Изнасилени връзки

Цялата тази група е разнородна, но Шелике и колегите му казват, че руските канали и сайтове са основно средство за информация за много от тези хора. Причините са различни - от лошо владеене на немски, през носталгия по родината до просто влечение към начина, по който руските медии представят събитията.

Борис Фелдман е журналист с опит и дългогодишен главен редактор на групата "Руска Германия", която издава три вестника в Берлин и околностите му. Но въпреки това, когато чул за историята за изнасиленото 13-годишно момиче, тя не му направила огромно впечатление. "Беше странна история. Лелята на момичето, която явно е близка с крайнодесните NPD, отишла на техен митинг и казала, че детето го били отвлекли араби и я изнасилили. Всичко беше слухове, преразкази. Чудехме се дали да я сложим на първа страница", казва Фелдман. В репортажа на кореспондента на "Первый канал" Иван Благой няма такива нюанси - всичко е черно и бяло.

Фелдман, който следи руската общност от 20 години, казва, че за пръв път след този репортаж и след последвалите допълнения в руски медии я вижда политически активна. "В Германия има голяма група рускоезични - около 4-4,5 млн. души. И изведнъж за пръв път станаха митинги - 25 или 28 в цялата страна, едновременно. Да, само с по 100-200 души, но това е много."

Причината за тази внезапна експлозия не е само репортажът, разбира се, но той е попаднал на плодородна почва. За руската менталност например, казва Фелдман, е напълно непонятно как така прокуратурата дори след социалното напрежение отказва да разкрие данни за разследване, свързано с дете. "Как биха направили това в Русия? Щяха да вземат тази Лиза, да я разпитат, да я накарат да разкаже какво е направила пред медиите. После да разпитат и майка й, а някакви хора от някакво студио да й се карат, че е лоша майка. И с това да се приключи", обяснява журналистът. Спазването на обикновени етични правила в германските институции се оказва полезно за руската пропаганда. Не за първи път. Както обяснява бившият кореспондент на списание "Фокус" в Москва Борис Райтшустер, на германските медии, свикнали да приемат за автентични всички коментари и онлайн реакции, им е отнело доста време да разберат, че статиите за Русия и Украйна са обект на трол-атаки (виж текста)

Крайно недоволни и крайно удобни

Случаят с Лиза също така съвпада с нарастващото недоверие към органите на реда след случаите в Кьолн и страхът от бежанците. Този страх от политиката на Ангела Меркел е примесен с недоволство в руската общност, обясняват и Шелике, и Фелдман. По-старата руска диаспора мисли за себе си като за имигранти, които имат нужда от подкрепа, а младите се възприемат като немци. И двете групи не харесват идеята за нови хора, които имат нужда от социална подкрепа и които са доста различни като култура и поведение.

Дрезден е добър пример за това докъде може да доведе това недоволство. През 2009 г. един млад руски немец, преместил се наскоро в града, убива египтянка с нож в съдебната зала, след като тя го осъжда заради расистки обиди. Убиецът, казват Шелике и неговият колега Виталий, е идвал преди това в тяхната библиотека, малко след като се мести с майка си от Перм. "Не му се удаваше да учи немски", спомня си Виталий. Сред такива младежи, твърди Шелике, радикалните партии намират подкрепа. Той признава за огромен проблем онази част от рускоезичната младеж, която е електорат за крайнодесни партии. Дрезден, все пак е домът на антиимигрантското движение "Пегида". Високопоставен германски политик заявява откровено, че на последните избори има интересно съвпадение между местата, където има високи проценти за крайната "Алтернатива за Германия", и тези, в които има голямо руско население.

Върху тази плодородна почва руската пропаганда внезапно ражда заплахи. Не е тайна, че руските канали търсят истории като тази с Лиза, за да ги разтръбяват в Русия. Уволненият кореспондент на НТВ в Берлин Константин Голденцвайг обясни подробно в интервю за "Дойче веле", че го е срам за част от репортажите, които е правил, тъй като те са били откровено пропагандни. Но до случая с Лиза това не засягаше толкова германската политика, защото търсеният ефект не е в Германия, а в Русия. Всъщност това е стандартът на медийно отразяване в Русия от години насам, като целта е да се покаже устойчивостта на държавата не чрез собствените постижения, а по-скоро чрез провалите на другите. Кризата с бежанците дойде като манна небесна за този тип пропаганда, защото да показваш лоши истории от Германия като цяло е трудна задача, шегува се Фелдман. "Меркел няма дворци, самолети, къщи. Нормална жена и нормално обкръжение", посочва той.

