Мюсюлманите в гетата са дълбоко религиозни

"Дълбоката религиозност не означава фанатизъм, или радикализъм, както сега е модерно да се нарича", подчертава доц. Михаил Иванов, който обясни методологията на количественото изследване. И връзката между бедност и религия не бива да изненадва, защото религията има защитни и компенсаторни механизми по отношение на личността, допълни той.

Всъщност този извод от изследването е в синхрон с редица международни изследвания, които откриват тясна връзка между бедността и задълбочаването на религиозността. 75% от мюсюлманите в гетата в България живеят с доход под 100 лева на човек от домакинство, показват данните на "Алфа рисърч". Българските мюсюлмани като цяло са с нисък социален статус, като 63% от тях декларират, че живеят с под 250 лева на човек от домакинство.

За сравнение средно за страната 35% живеят с подобен доход.

Качественото изследване пък установява, че често за мюсюлманите в гетата ислямът не е бил религията на техните родители. Внезапното обръщане на новите поколения към него е резултат от няколко фактора - бедност, болести, житейски сътресения и съзнанието за отхвърленост от голямото общество.

Ръководителката на изследването проф. Евгения Иванова даде пример със симптоматична реплика на един от жителите на кв. "Изток" в Пазарджик: "Като толкова не ни искат, да вдигнат една стена и да си останем като гето". "Тази капсулирност е най-неприятната тенденция, с която тепърва предстои да се сблъскаме", смята проф. Иванова.

Изследването обхваща и въпроса за облеклото на мюсюлманите, върху което миналата година бяха наложени ограничения в редица общини в страната под натиска на националистически партии. 53 % от българските мюсюлмани не одобряват пълното покриване на лицето от жените (носенето на никаб или бурка, както неправилно се нарича в медийното пространство) срещу само 1,6%, които смятат, че това е задължително изискване.

В същото време изследванията установяват, че покриването с никаб значително намалява в смесените райони, където живеят българи мюсюлмани, в сравнение с 2011г. То се увеличава обаче сред мюсюлманите в гетата като своеобразен бунт срещу вземането на рестриктивни мерки от държавата и след осъждането на пазарджишкия имам Ахмед Муса през 2014г.

Завой към патриархалност

По отношение на ценностите резултатите от изследването показват завръщането на един по-патриархален модел на отношенията. Най-голяма ценност за българските мюсюлмани като цяло остават семейство, децата, родът и то много над религията.

"Налице е известно увеличение и стремеж към по-високо придържане към правилата вътре в мюсюлманската общност", отбеляза управляващият партньор в "Алфа рисърч" Боряна Димитрова. Тя добави, че данните показват също така категорична подкрепа за светското устройство на държавата и спад на интереса към политиката, резултат от разочарованието, което е валидно за всички български граждани.

Доверието към Турция расте, но с трезва преценка

Изследването установява и растящо доверие към Турция - от 60% до 68% от 2011г. до 2016г., както и висока подкрепа за нейния лидер Реджеп Ердоган. Данните обаче показват и известна поляризация сред българските мюсюлмани по отношение на неговата личност и действия. Същеременно те проявяват ниска степен на познание към Фетхуллах Гюлен - ислямският проповедник и най-голям враг на турския президент.

"Доверието към Турция е дълбочинно, емоционално и резултат от процеси, развили се в България преди десетилетия", обясни доц. Соня Хинкова, която изследва външните влияния върху мюсюлманите. Като първопричина за високото одобрение тя слага възможностите на турската икономика и сравненията, които правят българските мюсюлмани в състоянието на образованието, здравеопазването, социалната система между България и Турция.

В същото време качественото изследване показва, че българските мюсюлманите разсъждават трезво по отношение на текущите събития в Турция. Критиката им към процесите там се задълбочава и в резултат на критиката от други европейски държави, смята доц. Хинкова.

Нагласа за икономическа миграция

Други две значими тенденции, които оказват влияние върху нагласите на българските мюсюлмани са икономическата миграция и възможността за образование в чужбина. Изследването отчита, че пада делът на хората, които смятат, че младите имат перспектива за развитие в населените си места. Това е съчетано с нарастващ тренд на семейна миграция. Най-висок процент са тези, които казват, че семействата им са в Турция, но предпочитанието на българските мюсюлмани е да работят в Западна Европа.

Възможността за духовно образование в чужбина пък е другата линия, по която има "внос на различност" в тези общности заради разликите между т.нар. традиционен (османски) ислям за България и арабския, който млади мюсюлмани изучават в страни като Йордания, Саудитска Арабия и Египет. "Много по-подвластни на влияние на практиките на арабския ислям са българоезичните мюсюлмани", отбелязва доц. Соня Хинкова.