Вторият фронт на миграционната криза

В момента държавите по маршрута през бивша Югославия са подложени на сериозен натиск от Вишеградската четворка и Австрия официално да спрат да допускат бежанци на своя територия. Ако властите в Скопие изтъргуват подкрепата си за вишеградския план "втора отбранителна линия" и официално затворят ГКПП-тата си за мигранти, въпросното човешко стълпотворение неизбежно ще започне да търси алтернативен маршрут за придвижване. И ако дори само малка част от него избере да направи това през южната ни граница, България ще бъде принудена да открие своеобразен втори фронт в битката си с миграционната криза. Защото основните сили и средства на българската Гранична полиция в момента са концентрирани по границата с Турция.

"Нашата гръцка граница е вътрешна – нито има огради, нито има техника, нито е подсигурена с броя хора, който би трябвало да са там, ако е външна", коментира за "Капитал" високопоставен служител от МВР. И добавя: "Проблемът, по който най-усилено се подготвяме, е, ако се случи ефектът на доминото и държавите по този маршрут, по който в момента минават по 2-3 хил. души на ден, затворят границите си. Това юридически е сложно за Сърбия, но за македонците като че ли няма проблем. Тоест македонците да кажат на Гърция: от ЕС бежанци не приемаме."

Съществува и теоретичен риск Гърция да бъде практически извадена от шенгенската зона. Само преди около две седмици (на 2 февруари) Европейската комисия излезе с доклад доколко югозападната ни съседка изпълнява ангажиментите си по споразумението във връзка с охраната на външната граница на ЕС. И заключението е, че има твърде съществени пропуски. Оттук нататък ЕК излиза с препоръки за отстраняване на проблемите и ако Гърция не ги изпълни до три месеца, ЕС може да замрази членството й в Шенген и да възстанови граничния контрол. Което може да доведе до така исканото от вишеградските страни "затваряне на границите".

Бягане с препятствия

При подобен сценарий първият вариант е мигрантите да се опитат да пресекат нелегално "зелената граница" на Македония. Тя е далеч по-леснодостъпна от албанската, която е разположена в планински райони и може да се мине единствено през 2-3 прохода. Някои от тях обаче вероятно ще предпочетат маршрута през България, възползвайки се от голямата дължина на границата ни с Гърция – около 470 км. От тях около 150 км са оценени от МВР като сравнително лесни за преминаване, като за охраната им са нужни поне още 2000 души. На практика това е личен състав, с които Гранична полиция в момента не разполага. Около 2000 служители са концентрирани на българско-турската граница, като освен тях са командировани още 450 охранителни полицаи, които се сменят на ротационен принцип. Миналото лято в пика на миграционния натиск броят на командированите е надвишавал 1000 души. Надеждата е, че след завършването на следващите участъци от граничната ограда няма да се наложи изпращане на допълнителни подкрепления. Ако обаче миграционният натиск от Турция се комбинира с аналогичен от Гърция, Гранична полиция вероятно трудно ще се справи без външна помощ. Това, което вероятно може да направи България непривлекателна за нелегално преминаване, е обстоятелството, че българската Гранична полиция (за разлика от гръцката) доста стриктно снема отпечатъците на заловените. След това те лесно могат да бъдат идентифицирани в западноевропейските страни и евентуално релокирани обратно у нас, а това е нещо, от което мигрантите сериозно се притесняват.

Покрай съвсем реалната перспектива миграционният натиск над страната ни да ескалира през тази седмица управляващите възродиха идеята за използване на армията при охрана на граничната зона. В момента военната техника на Сухопътни войски се използва само за логистична подкрепа на Гранична полиция по зелената граница, както и за демонстративни патрули в районите на ГКПП-тата. В сряда обаче вътрешният министър Румяна Бъчварова официално обяви след заседание на съвета на управляващата коалиция, че се готвят промени в статута и правомощията на военнослужещите. По всяка вероятност в скоро време те ще получат някакви ограничени полицейски правомощия, които ще им позволят да спират и задържат нарушители на границата и в мирно време. В момента армия може да изпълнява мисии по границата само в случай на извънредно положение. Според Бъчварова също така военните ще могат да използват оръжие "при много строги правила".

Евентуалното изпращане на армия заради миграционната криза няма да е прецедент в ЕС. Държави като Австрия и Унгария например вече прибегнаха до услугите на своите въоръжени сили, които подпомагат полицията при охрана на границата. Идеята за България е доста подобна, като военнослужещите евентуално ще участват в смесени патрули със служители на МВР, но вече не просто като хора с разузнавателни и логистични функции. За да се случи това обаче, професионалните войници ще трябва да минат през някаква кратка форма на полицейско обучение. Още през миналата годна министърът на отбраната Николай Ненчев обяви, че армията ни има готовност да изпрати 1000 души на границата.

