Бурки, плашила и бели кахъри

Да обикаляш страната в търсене на бурки е странно упражнение. Да търсиш логика в последните законодателни умотворения на това, което имаме като Патриотичен фронт, още повече. Под байрака на общинските съветници от ВМРО и НФСБ първо Пазарджик и Стара Загора забраниха носенето на облекло, което скрива лицето на публични места, и въведоха ограничения в дейността на вероизповеданията. По техните стъпки вървят София, Пловдив, Бургас, Шумен, Хасково, Харманли, Карлово... А подобна забрана скоро може да обхване цялата страна, след като тази седмица законопроектът на Патриотичния фронт мина безпроблемно на първо четене в регионалната комисия на Народното събрание.

Така след световната прослава на "ловците на бежанци" България привлече вдигнатите вежди на световните медии като третата страна в Европа, която забранява бурките, след Франция и Белгия. И ако там подобно ограничение засяга няколко хиляди мюсюлманки, тук то важи за около двадесет жени, които живеят на едно място - Пазарджик. Защо тогава толкова други общини ги обхвана бурка треската? Краткият отговор е заради нахалния популизъм на т.нар. патриоти, за които бурките са просто новото плашило в политическия им арсенал от страх и омраза след бежанците, турската държава и американските военни бази. Забраната на това облекло, което според тях символизира "радикалния ислям", има няколко заявени цели - да защити националната сигурност, да отговори на страховете в българското общество и да бъде превенция срещу радикализацията на религиозна основа. Да бориш толкова сериозни проблеми с подобна мярка обаче е като да поръсиш със захар улиците срещу "лоша поличба" заради катастрофите по пътищата. Ефектно е. Символично може би. Но не върши работа, защото се бори с последствията вместо с причините. А изобретяването на псевдопроблеми рано или късно ще се върне да ни ухапе, защото в пазвата му отлежават онези важните, които действително населяват дните на различни групи от обществото.

Жена се разхожда в квартал "Изток" в деня след влизането на забраната за облекло, което покрива лицето в Пазарджик Фотограф : Анелия Николова

От бурките до чудотворните икони

Стара Загора се превърна във втория град след Пазарджик, където общинският съвет с почти пълно мнозинство въведе забраната на аксесоари, които скриват лицето и пречат на неговото разпознаване. Наред с това местната власт въведе и ограничения върху дейността на различни вероизповедания в града - забрани публичните религиозни прояви, които "накърняват общественото спокойствие, морал и традиции", забрани извършването на религиозна пропаганда по домовете без предварително писмено съгласие от жителите на града, забрани и религиозната агитация по улиците чрез раздаването на безплатни рекламни материали, както и рекламирането на "чудодейни", лечебни и целителни ефекти от дейността на изповеданията.

Според вносителката на предложението, общинската съветничка от НФСБ Гергана Микова, бурките дори не са били поводът за актуализацията на наредбата за обществения ред в Стара Загора. "Нашата идея беше просто да я синхронизирахме със съвременните изисквания и най-вече със страховете на обществото", коментира тя. По думите й зад забраните стоят конкретни сигнали от граждани - възрастни хора, които са били притеснявани по домовете от по-агресивни религиозни емисари; майки, които са се оплакали, че непознати хора раздават религиозна литература на децата им по детските площадки без съгласието им; други граждани, които са били смущавани от крясъци на местен пастор по улиците на града. "На фона на високата битова престъпност това страшно плаши хората", смята Микова, като подчертава, че целта им не е била да ограничават изповеданията или да съотнасят една религия спрямо друга, а да гарантират спазването на обществения ред.

Така формулирани, текстовете на наредбата засягат дейността на различни протестантски и евангелистки църкви, религиозни течения като мормонизма и "Свидетелите на Йехова", дори и православната църква, доколкото миряните се покланят пред чудотворни икони в църкви и манастири. Техните права да издават и разпространяват религиозни публикации и да организират публична дейност извън молитвените си домове са гарантирани от Закона за вероизповеданията. Затова и Съюзът на евангелските църкви в града е изпратил протестно писмо на общинския съвет, което остава без отговор.

