Врата, която се затваря

Проблемът на тихите преговори е, че никога не се разбира доколко се случват и докъде стигат. Поне видимо отговорът е: доникъде. Под въпрос е не само дали са положени адекватни дипломатически усилия, но и доколко вътрешната подготовка е налице. В последния си доклад за конвергенция от лятото на тази година ЕЦБ посочи, че нито една от държавите, които имат задължение да въведат еврото (България сред тях), не изпълнява всички изисквания, макар и повечето от тях да покриват числовите критерии. Една от причините е, че Програмата за оценка на финансовия сектор, която щеше да е положителна предпоставка, беше забавена с две години.

Дни след изявленията на Горанов, с които на практика беше обявено замразяване на усилията заради оставката на кабинета, изказване направи гуверньорът на БНБ, който всъщност насърчи действия в обратната посока. "Сега е моментът да потвърдим ангажимента си за финансова интеграция на България в европейската финансова инфраструктура и да работим за неговото реализиране", заяви на празника на банкера Димитър Радев. В публичния блиц дебат той беше подкрепен и от председателя на Българския икономически форум Георги Табаков. "Аз смятам, че моментът е добър. Страните от Прибалтика се присъединиха към еврозоната в разгара на най-голямата финансова криза – нищо страшно не се случи", каза той.

А кой ще убеди хората

Според бившия финансов министър Симеон Дянков по-добре е да се върви напред и да не се спира само до чакалнята, тъй като в момента търпим всички негативи от фиксирания курс, а не виждаме ползите от членството във валутния съюз. Друг е въпросът дали догодина моментът ще е подходящ, тъй като Брюксел и Франкфурт имат свои сериозни проблеми за решаване. Aко преди на фокус беше Гърция, сега все по-често се говори за италианско напускане на валутния съюз. "Следващият министър-председател на Италия ще трябва да обяснява на бъдещия германски канцлер - най-вероятно отново Ангела Меркел, че изборът на апенинската държава няма да е ЕС или вън от него, а ще е между политически съюз и италианско напускане на еврозоната. Последното би било нещо наистина катастрофално", твърди колумнистът на Financial Times Волфганг Мюнхау (Wolfgang Münchau).

Всичко това поставя и друг въпрос - нуждата от вътрешен дебат за ползите от членството в еврозоната. Ако досега всякакви решения от този тип бяха взимани на политическо и експертно ниво, без обсъждане, сега това няма да мине така лесно. Публиката е експлозивно настроена и всеки толкова голям политически акт ще изисква сериозно количество разговори предварително. "В началото имахме едва около 15% подкрепа за влизане в еврозоната, тъй като латът се приемаше за национален символ", разказва Андрис Вилкс, бивш финансов министър на Латвия. "С какви послания променихме нагласите и промотирахме промяната: обявихме приемането на еврото за стратегия за изход от кризата. Освен това правителството отправяше послание, че и сега заради борда реално сме в еврозоната, но не участваме във вземането на решенията, и че ако направим тази стъпка, ще влезем в ядрото на Европа. За малка страна с такъв голям и непредвидим съсед като Русия това е важно", каза той по време на кръгла маса по темата, организирана в рамките на Българския икономически форум. Гедиминас Шимкус от Централната банка на Литва пък описва техния опит по-скоро като стратегия за изход от валутния борд. Според него в икономическата история почти не може да се намери пример за изход от борд освен чрез монетарен съюз и затова въпросът е бил поставен не като дали, а като кога.

Това малко или много изглежда като ситуацията на България в момента. Но с променяща се политическа перспектива и без натиск за продължаване на интеграцията еврото изглежда все по-далечно.