Пазарджик, по´Близкият изток

После председателят на ДАНС Владимир Писанчев ще нарече операцията, провела се паралелно на още четири места в страната (Пловдив, Асеновград, Хасково и Старцево), "генерална превенция" срещу зараждането на клетки на ИДИЛ. (виж карето) За хората в "Изток" акцията беше рутинна. Не за първи път претърсват махалата, не за първи път патрулка отвежда Ахмед. Преди да бъде привлечен като обвиняем по това разследване, Муса вече има две присъди - веднъж за подбуждане към дискриминация, втори път за проповядване на антидемократична идеология и религиозна омраза чрез слово, изразяваща се във враждебност към всичко, което противоречи на принципите на салафитското направление на исляма. Сега той ще бъде разследван по три престъпления - че е организирал и ръководил група, която си е поставила за цел да извършва престъпления срещу републиката, като разпространява идеите на терористичната организация ИДИЛ, че е пропагандирал война чрез слово и чрез публикуване на видео материали, колажи и фотографии с логото на ИДИЛ в интернет и че е проповядвал антидемократична идеология, изразяваща се в разпространение и възхваляване на идеологията на групировката. След задържането му тази седмица адвокатът му Хари Хараламбиев предупреди, че има опасност Муса да се превърне в "мъченик, какъвто не е".

Абдурахман Муса, който носи на шапката си знака от "логото" на ИДИЛ, казва, че той се използва от всички мюсюлмани Фотограф : Георги Кожухаров

Действително, 39-годишният самоук проповедник има необикновено влияние над големи ромски общности, разпростиращо се отвъд пределите на квартал "Изток". Идеите му пътуват заедно с него до ромските квартали в Пловдив, Асеновград, Хасково и през skype, YouTube и Facebook до гастарбайтерите в Западна Европа. От изслушването на Владимир Писанчев в парламента стана ясно, че ДАНС са засекли банкови преводи от Германия от признателни последователи за финансиране на дейността на Муса. Фактът, че той не е признат за имам от Главно мюфтийство, защото няма необходимото образование, няма никакво значение. Защото за ромите той е единствен авторитет. Те казват за него, че е "най-добрият човек", че "би си разпилял сърцето, за да даде на гладен - такава хубава душа има". Опазил е мъжете от алкохола, младежите от наркотиците, жените от покварата. Институциите - образователни, социални, религиозни, са толкова далеч от всекидневния им живот, а изолацията им от обществото толкова дълбока, че за тях Ахмед е държавата. Само той заслужава доверието им, защото властите "действат по слухове, не по доказателства", а медиите "правят от бялото черно".

И когато Муса, вече с белезници, каже от телевизора "За мен е все едно дали съм тук, навън, или вътре (в затвора), защото Бог е в мен", на всички би трябвало да е ясно, че проблемът няма да бъде решен с евентуална негова присъда. Защото "спящите клетки", ако перифразираме думите на депутата от ДСБ ген. Атанас Атанасов, не са на ИДИЛ, а на българските институции, които не дават вид, че схващат колко дълбоки са корените му. Ако разбрахме нещо от разследването на ДАНС досега, то е, че инициативата не идва от терористичната организация ИДИЛ, която да броди целенасочено в "разградения" ни двор (няма засечено финансиране от групировката към България, нито има бойци с български произход в Сирия и Ирак), а че групата около Ахмед сама е търсила контакти и приемане в романтизирания онлайн образ на групировката. "Не е симпатия към "Ислямска държава", тяхното е бурен стремеж да отхвърлят маргинализацията си като цигани и и да се почувстват като част от нещо световно, което разрушава стените на гетоизацията, което ги превръща в личности", казва социалният антрополог и директор на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова.

В елементарния свят на таблоидните медии и кресливите националисти заплахата винаги дебне отвъд границата ни, "маскирана" на бежанец. И затова също толкова елементарният отговор е да се строят стени. Но казусът "Пазарджик" ни казва друго - врагът е вътрешната стена, която българското общество и институции са изграждали бавно и полека между себе си и българските роми. И истинската опасност са социалното изключване, изолацията и безпътицата, в която живеят те. 

За символите и симпатията

Позирането на мюсюлманите в Пазарджик с "рекламните материали" на ИДИЛ (тениските, знамената, лентите, стикерите) в социалните мрежи и мотивацията на западноевропейски младежи, които заминават да се бият на страната на "Ислямска държава", имат много сходен корен - желанието да принадлежиш. Стремеж, който зловещата групировка знае как да експлоатира. Преди време в интервю за "Капитал" арабистът и специалист по исляма д-р Симеон Евстатиев обясни, че идеологията на ИДИЛ - свързана в религиозно отношение с уахабитския салафизъм - вдъхва религиозна увереност на унизени и маргинализирани младежи. И от отритнати и декласирани елементи ги превръща в членове на "избраната група". "Жаждата за изява и нуждата от признание на този тип младежи лесно бива насочена в "правилната" посока от умелите пропагандатори на ИДИЛ", обърна внимание той.