Деца се прибират от училище в старозагорския квартал "Лозенец", в който съжителстват три вероизповедания - ислям, православие и евангелизъм Фотограф : Анелия Николова

"Аз съм против това решение. След като има свобода и плурализъм в политическите партии, трябва да има плурализъм и в религията. А листовките като се раздават - не болят", категоричен е Александър Крачолов, председател на старозагорската фондация "Лозенец", която се занимава с образователна интеграция на ромите в града. "Лозенец" е квартал, в който съжителстват няколко различни етнически групи - турци, роми и българи - и няколко различни изповедания - ислям, православно християнство и евангелизъм, и според Крачолов проблеми между тях никога не са възниквали. Самият той е православен християнин и от гледна точка на сигурността подкрепя единствено забраната за бурките, но държи да отбележи: "В Стара Загора бурки няма, няма да има и не трябва да има."

Против текста, който забранява аксесоарите, пречещи на разпознаването на лицето, гласуват единствено двама общински съветници от ДПС в Стара Загора. Един от аргументите им е, че текстът е неясен и забранява колкото бурките, толкова и носенето на слънчеви очила и шапки през лятото и плетени шапки и шалове през зимата. "Добре, забранихме бурките, но какъв проблем решихме на общината, на обществото", пита риторично Тунджай Йозтурк, лекар по професия и общински съветник от ДПС, и отговаря: "Решихме бутафорен, несъществуващ проблем. В България има институции, които отговарят за националната сигурност и се борят с радикализма, без значение коя религия го изповядва, и до момента те си вършат отлично работата", категоричен е Йозтурк.

Районният мюфтия на Стара Загора Турхан Хасан нарича забраната на бурките бял кахър и посочва, че мюсюлманската общност в града има далеч по-съществени проблеми. Като например, че няма представителен дом за молитви, а общината отказва да им отстъпи сграда или помещение. В момента службите се извършват в дървена постройка в квартал "Три чучура" в края на града, до която се стига по черен път. Според Хасан особено в месеците на Рамазан и Курбан байрам тя не може да поеме наплива от мюсюлмани, желаещи да посещават молитвите. Главното мюфтийство не успя да се пребори за собствеността върху старата джамия в центъра на града, която беше превърната от общината в музей на религиите през 2011 година. "След като ни затварят джамията, поне да ни дадат място - изба или таванска стая, където да си правим молитвата", казва Турхан Хасан, у когото се е загнездило чувството, че в България има вражда срещу исляма.

Трябва да се отбележи, че това не са първите опити на националистически партии да ограничават дейността на религиозни течения, различни от православното християнство. Най-крайната проява беше преди пет години в Бургас, когато група привърженици на ВМРО, съпроводени от местни "ултраси", нападнаха молитвения дом на бургаския клон на "Свидетелите на Йехова", биха богомолци и изпотрошиха инвентара му. Днес с широката подкрепа на други партии националистите са овластени да налагат своя дневен ред в различни градове. Идната седмица общинският съвет в Пловдив ще гласува идентични на приетите в Стара Загора текстове, които забраняват облеклото, скриващо лицето, но и всички други видове "религиозно облекло и символи, които са в разрез с морала и традициите на религиозните общности в България".

Зам.-председателят на "Народна партия "Свобода и достойнство", който отговаря за Пловдивския регион, Кемал Тинев нарича формулировките в предложението на Патриотичния фронт комични и смята, че срещу тях ще се изправят не само мюсюлманските, но и християнските общности в града. "Така написано, това може да се тълкува много широко и ако някой си мисли, че това се прави с цел българските граждани да се чувстват по-добре, нека не се заблуждава. Това са хора, които търсят да извлекат политически дивиденти", категоричен е той.

Около хиляда граждани от Пловдив, част от които са представители на евангелистки църкви, вече са внесли в общинския съвет декларация-подписка, в която излагат своите аргументи защо предложенията на Патриотичния фронт са незаконосъобразни и противоречат на Европейската конвенция за правата на човека, на българската конституция и на Закона за вероизповеданията.

