Моторът се задвижи

Защо растем

Най-краткият отговор на този въпрос е: Защото ситуацията го позволи. През 2015 г. се съчетаха няколко позитивни фактора, а българските износители логично се възползваха от тях, за да произвеждат и изнасят повече. Ако разгледаме Европейския съюз, който купува две трети от българската продукция, ще видим, че добрите новини преобладават. Експресните данни на Евростат показаха, че икономиката на ЕС е нараснала с 2%, а безработицата е паднала до най-ниското си ниво от 2009 г. Единната валута се обезцени с около 10% спрямо долара, което прави продукцията на държавите в ЕС по-конкурентна по света. Това означава, че те разполагат с повече ресурс, с който да купуват. Допълнителен доход остава и по линия на евиния петрол, който поевтиня с близо 45% през 2015 г.

"На първо място причината износът да нарасне толкова са ниските цени на основните суровини. Особено нефтът. България е нетен вносител на петрол, който пък оказва влияние на изключително енергоемкото производство в страната", смята Иво Тодоров, изпълнителен директор на Асоциацията на българските износители (АБИ). Като допълнителен фактор за растежа той изтъква обезценяването на еврото, което повишава конкурентоспособността на износа. "И третото е, че българските износители вече се адаптираха и успяват да компенсират загубите на пазари в Русия и Украйна", добавя той.

Данните на статистиката показват, че понижението в посока Русия е близо 25% за една година и за пръв път от пет години стойностният обем пада под 1 млрд. лв. Поради тази причина през 2015 г. страната загуби второто си място като най-голям партньор на България след Турция. Сега там се намира Китай. Азиатската държава изпитва сериозни икономически затруднения, но въпреки това е купила стоки за над 1 млрд. лв., а отчетеният годишен ръст е над 3%. Дори да приемем, че този един милиард не е толкова много (на фона на мащабите на държавата), косвените щети за българския износ от китайските несгоди могат да са големи. Част от българския експорт в посока Германия или Белгия например впоследствие се отправя към Китай.

Данните за Белгия показват, че това единствената държава в ЕС от десетте ни големи търговски партньора, която отчита спад на износа (3.5% на годишна база). Това е почти изцяло по линия на суровините, което представлява над 70% от цялата сума около 1.5 млрд. лв. По-голямата част са мед и медни изделия. Намалението е почти изцяло свързано с доставките на мед и медни изделия, което пък е следствие на обезценката на суровината на международните пазари с около 35% за година. Тук ключова роля играе медодобивното предприятие "Аурубис България", което изнася медни катоди до завода на компанията майка в Олен, Белгия. Впоследствие суровината се преработва и се изпраща в посока Азия, най-вече Китай.

Според Иво Тодоров спад в посока държавите извън ЕС е нормален, тъй като фирмите са действали разумно и не са се впуснали в големи рискове на изток. "Европа си остава един сигурен и значително по-предвидим пазар. Въпреки дефектите на европейските икономики по-добре е да залагаш на сигурните пазари и да избягваш рисковете, които могат да ти донесат големи загуби", обяснява експертът.

Трудни времена наоколо

Освен Русия и Украйна, чиито икономически и геополитически проблеми не изглежда да се решат скоро, трудни времена изпитва и Турция. През последните месеци югоизточната ни съседка страда от отлив на туристи. В резултат на руското ембарго, терористичните атаки и конфликтите по границата със Сирия туристическият сектор, който представлява 11% от БВП, изпитва сериозни трудности. Доходите на хората през 2015 г. са 8.3% по-ниски от тези през 2014 г., а очакванията са за още свиване. По данни на турски медии само в Анталия, традиционният център на руския туризъм, се продават 410 хотела, 120 от тях 5-звездни.

По линия на петрола България има проблеми и с търговията с Обединените арабски емирства, които загубиха голяма част от приходите си в бюджета и съответно свиха разходите си. Статистиката отчита и огромен спад на българския износ в посока Сингапур – близо 40% на годишна база. Дестинацията се използва основно при продажба на нефт и нефтопродукти за данъчни цели.

По-добра структурата

Разбивката по групи стоки показва, че поне като стойност делът на продуктите с по-висока добавена стойност към икономиката нараства. Така например продажбата на машини и оборудване се е увеличила с 12.5% на годишна база и вече надхвърля 6.3 млрд. лв. При останалите готови продукти на преработващата промишленост има нарастване с над 6% до рекордните 11.5 млрд. лв.

По подобен начин стоят нещата и при държавите извън ЕС. При първата група статистиката отчита 20% ръст, а при втората – 11%. Преориентирането е видимо. Експортът на суровини пада с близо 10%, което е основният продукт, който България изнасяше досега за Китай например. С над 20% потъват горивата и маслата.

Най-добрите новини идват от Германия, в посока на която изнасяме най-много продукция. Националната статистика все още не е дала разбивка за държавите в ЕС към декември, но данните към ноември също са обнадеждаващи. През 2015 г. в посока Германия е отчетен ръст от над 9% до рекордните 5.3 млрд. лв. Ако темповете са се запазили и през последния месец, можем да станем свидетели на надхвърляне на над 6 млрд. лв. износ в посока Германия. През 2014 г. беше достигнато общо ниво от 5.2 млрд. лв. Разбивката показва, че износът на суровини заема около 15% от износа. Останалото е основно преработена продукция, която добавя стойност към икономиката.

Според Иво Тодоров обаче не бива да гледаме на износа на суровини като на нещо непременно лошо. "Това е нормално предвид настоящото състояние на нашата индустрия", смята той. За него е нормално преориентирането от суровини към производство да става постепенно. "Много е трудно в краткосрочен план да пренастроиш производствените мощности и групите стоки, които продаваме, да се променят коренно", смята експертът.

С излизането на данните за ЕС към края на декември ще се види, че всички държави от топ 10 на пазарите за България вече купуват продукция за над 1 млрд. лв. И това при много ниски нива на инфлация, а в някои държави дори дефлация. Двуцифрени ръстове се отчитат при Великобритания, Полша и Испания. Близо до 10-те процента пък са Холандия, Италия и Румъния. Дори Гърция, която преживя динамична година, отчита ръст на вноса от България. Според експерти тук роля играе фактът, че вече има много гръцки фирми с регистрация у нас. Те произвеждат тук, а впоследствие внасят в страната си.

Какво ни чака

"Рисковете през 2016 г. са много", смята Иво Тодоров. Според него те са основно по линия на геополитическата ситуация. "Проблеми може да имаме, ако се задълбочи кризата в Украйна, санкциите в Русия, а терористичната активност в Европа и света като цяло допълнително може да влоши нещата", смята Тодоров. Той обаче е на мнение, че ако това влошаване не е толкова драматично, експортът ще отчете ръст и през следващата година, макар и по-малък.

В зимната си икономическа прогноза Европейската комисия също очаква износът на България да продължи да расте и дори да надмине вноса като стойност. Факторите за това са нарастващото търсене от държавите в ЕС. Също така експортната индустрия ще получи положителен импулс от слабото евро, което ще подпомогне продажбите към държавите извън съюза.