Ще има ли "План Б" за бежанците

"Ние настояваме за нуждата от "план Б". Той трябва да включва много фактори. Вие трябва да знаете, че споразумението (ЕС - Турция) съдържа деликатни моменти. Ние настояваме за такъв план и сега го обсъждаме". Така преди около седмица българският външен министър Даниел Митов даде първата тревожна индикация по време на среща с колегите си от страните-членки на НАТО, че е много вероятно миграционната криза да се намира в състояние на затишие пред буря. Причината за това притеснение е, че е твърде възможно в края на юни ЕС да не премахне визовия режим за турски граждани, които влизат в евросъюза. И съответно Анкара да отвърне на удара.

Митов не даде повече подробности какво точно трябва да съдържа въпросният План Б – нито в контекста на политиката на ЕС, нито на НАТО. Според българския евродепутат Илияна Йотова такъв план официално не съществува, но неофициално се лансират идеи за затягане на контрола над фериботните връзки в Гърция и изолиране на мигрантите по островите. Това ще превърне разположените там приемни центрове в своеобразни полупостоянни бежански лагери и би гетоизирало в голяма степен южната ни съседка. В момента на територията на Гърция вече има заклещени около 50 хил. бегълци от Близкия изток. Подобен сценарий обаче би могъл да пренасочи морските миграционни потоци към сушата, което би било силно неблагоприятно развитие на ситуацията за страната ни. Според Илияна Йотова също така може да се стигне до заявка за по-активно участие на въоръжени сили на Северноатлантическия алианс. "Това, което достигна до нас като информация, е, че България би могла евентуално да поиска по-силно присъствие на натовски войски по границите с Турция и Гърция", коментира тя. Не е ясно обаче как това би могло да стане от юридическа гледна точка – първо, защото става дума за граници между държави-членки на НАТО, и второ, защото няма легално основание за използване на съюзнически войски за чисто полицейски действия от типа на издирване, задържане под стража и конвоиране до приемните центрове. Особено при липсата на въоръжено нападение, което да попадне в дефиницията на чл. 5 от Вашингтонския договор, касаещ колективната отбрана.

Йок виза

За жалост през последните дни събитията се развиват бързо и в неблагоприятна за България посока: в сряда турският президент Реджеп Ердоган заплаши, че парламентът на страната може да блокира сделката с Брюксел, ако визите не бъдат премахнати. Няколко часа по-късно председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер контрира, че това няма да стане, докато Турция не изпълни всичките 72 условия за това, включително смекчаването на антитерористичния закон на страната, използван за гонения и репресии срещу опозиционери. За момента всичко това може да е просто част от политическия покер и последна фаза от пазарлъка между Брюксел и Анкара. Но ако двете страни продължат да демонстрират неотстъпчивост, това действително може да доведе до ново отприщване на миграционната вълна – на малки порции с цел извиване на ръце в преговорите или на по-големи, ако Анкара тотално престане да упражнява ефективен граничен контрол. И в двата случая големият въпрос ще е накъде би се насочил натискът – по море към Гърция, както досега, или по суша към България.

В условията на ескалираща реторика между Брюксел и Анкара българската страна като че ли продължава да следва досегашната си политика да не дразни излишно Турция и да търси решение, което е максимално синхронизирано с югоизточната ни съседка. "Искам да кажа, че дебатите текат около споразумението, което има между и ЕС и Турция и там са договорени условия за реадмисия на всички сирийци, които от територията на Турция са преминали и са пристигнали в Гърция. Споразумението, което ние имаме с Турция за реадмисия, е друг документ. Той е извън условията на общата декларация между ЕС и Турция и е акт, който урежда двустранните отношения", обяви в сряда вътрешният министър Румяна Бъчварова. Според нея Ердоган е заплашил да суспендира договорките с Европейската комисия, но без да пояснява дали в това число влизат и двустранните споразумения. "Съдейки по изключително конструктивния диалог, който сме имали в последно време с турската страна, надявам се това да не се случи, да не обхване и нашето споразумение", обобщи Бъчварова. Дали това наистина ще последва, трябва да стане ясно до няколко дни, тъй като договорът за реадмисия влиза в сила от 1 юни, т.е. от сряда. И още тогава ще се види дали турските власти наистина ще започнат да приемат обратно незаконно преминали на българска територия мигранти, което ще е ясен сигнал дали страната ни ударно ще трябва да започне да се готви за "План Б".