Държавата ще плати част от патентния данък на такситата

Данъците ги плаща държавата

Общият брой на таксиметровите автомобили в страната по данни на министерство на транспорта е 25 672, като в повечето случаи на един автомобил се падат по няколко шофьори. Не липсват случаи, в които патентният данък се заплаща от фирмата, като той се калкулира в лизинга на автомобила, който се изплаща на месец от водача.

Размерът на данъка е най-нисък в общини като Добрич, Перник, Видин Стара Загора, Търговище, където е по 300 лв. Само в пет областни града той е над 600 лв. - Благоевград, Варна и Бургас (от 600 до 690 лв.). В Пловдив се заплаща - 750 лв. А най-висок в София, където е 850 лв. Там са и най-многото таксиметрови автомобили - 8268.

Росен Желязков дава пример каква ще е помощта на държавата точно със столицата. "По предвидения механизъм за подпомагане разликата между 300 и 850 лева, тоест 550 лева, ще бъде поета от държавния бюджет чрез допълване на бюджета на общината, поясни министърът. Или минималните 300 лв. ще се платят от такситата, а остатъкът - от държавата.

Или това означава, че държавата трябва да плати към Столичната община 4 547 400 лв. Помощта за Пловдив би трябвало да е 917 100 лв. при брой автомобили - 2028. За Варна - 890 760, Бургас - 850 320, Благоевград - 336 900, Велико Търново - 152 000, Русе - 165 400, Габрово - 73 600, и т.н.

"Очаквам общинските съвети в партньорство с държавата да инициират максимално бързо реализирането на мярката за подпомагане на таксиметровите превозвачи", заяви министър Росен Желязков, като конкретните числа трябва да станат ясни до края на месеца.

И още искания

Искането алтернативния им данък, който плащат всяка година, да бъде намален на 300 лв. за 2021 г. беше поставено от таксиметровите организации още през пролетта през първата вълна на пандемията с обяснението, че работата на такситата била намаляла пет пъти, тъй като хората са си останали вкъщи. Още тогава те заплашиха с протест. Те искаха още замразяване на лизингите, намаляване наполовина на таксата за използването на системата, през която получават адреси, да получават съдействие от полицията при проблеми, създавани от клиенти, право да се движат в бус лентите, както и да се осигури зона за сигурност в автомобилите.

Отделно в момента текат дискусии с министерството на транспорта и за промяна на Наредба 34 за таксиметров превоз на пътници. По нея организациите на таксиметровите шофьори настояваха за тройно увеличаване на първоначалната такса. Според наредбата сега тя не може да надвишава с 50% цената на километър пробег. Това важи и за цената за повикване на адрес и за престой.

С увеличаването на първоначалната тарифа от бранша искали да се решат оплакванията на клиенти, свързани с отказ на кратките курсове. Според думите на представителя на Националния таксиметров синдикат Красимир Цветков от лятото с повишаване на първоначалната такса проблемът щял да изчезне, защото стойността дори на най-кратките курсове ще се повиши. Кратките курсове били между 25 и 50%.

90% Сиво

Нежеланието на бранша да плаща данъци е от години, като при поредното преправяне на Закона за местните данъци и такси от 2016 г "Капитал" се сдоби с анализ показващ, че при пазар, оценяващ се на около 900 млн. лв. (действително извършени таксиметрови услуги в страната), укритите приходи са над 800 млн. лв., или над 90% сив сектор.

Щетата за бюджета, т.е. размерът на неначислените и невнесените данъчни задължения, беше оценена от данъчни експерти на средно 100 млн. лв. годишно. Най-голяма част - между 60 и 70 млн. лв. - се падат на осигуровките. Около 25 млн. лв. е невнесеният данък върху доходите на физическите лица, а между 5 и 8 млн. лв. на година са загубите от ДДС и корпоративен данък поотделно.