🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

90% сиво

Депутатите приеха законопроект за такситата, който не решава основните проблеми. Надеждата е в промените на второ четене

Менда Стоянова обеща да внесе промени между първо и второ четене, които да решат проблема с неплащането на осигуровки
Менда Стоянова обеща да внесе промени между първо и второ четене, които да решат проблема с неплащането на осигуровки
Менда Стоянова обеща да внесе промени между първо и второ четене, които да решат проблема с неплащането на осигуровки    ©  Надежда Чипева
Менда Стоянова обеща да внесе промени между първо и второ четене, които да решат проблема с неплащането на осигуровки    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Оборотът в таксиметровия бранш се оценява на 900 млн. лв., над 90% не се декларират

Темата накратко

Таксиметровите шофьори продължават да са една от най-сивите части на икономиката. Шокиращи данни показват, че над 800 млн. лв. приходи се укриват всяка година в този сектор. Тази седмица през парламента мина Законът за местните данъци и такси, който промени начина, по който се облагат такситата. А със заключителните разпоредби на този закон беше променен и онзи за автомобилните превози, като беше позволено отново на шофьорите да карат за собствена сметка от името на лицензиран превозвач. Ако нещата останат така, сивотата в сектора ще продължи. Ако обаче управляващите искат да регулират най-накрая този сектор на светло, трябва да има промени.

В България има един бизнес с оборот за близо милиард лева, в който обаче над 90% от работещите са в сивия сектор и в който също толкова от дължимите данъци не се плащат. Не, не е проституцията, нито търговията с наркотични вещества. Става дума за таксиметровите превози. И това не е проблем от година или две. Неплащането на данъци и осигуровки се е превърнало в нещо съвсем нормално за шофьорите и това се видя ясно по време на последните протести, когато те съвсем директно заявяваха, че не искат да плащат данъци. Това поведение, оказва се, не е проблем за големите таксиметрови компании, които единствено искат да получават месечните си вноски. Въпросът е, проблем ли е за управляващите и за всички останали.

Услужливи закони, спонтанни протести

През миналата година като че ли ситуацията беше осъзната от законодателната власт и по инициатива на няколко депутати от ГЕРБ беше затворена една от вратичките, позволяваща превозвачите да отдават лицензното си право на други юридически лица и те трябваше да започнат да наемат служителите на трудов договор. През октомври 2015 г. промените в Закона за автомобилните превози бяха приети с одобрението на всички партии, като беше даден срок от пет месеца бизнесът да се нагоди към новите условия.

Дотук добре. Но по-малко от месец след приемането на новите текстове председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова предложи отново да се върне възможността на отделни лица да карат за своя сметка от името на регистриран превозвач. Нейният мотив беше, че ако се махне въобще възможността хората да карат за своя сметка, дори под някакъв общ бранд, това ще ограничи пазара. Това обаче значеше връщане и към старото положение с безбройните кухи фирми, регистрирани на малоимотни и неграмотни хора, чрез които шофьорите избягват плащането на данъчните си задължения. Предложението беше допълнено от въвеждането на еднократен годишен данък от 400 лв. за всеки автомобил, който да замени корпоративния данък. Това донякъде решава проблема с неплащането на корпоративен такъв. Но проблемът с осигуровките, който е най-голямата част от загубата за държавата, остана. Дори в този вариант обаче законопроектът не можа да мине на първо четене в парламента. След като текстът падна, таксиметровият бранш веднага заплаши, че ще изкара 4000 коли в София и други 2000 в провинцията заради промените - любимият похват на таксиджиите, които така демонстрират сила по улицата.

Вторият опит бе направен в средата на март. Диана Йорданова (ГЕРБ) и депутати от още четири партии внесоха почти идентичен проект, който мина на първо четене в комисия, но в последния момент коалиционните партньори в АБВ се отметнаха, защото искаха долният праг на патентния данък да бъде свален на 300 лв. Заради опасението, че и този път няма да мине, законопроектът беше изтеглен от дневния ред на парламента, след което последва нов "спонтанен" протест на таксиметровите шофьори, които за един час блокираха Орлов мост. По информация на "Капитал" от шофьори в няколко различни таксиметрови компании, те са били организирани по радиостанциите и онлайн системите от големите превозвачи, без да им е било обяснено точно за какво се протестира. Това при положение, че в Закона за автомобилните превози е записано категорично, че превозвач, допуснал да бъдат използвани превозните му средства за умишлено препречване на свободното движение по улиците, площадите и пътищата, се наказва с имуществена санкция 3000 лв. и с отнемане на лиценза за срок една година. От кадрите по медиите ясно се вижда, че протестиращите коли са с лепенки на петте най-големи превозвача в София - "О'кей Супертранс", "За едно евро", "Радио СВ такси", "Такси С експрес" и "Йелоу такси".