Затова и колкото са израз на невежество, демонстрациите на "симпатия" към групировката са и провокация към обществото. "Белег за контраомраза", както казва социологът Алексей Пампоров, който изследва ромите в България, и обяснява: "Публичният дискурс през последните години допуска реч на омразата и напълно неприемливи изказвания и актове на агресия както към ромите, така и към мюсюлманските общности. Държавата не се намесва адекватно в това отношение. От тази гледна точка "фенските" тениски на "Ислямска държава" са белег и за провалената интеграция. Те казват: "Ако държавата не ни защити, ние ще намерим кой да го направи!"

Фотограф : Георги Кожухаров

Всъщност знаците на ИДИЛ из ромските махали са само върхът на айсберга на по-голяма трансформация, която тече от години в Пазарджик и региона. Проповедникът Ахмед Муса, подобно на много други свои последователи, не се е родил мюсюлманин, а приема исляма по-късно в живота си, по време на свое посещение в Австрия. Майка му Живка също е християнка. В квартал "Изток" днес по-голямата част от хората са мюсюлмани, но има места, на които хората твърдят, че са хем мюсюлмани, хем християни. Но и едните, и другите казват, че живеят по-добре, откакто са познали религията - няма убийства, кражби, наркотици.

За "заместването" на старите традиции с "новия" ислям разказва д-р Асен Колев, сам от ромската общност в Асеновград, той е председател на сдружение "Инфорома" и член на Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет. "Ромите мюсюлмани в Пазарджик преди изповядваха един по-битов ислям, в който се преплитаха и традиции от християнството и се изразяваше предимно в честване на празници. Постепенно обаче започна заместване с по-агресивни постулати, някои от които предизвикаха отпор и вътре в общността", казва той. Така жените слагат бурки, мъжете бели роби, а хората започват да заменят българските и турските си имена с арабски. Прави впечатление например, че шестимата привлечени като обвиняеми от групата на Ахмед имат български имена по паспорти, но се наричат помежду си с арабски. В "Изток" също така ни обясняват, че "всеки мюсюлманин трябва да знае да чете и пише на арабски". Те го научили за един месец в местната джамия. 

Изместването на традиционния ислям с "вносен" се случва извън обхвата на Главно мюфтийство. Днес ромите мюсюлмани в Пловдив не стъпват в официалните храмове на вероизповеданието - големите джамии в центровете на Пловдив, Пазарджик и Асеновград . Предпочитат да посещават своите си "частни" храмове (като джамията "Ебу Бекир" в "Изток") или малки стаички, в които проповядват хора като Ахмед Муса, в най-добрия случай посещавали курс по Коран, но "самообразовали" се през интернет. Това е остатък от комунизма, обяснява Алексей Пампоров, когато заради държавната политика религиозните практики се фолклоризират, а авторитетът на религиозните институции намалява за сметка на "видимо религиозните хора и формулата "така требе". Но липсата както на религиозно, така и на светско образование прави ромите лесно податливи на ясните и прости истини на пропагандата.

Всички външни белези на промяната в тези ромски махали, категорични са експертите, казват: "искаме да сме други", "искаме да живеем по-добре". "Те се разграничават и от ромския си произход в стремежа си да бъдат изрядни мюсюлмани. Имат нужда да вярват и търсят приемане, защото навсякъде другаде ги отхвърлят", казва Теодора Крумова, програмен директор на "Амалипе", организация, посветена на развитието на ромите. "Промяната на идентичността е опит за бягство от маргинализацията и стремеж към положителна промяна на социалния статус", добавя и Алексей Пампоров.

Училище по знание за другия

Всъщност в казуса "първи стъпки на ИДИЛ в България" отново светна лампата на провалената интеграция. Защото "превенцията" на радикалните идеи не е работа на службите, а на училищата, на социалните и местните власти, на гражданското общество, дори и на медиите. "Ние никога не си задаваме абсолютно очевадния и елементарен въпрос: "Защо деца и възрастни от едни и същи социални групи отказват да посещават българското училище или го правят по принуда и чрез санкции, а с радост и пълноценно се включват в обученията и дейностите на мюсюлманската и евангелските църкви? Защо мюсюлманската или евангелската проповед може да накара мъжете да не пият и да не бият, жените да не крадат и да не проституират, а държавните и общинските социални служби не успяват да направят това", пита риторично Антонина Желязкова. И казва, че не само е непродуктивно, но и разрушително да се оставя всичко в ръцете на службите за сигурност.

Д-р Асен Колев от "Инфорома" е категоричен, че крайните мерки неизбежно ще предизвикат агресия в отговор. "Дори и да има присъди, ще се появят още трима Ахмедовци", казва той. Отговорният подход за борба с идеологията на ИДИЛ според него е друг - "общинските, социалните, образователните власти да влязат в тези квартали и да се запитат как се стигна дотук". Или както отбелязва Алексей Пампоров, пътят към изхода е в образованието. Но не само за ромите - деца и възрастни, а и за българите. Училище по знание за другия. "България има нужда от мултикултурно образование, което да намали нивата на публично изразявана ксенофобия и да направи възможна пълноценната интеграция на малцинствата", отсича той.

Затова и хората в "Изток" са прави, когато казват: "Медиите от пет години се въртят тука и една блага дума не са казали за мюсюлманите."