"Това е коктейл за вътрешна употреба. Германците не овладяват кризата с бежанците, има непрекъснати атаки по улиците, жените не смеят да излязат, пълен хаос е. Адресатите са руските граждани, а посланието е: бъдете щастливи, че живеете в подредена държава, а не в Германия", обяснява високопоставеният германски политик, който от години поддържа отношения с руската страна и пожела да остане анонимен. Той самият е изненадан как този път случаят "Лиза" е успял да произведе подобен ефект вътре в Германия. Според него това ще има дългосрочни ефекти.

Загуби и победи на полето на хибридната война

Част от тях вече са видими с просто око. През март на тайна среща с лидерите от Бундестага директорът на вътрешното разузнаване Ханс-Георг Маасен и зам.-директорът на външното Гуидо Мюлер са обяснили, че рускоезичното население в Германия представлява потенциален инструмент за мобилизиране от страна на Русия. Месец по-късно стана ясно, че германското правителство е фокусирало усилията на външното си разузнаване върху разучаване на връзките между Русия и Гърция и миграционните рискове на Западните Балкани. Доклад на вътрешното разузнаване през май посочи групата Sofacy/ATP 28 като свързана с Русия и отговорна за серия от кибератаки срещу германски официални сайтове. А само преди дни руските политически кръгове бяха разбунени от новината, че за пръв път от 2006 г. насам Берлин ще обнови Бялата книга, която изброява рисковете за националната сигурност. В новия вариант Русия вместо като партньор ще бъде посочена като съперник.

"Отне време да осъзнаем агресивността на кампанията срещу нас, но "Лиза" изигра решаваща роля за осъзнаването. Това предизвика реакция в Германия и в други държави в ЕС, където сега се обмислят контрамерки", казва Герно Ерлер, специален координатор на отношенията с Русия в Бундестага. Той посочва, че балтийските държави са най-напред в съставянето на подобни мерки. Може да се окаже, че в стремежа си да пропагандират проблемите на Германия, руските власти са предизвикали твърде сериозен отговор. Както посочва Борис Райтшустер, тихата кампания на Москва в Германия върви от години. Тук не става дума за открита информационна война, тъй като германският интернет и медиен пазар е добре регулиран, но каналите за влияние са добре разработвани. Сега много от тях биват осветени и внимателно огледани: например посещението на премиера на Бавария Хорст Зеехофер в Москва дни след истерията покрай Лиза.

"Когато германците се почувстват излъгани, те анализират и реагират така, че да не се случи отново", както обобщава сътрудник на политик от Бундестага. Това може да не изглежда фатално за машината на Кремъл, но всъщност е важно: Германия е ключовата тухла в позицията на ЕС по отношение на Русия и подкрепянето на санкциите. Всяко втвърдяване там ще бъде стратегическа загуба за Москва. Но това е по-скоро малко поражение, докато войната руснаците печелят. В Бундестага признават, че темата "Крим" е слязла от политическата маса, поне засега. Дори има изгледи някои санкции частично да бъдат отменени. Крайнодесните изживяват ренесанс под благосклонния поглед на Русия.

Но най-важната победа може да се окаже пирова - за всички. Борис Фелдман смята, че в случая "Лиза" дори не става дума за съзнателно действие за мобилизиране на руската диаспора, а по-скоро за некадърна пропаганда. "Те реагираха типично по руски - не провериха нищо, не узнаха с точност, докладваха на Лавров. Поставиха всичко на тази карта, а там нямаше нищо - нито изнасилване, нито отвличане." Това се е отразило и на хората, които според Фелдман са се почувствали излъгани и използвани. Но резултатът според него е много странен - те не са спрели да вярват на руските медии, а са загубили вяра изцяло, че ще научат истината. Волфганг Шелике потвърждава това. "Когато чух, че берлинската полиция е заключила, че няма изнасилване, за мен случаят беше приключен. Но не за жена ми." Това е естествено следствие, когато човек е брутално излъган: нараненото самочувствие не допуска, че може да няма и зрънце истина в информацията, която е приел за истина. И така всъщност пропагандата постига най-големия си успех - създава сива зона, в която лъжата и истината престават да се различават.

Текстът е подготвен със съдействието на програма Reporters in the Field на фондация Robert Bosch