Още в момента на протеста, транспортният министър Ивайло Московски се обяви в защита на таксиметровите шофьори, като пое личен ангажимент законопроектът да бъде включен отново като точка от дневния ред на парламента. И още на следващия ден това се случи. Депутатът от ГЕРБ Светослав Иванов опита да защити транспортния министър, като от трибуната на Народното събрание заяви, че по време на протестите той просто заявил, че ще говори с всички групи, подкрепящи правителството, и не е поемал ангажимент към никого. Но от думите на министъра при протестиращите, цитирани от "Фокус", той заявява: "Поемам лично ангажимент, че утре ще бъдат проведени преговори, надявам се да ги убедим (бел. ред. - несъгласните партии), ако не най-вероятно ще го рискуваме и ще го внесем без тяхна подкрепа."

Къде е пазарът

По време на обсъждането в парламента депутатите изнесоха данни за пазара на таксиметрови услуги, които, меко казано, са фрапиращи. Оказва се, че ако гледаме ситуацията само на хартия, такъв пазар не съществува. Вносителите цитираха числа, които показват, че предходните две години приходната агенция е събирала под 6 млн. лв. под формата на данъци и осигуровки от фирмите, извършващи таксиметрови услуги. По данни на Менда Стоянова в Пловдив през 2014 г. са платени само 26 хил. лв. корпоративен данък. Още по-фрапиращ е случаят с градовете Бургас, Сливен и Ямбол. В тях има издадени 1200 лиценза за превозвачи, но в края на годината са подадени 150 данъчни декларации и са платени общо 11 хил. лв. под формата на корпоративен данък. От НАП отказаха да коментират темата, свързана с очевидните данъчни измами и извършените насрещни проверки.

"Капитал" обаче успя да се сдобие с анализ, който показва, че измеренията на данъчните измами в сектора са още по-големи. При пазар, оценяващ се на около 900 млн. лв. (действително извършени таксиметрови услуги в страната), укритите приходи са над 800 млн. лв., или над 90% сив сектор. А щетата за бюджета, т.е. размерът на неначислените и невнесените данъчни задължения, е оценена от данъчни експерти на средно 100 млн. лв. годишно. Най-голяма част – между 60 и 70 млн. лв. - се падат на осигуровките. Около 25 млн. лв. е невнесеният данък върху доходите на физическите лица, а между 5 и 8 млн. лв. на година са загубите от ДДС и корпоративен данък поотделно. Вижда се, че след 2008 г. данъчната щета намалява всяка година, но в анализа се посочва, че това не се дължи на ограничаването на измамите. Просто оборотът на таксиметровите услуги се свива заради кризата.

Обявеното число за пазара на таксиметрови услуги изглежда внушително, но е реално. По данни от таксиметрови шофьори при 12-часова смяна в София може да се изкарат средно около 90 лв., или 180 лв. на ден от двама шофьори. При 6-дневна работна седмица, 7800 регистрирани в София коли (реално около 10 000 с незаконните) оборотът само в столицата доближава 600 млн. лв.

Приети проблеми

Според таксиметрови шофьори, до които се допита "Капитал", един от най-големите проблеми на бранша е свързан с това, че разрешителните за упражняване на дейността се издават на автомобил, а никъде не фигурират имената на шофьора. Това позволява колите да се карат от всеки, без да се носи конкретна отговорност и, разбира с, без да се плащат данъци и осигуровки. Фирмите се регистрират на хора от малцинствата, а НАП дори да направи проверка, няма какво да вземе от тези хора.

Във вида, в който беше приет на първо четене в пленарна зала Законът за местните данъци и такси, а през него и Законът за автомобилните превози, този проблем не се решава по никакъв начин. Според Менда Стоянова задължително трябва да има вариант, при който водачите да могат да карат за своя сметка, но от името на лицензирания превозвач. Проблемът е, че в сегашния вариант на законопроект вместо "водач" пише "лице". Това позволява да се регистрират еднолични търговци, които се ползват по една година, след което се създава ново дружество. Не се решава и проблемът с осигуровките поради горната схема.

