Горанов: Политическата стабилност е предпоставка за по-висок растеж

Другият "стълб" на растежа според министъра ще бъде публичната капиталова програма. "Имаме около 1900 договора за саниране, които ангажират близо 1 млрд. лв. Тези пари имат потенциал до есента да минат през малките и средните фирми като оборот и инвестиции", каза министърът. Той също така смята, че може до някаква степен да се разчита все още на европейските средства. Огромен финансов ресурс се наля в края миналата година и аз очаквам това да има положително проявление и през 2016 г.", каза още той.

Държавата се намира в положителен икономически цикъл и според Горанов не трябва да се допускат политически сътресения, които да преобърнат тенденцията. "Икономиката успя да преодолее две шокови събития след началото на кризата. Обезценката на жилищата приключи, а по този начин благосъстоянието на хората се повишава. Другото е, че бизнесът се преориентира от поведението, което имаше при прегряващата икономика, към едно балансирано пазарно поведение, даващо възможност за органичен растеж", каза финансовият министър.

Повече стабилност, по-малко дълг

Също така Горанов смята, че ако през тази година има някакви шокове, те едва ли ще са свързани с финансовата система на страната след извършването на оценката на активите през лятото. "За разлика от 2014 г. сега сме доста по-добре въоръжени", каза Горанов. Той изтъкна предприетите законодателни промени в посока създаване на механизъм за възстановяване и преструктуриране на банките, както и предвидените в бюджета възможности за набавяне на ликвидност. "Надявам се, че подготвеният ресурс няма да се използва. Най-важното е да върнем загубеното доверие от липсата на държавност през годините, в които проблемите са израствали пред очите ни и не сме им отдали дължимото внимание", каза още министърът. Неговото мнение, че негативите от стрес тестовете ще се изразят в "стагниране на кредита". "Хубавото обаче е, че всички разбраха, че правилата на играта не може да бъдат заобикаляни", каза още Горанов.

По темата с дълга той каза, че се надява през следващите години да се следва политика на нисък дефицит и дори на нулев, което пък да намали дълговото бреме на страната. "За една малка и отворена икономика като българската темата за задлъжнялостта е тема за суверенитета на държавата", смята финансовият министър. Според него, ако този път не бъде следван, в един момент неминуемо ще се стигне до темата с увеличаването на данъците. "Така структурираната данъчна система може да се справи, но само ако избягваме популистки решения и не прехвърляме външни за фиска дефицити вътре в бюджета", каза Горанов.

Тук той поставя въпроса за дефицитите в енергетиката, които според него трябва да се решат изцяло на пазарен принцип. "Ако елиминираме възприятието, че енергетиката е елемент от социалната политика, и започнем да работим на пазарен принцип, може да има промяна", каза министърът и добави, че ще настоява проблемите наистина да се решават на пазарен принцип, без да се използва бюджетът. "Изкушенията да се решават през фиска са големи, но ако заложа фиска, тогава темите с дълга и данъчната система ще започнат да се поставят все по-остро", смята той.

*редактирана на 19 януари 2016 г., в 18.10 ч.