Кьолнизацията на Германия

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

Със закъснение пъзелът от излизащата на парчета информация очерта следната картина на нощта срещу 1 януари - групи мъже от северноафрикански и арабски произход обграждат празнуващи на площада жени, опипват телата им, разкъсват дрехите им, крадат портмонетата и телефоните им. Жалбите от пострадали са над 600. Две са за изнасилване.

"Беше смесица от грешни решения в полицейската тактика, натиск за пестене и очевидно колективно извършени криминални действия от банди" - така описва пред "Капитал" причините за случилото се в Кьолн журналистът и експерт към Националната служба по миграция и бежанци Ахмет Сенюрт. От докладите на полицейската служба в града и на вътрешното министерство на провинцията става ясно, че ситуацията не е била предвидена и малко над 140-те полицейски служители на място не е имало как да овладеят тълпата от 1000 - 1500 агресивно държащи се мъже, между които и групите насилници. Не е било поискано и подкрепление въпреки изрично запитване от регионалната полицейска дирекция.

"Тези, които бяха там, дадоха всичко от себе си. Но бяха твърде малко", призна през седмицата вътрешният министър на Северен Рейн-Вестфалия Ралф Йегер. Началникът на кьолнската полиция Волфганг Алберс беше първият, който трябваше да освободи поста си и беше предсрочно пенсиониран. Последва го ръководителката на полицейския пресцентър, който сутринта на 1 януари пусна съобщение, че празненствата са преминали мирно и в "спокойна атмосфера". За нападения над жени няма и дума.

Не чули, не видели, не предали

Оглушително мълчание цари и в медиите. Общественият тв канал ZDF съобщава за инцидентите в Кьолн едва четири дни по-късно. От телевизията се извиниха за "грешната преценка", а зам. главният редактор Елмар Тефесен отбелязва, че оттогава са "залети от омраза и гняв". Публично покаяние беше принуден да поднесе и Волфганг Крах, главният редактор на реномирания всекидневник Sueddeutsche Zeitung. Само че не заради късна, а счетена за неподходяща реакция с корица, изобразяваща черна ръка между бели женски крака.

Забавянето само подхрани конспиративните теории, че традиционните германски медии, наричани с етикета Luegenpresse (лъжлива преса), са контролирани от тъмни сили и са влезли в заговор за прикриване на всички лоши новини, свързани с чужденци, за да не подкопават проекта за посрещане на бежанците с отворени обятия. Има и друг подтекст, който Мариета обобщава така: "Германците трябва да спрат да се извиняват за миналото си и да започнат да живеят днес и утре. Не може някой да те плюе и ти да кипиш вътрешно, но външно да се усмихваш и да не смееш да изразиш мнение, защото веднага ще те обявят за нацист."

Независимо дали полицията и медиите останаха безмълвни от прекомерна политическа коректност и бъркане на толерантност със слепота или по други причини, резултатът е разрушаване на доверието. "Кьолн преплита три неща - фактическият ужас, неадекватната полиция и прикриването на цялата случка, защото може да разпали ксенофобски настроения. Остава усещането за една нечестност и хората си мислят: "Не ни казват истината за бежанците." Сега водещата дума в обществения дебат е Staatsversagen (провал на държавата). Този провал е толкова сериозен, че Меркел се отказа да ходи в Давос, защото се налага да подреди страната," казва пред "Капитал" Улрике Геро, основател и директор на Европейската лаборатория за демокрация към Европейското училище за управление в Берлин.

В посткьолнската истерия и подозрителност е трудно да се чуят аргументите, че престъпност и сексуално насилие в Германия има отдавна и колкото и да е лесно, обвиняването на бежанците за всичко е опасно и нечестно. По време на "Октоберфест" например традиционно има оплаквания от сексуални посегателства и изнасилвания. Същевременно, макар мащабът на нападенията в новогодишната нощ да е прецедент, подобни случаи са били регистрирани и разследвани - поне през последните две години, както в Кьолн, така и в други градове. В доклада на кьолнската полиция се казва, че още от 2011 г. се забелязва голям дял на хора от Северна Африка, особено от Алжир, Мароко и Тунис, сред джебчиите в Кьолн. През 2014 г. те започват да извършват все по-често и други престъпления, най-вече кражби от коли и жилища. През 2015 г. в Кьолн са били разследвани близо 2 хил. заподозрени с произход от Северна Африка. И докато делът на извършилите престъпления мигранти от Северна Африка е около 40% (колкото е и на такива от Босна и Черна гора), същият при тези от Сирия е само 0.5%. В доклада си полицията потвърждава тезата на някои политици, че връщането на чужденци, извършили престъпление, е трудно както заради липсата на сътрудничество със страните по произход, така и заради практиката на мигрантите да се взимат отпечатъци от пръсти чак шест месеца след пристигането им в Германия.