Sic Vis Pacem Para Bellum*

Милитаризацията на бежанската криза продължи да ескалира и по линия НАТО, като това най-вероятно също ще има съвсем конкретни измерения по отношение на миграционния натиск над България. В четвъртък военните министри от страните - членки на Северноатлантическия алианс, взеха решение да изпратят своята Втора постоянна военноморска група в Егейско море, където тя ще се включи в борбата с трафикантите на хора. На практика в момента това е най-интензивно използваният маршрут за нелегален трафик на хора към Европа, като миналата година оттук са минали над 800 хил. от всичките около милион мигранти, достигнали ЕС. Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг върховният главнокомандващ ген. Филип Брийдлав вече е издал разпореждане за начало на операцията. В момента флотилията е разположена в района на Кипър. Става дума за пет бойни кораба, които скоро ще бъдат подсилени с още плавателни съдове от военноморските сили на страните членки.

Идеята е мисията на НАТО да бъде само патрулна, наблюдателна и разузнавателна. Ключовият детайл е, че се планира всички спасени от натовските кораби хора да бъдат връщани на турския бряг. Йенс Столтенберг изрично подчерта, че корабите на алианса няма да се занимават със спиране и отблъскване на лодки с мигранти, нито ще преследват трафиканти. Тяхната задача ще бъде да работят в тясно сътрудничество с бреговата охрана на Турция и Гърция, както и с европейската агенция за граничен контрол Frontex, като локализират бързо и своевременно опитите за нелегално пресичане на Егейско море и достигане на гръцките острови. Така че отново ключов елемент за бъдещия успех или неуспех на мисията ще бъде желанието и способността на турската гранична полиция да изпълни ангажиментите и функциите си.

Изпращането на военни кораби на НАТО в Егейско море, независимо колко ефективно ще е то, най-вероятно ще доведе до активизация на сухоземния маршрут по българско-турската граница. За щастие там е концентриран основният ресурс на граничната ни полиция в момента. Миналата пролет правителството одобри около 60 млн. лв. за строежа на още 70 километра гранична ограда, като преди две седмици отпусна втория транш от около 32 млн. лв. Освен защитното съоръжение са изградени около 120 км пътища, които позволяват на полицаите бързо да достигат до районите на евентуалните прониквания. Въпросната инфраструктура е важна, тъй като заради пресечения терен на един етап Гранична полиция не е имала възможност да ползва половината от своите около 200 високопроходими автомобила, които са се оказали повредени. Също така вътрешното министерство е решило проблема с енергозахранването на интегрираната система за видеонаблюдение, като е инсталирала компенсиращи устройства за реверсивна енергия. Така сметките за ток покрай охраната на границата са спаднали в пъти.

Предвижда се новият участък от граничната ограда да бъде готов до тази пролет. До края на годината пък заграждението трябва да достигне до Малко Търново. Останалата част от българско-турската граница върви по поречията на реките Резовска и Делийска и пресича изключително див и труднодостъпен район на Странджа. Това прави незаконното влизане в България оттам изключително трудно, опасно и почти невъзможно, особено когато става дума за големи групи мигранти. Въпреки това вътрешното министерство обмисля евентуално да постави там по-лека ограда. Това обаче ще може да се случи най-рано през 2017 г.

Развитието на миграционния натиск над България зависи основно от две неизвестни, като и двете са външни. На първо място това е поведението на Турция. На практика властите в Анкара разполагат с целия инструментариум да контролират бежанската криза – например, налагайки по-стриктни визови правила на страни като Ирак и Афганистан (в момента всеки пристигнал на летището в Истанбул на практика може да си "купи" виза на място). Но преговорите с Турция са трудни и въпреки усилията на ЕС да се споразумее с Анкара няма гаранции, че нещо няма да се обърка и в някой момент президентът Реджеп Тайип Ердоган да изпълни заплахите си да отвори вратите и да залее България и Гърция с бежанци. Другата неизвестна е какво се случва вътре в самия ЕС. Единият вариант е да продължат да циркулират популистки инициативи като тази на Вишеградската четворка, докато междувременно напрежението в крайни дестинации на мигрантите като Австрия и Германия се покачва. Тъй като в политически план тези страни едва ли ще могат да понесат още един милион новодошли от Близкия изток, в някой момент план Б за тях вероятно ще се окаже така неприятното за България "затваряне на границите". Вторият вариант е на срещата си на върха на 18 и 19 февруари ЕС да тръгне към общи и работещи решения за справяне с наплива.

По темата работи и Мартин Димитров

----------

*(лат.) Искаш ли мир, готви се за война 

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала