатите от местния вот през 2011 г. В по-малките общини необходимият брой преференции за пренареждане на листата ще е чувствително по-малък. "Това може да доведе до подмяна на общинските съвети", притесняват се участници в местните избори. "Този почти нулев праг за пренареждане на листите от хората изнервя партиите, но това е началото на промяната на установената от години система за рекрутиране в листите на криминални елементи", казва Антоанета Цонева. "Ако притесненията на партиите са свързани с това, че такива хора могат да попаднат в общинските съвети чрез преференцията, възниква въпросът какво правят такива хора в листите", добавя тя. И определя възможността избирателите да пренареждат листите като "златна акция" в ръцете им, която те инвестират в политиката.