Дни на хаос

След като германците осъзнаха, че приемането на стотици хиляди бежанци не е просто въпрос на хуманност, а влече със себе си сериозни проблеми, махалото може бързо да отиде в обратната посока. "Опасното е, че германското обществено мнение има тенденция да се люшка от една крайност към друга", отбелязва пред "Капитал" проф. д-р Андреас Рьодер, преподавател по съвременна история от Университета в Майнц. И добавя, че сега гражданите на федералната република разбраха, че е нужно нещо много повече от простото заклинание "ще се справим". "Ако лидерите не успеят да предложат реалистична перспектива как да се действа не само със сегашната ситуация, но и с бъдещ наплив, германското общество ще пострада от значителна загуба на доверие в политиката."

Берлин се опитва да овладее последиците от Кьолн с втвърдяване на тона, планове за подсилване на полицията и законодателни промени, които да направят по-лесно експулсирането на бежанци и наказването на сексуални престъпления. "Всичко това засяга правото и реда - сфера, в която партията на Ангела Меркел е считана за компетентна. Рано или късно обаче германците ще поискат да видят значително намаляване на броя на пристигащите мигранти. Засега усилията за постигане на това на ниво ЕС не са донесли никакви резултати. И може да се наложи германското правителство да прибегне до национални инструменти за граничен контрол", казва пред "Капитал" Роланд Фройденщайн, директор на Wilfried Martens Centre for European Studies. 

За канцлера това би било пълно отстъпление, което тя се опитва да избегне. Въпросът е колко дълго ще може да го прави под натиска на общественото мнение и вътрешнопартийния ропот. "Ангела Меркел пое огромен риск, когато тръгна по този курс. Има три различни сценария, които могат значително да застрашат позицията й - устойчив неконтролиран наплив от имигранти, още изстъпления и изборен успех на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" на регионалния вот в три провинции на 13 март", изброява проф. д-р Андреас Рьодер. Същевременно в интервю през седмицата за в. Handelsblatt бившият конституционен съдия Удо ди Фабио остро атакува политиката на Меркел към бежанците и заяви, че правителството може да бъде принудено от Конституционния съд да затвори границите. "Ако поради каквато и да било причина Меркел бъде принудена да направи обратен завой, това сериозно ще разклати стабилността й", казва преподавателят от Университета в Майнц.

Вътрешното напрежение отслабва и лидерството на Меркел в Европа. "Това засилва политическата изолация, в която Меркел се намираше още преди Кьолн", посочва Роланд Фройденщайн. Сега за канцлера ще бъде и много по-трудно например да критикува тревожното плъзгане към авторитаризъм на новото полско правителство. "Защитавайте вашите жени, а не нашата демокрация!" пишеше на плакат, издигнат от полски волейболни фенове тези дни.

"Меркел със сигурност губи част от германските граждани и собствената си партия. Дали губи Европа не съм сигурна, защото нея всъщност никога не я е имала. Германия в последните пет години отказваше да разбере, че е възприемана като слона в стаята, който систематично тъпче и задушава всички останали. Сега, когато Германия иска солидарност, другите, образно казано, й показват среден пръст", твърди Улрике Геро. Проф. д-р Рьодер описва обръщането на ролите по следния начин: "Сега германците считат останалите за безсърдечни, докато Германия е наричана "хипи държава", отказваща се от своя суверенитет." Резултатът от напрежението в цялата система е, "че Европа се намира в дълбока криза".

Всъщност в дългосрочен план стратегията на Меркел за бежанците продължава да бъде правилна - настояване за общи решения в ЕС вместо за спасяване поединично, сътрудничество с Турция и търсене на начини за прекратяване на конфликта в Сирия. Но както обикновено, по-лесно е да се начертае добър план, по-трудно е да се изпълни. Краят на петгодишната война в Сирия изглежда все така далечен. Сделката с Анкара от края на миналата година досега е донесла нулеви ползи и куп обвинения за затваряне на очите за авторитарните действия на президента Реджеп Тайип Ердоган. Плановете за равномерно разпределяне на бежанците и засилване на съвместната охрана на външните граници на ЕС са доникъде.

В тази ситуация въпреки целия натиск върху Меркел тя продължава поне засега да няма сериозна алтернатива нито в партията си, нито в Германия, нито в Европа, отбелязва Роланд Фройденщайн. "Бих казал, че Германия е необходима, а Меркел е незаменима", обобщава той. И ако германският канцлер падне, може да се окаже, че останалите в ЕС бързо ще започнат да съжаляват за липсата й.