Тичайте, фермери, тичайте
Малките ферми, които кандидатстват за европейските агросубсидии, трябва да извадят множество документи и да платят солидни такси за тях
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Не е лесно да си малък фермер. Но не става дума за работата на полето, а за достъпа до новите евросубсидии. Процедурата за субсидии до 15 хил. евро бе отворена за прием от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) на 4 юли и се оказа, че всеки кандидат ще трябва да представи дълъг списък от документи, ако иска да се класира. Като се започне от удостоверение за семейно положение от общината, заверено копие от годишната данъчна декларация от териториалната дирекция на НАП, документи за собственост или правно основание за ползване на земя, и се стигне до удостоверения от Националната служба за съвети в земеделието, становища на Българската агенция по безопасност на храните и Регионалните инспекции по околната среда и водите, разпечатки от Интегрираната информационна система за животновъдните обекти, копия от договорите за биосертифициране.
Общият брой е 41 документа. Не всички са необходими за всеки кандидат, но средният брой е 20-30 документа. Част от тях ПРСР може да си набави сама, тъй като са в системата на Министерство на земеделието и храните (МЗХ). А част от тях имат доста високи административни такси за издаване, т.е. държавата се самофинансира за сметка на малкия бизнес и субсидиите, които му дава.
Да вкараш стопанствата в ред
За облекчения в реда, по който малките ферми могат да кандидатстват по ПРСР, се говори още от подготвянето на програмата. "И Европейската комисия, и Министерството на земеделието и храните декларираха, че административната тежест трябва и ще бъде намалена", казва Мъгърдич Хулиян, председател на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели, което е участвало в работните групи при създаването на наредбата мярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малките стопанства". "За съжаление това не се случи, въпреки че съображенията ни бяха видимо приети по време на работните групи", допълва той.
Тези облекчения са важни, защото малките земеделци със стандартен производствен обем (СПО) между 2000 и 7999 евро, в най-честия случаи не управляват фермите си като големите почти корпоративни стопанства. Това са ферми, в които например се отглеждат до 7 млечни крави или до 125 пчелни семейства, или 11 дка насаждения с домати, или 11 дка с овощни дървета и пр. Самите собственици в общия случай нямат капацитета да вкарат административен ред и финансова отчетност в стопанствата си.
"За да кандидатстват за субсидията, те трябва да прилагат приходни и разходни документи, а според Закона за данъците за физическите лица физически лица, които са земеделски производители, не са задължени да издават какъвто и да е документ за приходи. Това е само един парадокс. Но най-голяма е трудността на фермерите за доказването на доход за предходната календарна година, една трета от който трябва да идва от дейността на стопанството. Малкото земеделие е в сивия сектор", обяснява Михаил Георгиев, производител с лозя и насаждения от лавандула.
По думите на Мъгърдич Хулиян пък самата Европейска комисия посочва, че там, където малките стопанства не могат да отговорят на стандартите на общността, трябва да бъдат разработени национални инструменти, така че те да имат облекчен ред и при кандидатстване и при отчитане на проектите. Всичко това с цел да има по-добро усвояване и по-малко санкции.
Тук такса, там такса
Интересното е, че 80% от тези документи се издават от агенции, които са в структурата на Министерството на земеделието и храните. "Фонд "Земеделие" има цялата тази информация, обаче искат фермерът да отиде да я събере, но и да плати такси за това", казва Михаил Георгиев. Това е точно обратното на електронно управление, с което се хвали министър Томислав Дончев в новия период.
"Мисля, че системите в администрацията са достатъчно свързани, за да могат някои тези справки да се правят по служебен път по ЕГН", допълва Хулиян. Действително фондът разполага и може да поиска служебно повечето информация, а и експертите използват именно този път, за да проверят дали декларираното отговаря на реалността. Нищо не пречи процедурата да се промени така, че кандидатстващият само да декларира, а след това данните да бъдат проверявани по служебен път, без да се обикалят институции за вадене на документи.
Само издаването на едно становище от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) струва 120 лв. "Подаваш заявление, а те ти връщат едно шаблонно писмо, че фермата не попада в обхвата на стандартите на общността, което не ясно дори как се преценява. Това са нови документи и за самата БАБХ", обяснява Михаил Георгиев. Конкретният документ например изобщо не е задължителен, но много от фермерите изобщо не знаят и продължават да плащат за него и да го прилагат. Националната служба за съвети в земеделието, която трябва да консултира техните проекти безплатно (и вече е направила около 10 хил. такива консултации), изглежда също не обяснява това.
Според Георгиев проблем има и с таксите за други становища. От РИОСВ се изискват документи за това, че земите или обектите на фермера не попадат в защитени зони. Стопанинът отново подготвя сам необходимата информация за издаването на това становище, ролята на служителите е да я изчетат. Ако обектът не попада в защитена зона, земеделецът не дължи такса, но ако попада, за експертизата (която е по същество копиране на текстовете от нормативната уредба) се заплаща с такса от 280 лв.
Дежурното оправдание обикновено е, че "така иска Брюксел". Истината обаче е друга. Комисията дава достатъчно широка рамка на държавите членки да определят и приоритетите, и процедурите по усвояване на средствата. Но е силно вероятно огромният наръч от документи да се ползва от Фонд "Земеделие" за по-добра цедка: бюджетът на мярката е 30 млн. евро, но надали ще стигне и за 2 хил. от попадащите в обхвата й над 80 хил. активни малки стопанства. Затова малките фермери ще тичат.
4 коментара
Преди да плачем за малките фермери, един "малък фермер" от село Татари си се вози в "Инфинити" и едва ли е първият или последният. Щом мечтите са големи, защо да се тревожи човекът.
По принцип цитирания процес е проблемен - не споря. Но не може и не трябва да се оправдават фермери с това, че са "на сиво". Почти убеден съм, че по служебен път няма как да се вземе информация от МЗХ, защото такава няма. Садят си хората от години, въртят търговия и няма кой да декларира, че това е така. Спорно е чия е вината за това - по-скоро на местната власт. НО не може да искаш Евросубсидии, а да не фигурираш в списъка на НАП за данъци.
Един "малък фермер" в едно село близо до Харманли се вози на Ламборгини и има 2 Кайена,плочки от Версаче и жена му носи тоалети на Живанши - само чантата и е 5400лв.
Няма значение кой каква кола има и какви са тоалетите на жена му. Важното е, че хората умеят да плачат и има кой да се застъпи за тях колко били онеправдани.
Много субсидии, много нещо, пък на пазара е заринато с плодове и зеленчуци, месо, мляко и млечни произведение ВНОС.
Българските селскостопански продукти- цени астрономически! Българското село- пред изчезване.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.