Топлофикациите притеснени за оцеляването си

Планираното намаление на цените на парното от 1 юли с между 3 и 5% ще доведе до влошаване на финансовото състояние на топлофикационния сектор. Това твърдяха представители на бранша по време на открито заседание в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), на което беше обсъдено ценовото предложение на регулатора. Почти всички топлофикации и заводски централи изразиха несъгласие с намалението на разходите за ремонти и неотчитането на тези за небаланси (разлика между заявено и използвано количество природен газ). Топлофикациите се оплакаха и от силно занижения процент на възвращаемост, който не може да гарантира инвестициите и финансовата стабилност на дружествата.

Какво искат топлофикациите

Повечето от топлофикациите настояха КЕВР да отчете разходите за небаланси, като се позоваха на решение на Върховния административен съд (ВАС) от ноември миналата година, според което те трябва да бъдат взети предвид при изчислението на цената. От топлофикацията в Пловдив, собственост на ЕВН, пък коментираха, че са представили анализи, според които минималната им норма на възвращаемост трябва да е 10.03%, а КЕВР е определил почти наполовина по-ниска. Според Илина Стефанова, която представляваше дружеството, тези стойности не стимулират инвестициите и развитието на топлофикацията. От "Топлофикация - Плевен", която е една от централите на Христо Ковачки, посочиха, че за миналата година са реализирали загуба от 7.8 млн. лв. и че дружеството е в много лошо финансово състояние, а орязаните разходи за ремонти ще го влошат още повече.

Изпълнителният директор на топлофикацията във Варна, собственост на "Веолия", Благовест Начев посочи, че не са съгласни с намалението на цените, предложено от КЕВР, тъй като това ще доведе до в пъти по-високи финансова загуба за дружеството.

НЕК срещу тарифите на топлофикациите

"Цената на високоефективната енергия на топлофикациите и заводските централи е много надценена и с нея не се стимулира постигането на по-голяма ефективност в тези дружества." Това коментира изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев, който също беше на обсъждането. Той също така поиска таван за технологичните разходи, които по-думите му са много високи. Илиев посочи, че заводските централи не трябва да се стимулират с преференциални цени, тъй като по този начин се субсидира бизнес, който не е от национално значение.