Готови ли сме за още бежанци

За тези, които успеят да преминат през процедурния ад, следват административните проблеми след излизането от лагера. Липсата на интеграционна програма и какъвто и да е вид социално подпомагане кара и малкото хора, склонни да останат, също да търсят изход от страната. "Продължаваме да нямаме интеграция. И не говоря за "мулти култи" интеграция, а че излизащите от лагерите трябва да получават базови услуги - достъп до образование, до медицинската система и жилищно настаняване", споделя друг доброволец, който също предпочита името му да не се споделя.

Трета пречка, но не и по важност, е страхът, който институциите създават у малкото хора, които са готови да помагат на бежанците. От служителите на ДАБ зависи дали даден човек или организация ще бъде допуснати да работят в лагерите. Много доброволци предпочитат да мълчат или да остават анонимни, вместо да рискуват да влошат отношенията си с институцията. Така че, ако иска да улес­ни достъпа на бежанците до услуги, които (към момента) само неправителствени организации могат да предложат, новият ръководител на ДАБ трябва да бъде доста по-отворен към диалог.

Държавно политиканстване

Проблемите с търсещите убежище у нас не започват и не свършват с ДАБ. Преднамерена или не, държавната политика към бежанците ефективно прогонва хората от страната и я превръща в транзитен коридор към Западна Европа. "Липсата на програма за интеграция кара и малкото хора, които биха искали да останат и да работят и живеят тук, да търсят начин да се махнат", казва Мариана Стоянова, ръководител "Бежанско-мигрантска служба" към Българския червен кръст (БЧК). Услугите, които неправителственият сектор може да предостави на бежанците - обучение по езици, курсове за децата и пр., приключват с излизането от лагерите. Оттам нататък хората трябва да се справят сами.

За сметка на това често инициативите, които ДАБ и правителството подемат, целят повече да се усвоят средства и да се отчете дейност, отколкото реалното подпомагане на хората в нужда. Пример за това е програмата за прехвърляне на лицата, получили международен статут за закрила, от лагерите на частни адреси. Тъй като тя не е координирана с други инициативи за социално подпомагане, помощ при търсенето на работа или курсове по български език, това означава, че семействата биха получили единствено пари за наем на жилище. Така че не бива да се изненадвате, че от нея се възползват само 7 души. Според доброволци, пожелали да останат неназовани, първоначалната причина за започването на програмата е била да бъде усвоена част от спешната помощ, която ЕК предостави на България в началото на 2015 г., а причината парите да отидат точно за настаняване извън лагерите е била… да се освободят повече места в самите центрове и да бъде отчетена по-добра готовност за настаняване на бъдеща бежанска вълна. В момента обаче от всички около 5000 места за настаняване на бежанци заети са само около 20%.

"Отговорността кой какво да прави постоянно се прехвърля от едно министерство на друго", разказва доброволец. Той добавя, че постоянно се работи на парче, защото организациите могат да разчитат само на външно финансиране от донори и фондове и е невъзможно да кандидатства за пари към различните министерства. Причината за това е, че получилите бежански статут в никой нормативен акт не фигурират като "застрашена група", а резултатът е пълна липса на приемственост на интеграционните програми за тези, които излязат от процедура по получаване на статут. А интеграционните стратегии и плановете за действие към тях прашасват на рафтовете на Министерския съвет, защото финансовото министерство отказва да отпусне средства за изпълнението им.

Не можеш да протакаш вечно

В типичен български стил проблемът с приемането и интеграцията на бежанците се замита от държавната администрация, понеже тя все още може да си позволи да пропуска към Европа хората, които така или иначе не изгарят от желание да остават у нас. Ако обаче границите на балканските ни съседи се затворят по-бързо, отколкото България успее да се огради, или пък квотното преразпределение на бежанците заработи под някаква форма, страната трябва да е готова да има експертно решение какво да прави със "заклещените" у нас мигранти. С последните си действия премиерът Борисов показа, че е склонен да поеме на "ръчно" управление справянето с бежанската криза. Това най-малкото би трябвало да реши проблема с осигуряването на необходимите средства. Ако обаче иска да докаже, че това не е просто поредна PR каскада, а искрено ангажиране с проблема, той трябва да назначи начело на ДАП не поредния удобен и послушен "наш" човек, а някой, който ще подходи към проблема професионално и експертно.