Стоянова обещава това да бъде променено и шофьорите да бъдат самоосигуряващи се. И това обаче няма да действа, ако няма изискване всеки отделен шофьор да бъде регистриран и да получава изрично разрешение да кара такси. И ако отново се доверим на думата на председателя на бюджетната комисия, това ще бъде факт, когато законопроектът бъде внесен на второ четене в комисия.

Надежда в тунела

Именно обещанието на Стоянова, че ще бъдат направени доста промени между първо и второ четене, дава надежда нещата да се променят към по-добро. Засега обаче това е само добро намерение, което зависи изцяло от волята на народните представители, които следващата седмица ще гласуват новите текстове един по един и има реален шанс за някои да не се събере подкрепа. Не е ясно и защо това, което предлага Стоянова, не беше внесено още на първо четене. "В този вид законът е лобистки. И в момента ние трябва да обсъждаме него, а не мечтите на госпожа Менда Стоянова", заяви депутатът от БСП Румен Гечев по време на обсъждането на първо четене.

Чрез патентния данък ще се решава проблемът с неплащането на корпоративния данък, защото дори общините да изберат най-ниската ставка – 400 лв. годишно, изчисленията показват, че сумата, която ще влиза в бюджетите им, ще е близо два пъти по-висока, отколкото сега се плаща като корпоративен данък, ДДС и осигуровки. "Това, което се случва, е в правилната посока, а бизнесът ще излезе на светло", беше краткият коментар на Бойко Вучев, изпълнителен директор на "Такси С-Експрес".

Пред "Капитал" Менда Стоянова обясни, че последните подготвяни промени предвиждат три варианта, при които даден водач може да управлява таксиметров автомобил. Единият случай е, когато той се регистрира като превозвач. Тогава ще е данъчно задължено лице, ще носи своята отговорност и няма как да не плаща данъци и осигуровки. Според нея регистрирането като превозвач е твърде труден процес, а и не е изгодно, ако не са много автомобилите. "Назначаването на трудов договор също не е гаранция, че превозвачът ще плаща осигуровките на шофьорите, независимо че те му дават парите", обясни тя и даде пример с Пловдив, където в края на 2014 г. НАП съвместно с прокуратурата са направили мащабна проверка на превозвачите. "Двама собственици вече са в затвора. Но това няма голямо значение, защото те дължат милиони, които служителите им са превели, а те са присвоили", добавя Стоянова.

"Ако всички служители са на трудов договор, ние няма как да излезем на печалба. Причината е, че шофьорите не искат да работят на ниска заплата", каза Николай Киновски, изпълнителен директор на "Евролийз такси". Той обясни, че в началото компанията е опитала да държи шофьорите на трудов договор, но те не са се задържали на работа именно заради ниското възнаграждение. "Самите шофьори предпочитат да работят за себе си", добавя той. По неговите груби сметки средно един шофьор може да получи чисто в края на месеца около 700 лв. Това е сумата, която остава след плащането на лизинга на колата и договора за франчайз, който е около 130-150 лв.

С една от промените в тази посока водачът на таксиметровия автомобил, който иска да работи от името на превозвача, но за своя сметка, трябва да получи това право с подписан писмен договор между двете страни. Той ще се вписва в регистъра на "Автомобилна администрация", а регистърът ще стане публичен, за да могат всички контролни органи да имат онлайн достъп.

Освен това ще се въведе забрана за водача на таксиметров автомобил, на който е преотстъпено правото да работи от името на даден превозвач, да преотстъпва това право на друг водач. Според разказ на таксиметров шофьор в момента е широко разпространена практика един "бригадир" да получи разрешение от таксиметровата компания да използва десет автомобила от нейно име. След това той отдава колите на когото пожелае, независимо дали отговарят на изискванията. "Таксиметровите фирми имат изискване единствено шофьорът да има книжка, за да важи застраховката, ако се случи нещо", обяснява той. Или, казано с други думи, предвид ситуацията в сектора, по-редно е такситата в България да са сиви, вместо жълти.

11 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Според мен е имало уговорка - вдигате билетчетата на 1.60 в София и ние се съгласяваме на мааалък данък.

    Нередност?
  • 10
    djb95 avatar :-|
    djb95
    • + 3

    До коментар [#9] от "georgichinkov29":

    Човече,имаш нужда от психиатрична помощ!

    Нередност?
Нов коментар