Откъде тази вражда

Кезим Юсеинов недоумява защо се натрапва етническа вражда между българи, турци и цигани през последните години Фотограф : Анелия Николова

На 100 километра югоизточно от Пловдив, там, където християни и мюсюлмани живеят заедно от векове, хората искрено недоумяват "етническите конфликти" и "заплахите за националната сигурност", които се опитват да им натрапват от телевизора. В още зелените жита до Харманли срещаме 61-годишния Кемзи Юсеинов. Бивш директор на училище в региона, днес той е пенсионер и изкарва допълнително пари чрез земеделска работа. "Просто не мога да я гледам тази телевизия - само негативи. Всяко трето изречение е за заплаха за националната сигурност. Нали сме на две крачки от границата, аз не виждам, не чувствам никаква заплаха", казва той и изтупва ръцете си от прахта. "Турците и циганите били сган, елате тук да видите как цигани и турци работят на полето, ама работят", възмущава се Юсеинов. После добавя: "Аз съм от смесено село. Българи и турци живеехме заедно, не сме делили залъка. На Байрама дойдат у нас, на Великден - отидем у тях. Откъде дойде тази етническа вражда?"

Кезим Юсеинов се определя като религиозен човек, макар преди 1989 г. да е бил горд партиен член. Докато не идва възродителният процес и комунистическата партия не му зашлевява силен шамар, като го уволнява без аргумент от училището, на което е директор. Кезим не одобрява бурките, но счита, че забраните често имат обратен ефект, правейки забраненото по-привлекателно. Той е категоричен, че за радикални интерпретации на исляма в Харманли дума не може да става, въпреки че малкото градче влезе в новините преди време заради местен младеж от ромската махала, който се снима със знаме на "Ислямска държава" в социалните мрежи.

"Много добре познавам Ремзито", спомня си за случая Кезим. "Той е бил поканен на сватба на негов братовчед в тази махала с бурките (в Пазарджик - бел. ред.), но доколкото разговарях с него, той не е знаел, че това знаме е на джихадистка група. Стана пишман, ама няма как."

Историята за това как гълъбарят от ромската махала на Харманли "Хаджияневото герме" Ремзи Хасан се превърна в "кандидат-терорист" разказват и други жители на града, но като анекдот, определяйки казуса като силно преувеличен и изкривен от медиите. В репортажите младежът е представен като имам, но той никога не е водил проповеди в общността. Имамът, назначен от Главното мюфтийство в Харманли, се нарича Али Шеит и той неведнъж е имал беседи с Ремзи Хасан и още няколко негови приятели, попаднали под влиянието на пазарджишкия проповедник Ахмед Муса, срещу когото се води дело за проповядване на война и религиозна омраза. "Опитах с меко да ги вкарам в правия път", казва Али Шеит, "но те казваха: Само Господ може да ми махне брадата". Според имама обаче след показните арести на Муса и негови последователи от Пазарджик, Пловдив и Асеновград Хасан и няколкото негови приятели са се уплашили и са се отклонили от опасните идеи. Не открихме Ремзи Хасан в дома му в Харманли, тъй като той е на гурбет в Англия, където работи в автомивка.

Мъжете от ромската махала Хаджияневото герме в Харманли са разделени в мненията си дали е необходима забрана на бурките в техния град Фотограф : Анелия Николова

Неговата история обаче е един от аргументите на местния председател на ВМРО Николай Георгиев да предложи забрана на бурките и в Харманли. Според него "националната сигурност не е на необходимото ниво" и подобна забрана е належаща. Той твърди, че е забелязвал жени с подобно облекло и в ромската махала в града, но не може да даде пример, "защото няма документ и снимка". ВМРО нямат представител в местния общински съвет и затова предложението на Георгиев все още е във фаза "обществен сондаж". Председателят на общинския съвет в Харманли Иван Димитров обаче не вижда причина то да бъде разглеждано в местния парламент: "За Харманли това нещо е излишно, ние нямаме такъв проблем тук, няма защо да търсим проблеми там, където не съществуват", заяви пред "Капитал" той.

А в центъра на "Хаджияневото герме", където са се събрали група мъже, оплакващи безработицата в България, нелоялните работодатели, които ги експлоатират, и трудния живот на гурбетчиите, мненията за това дали Харманли има нужда от забрана на бурките са разнопосочни. Повечето от мъжете казват, че са мюсюлмани, но сред съпругите им има евангелистки и свидетелки на Йехова. Те са категорични, че в махалата няма бурки. "Изобщо не искам да чувам за тях. Това са индианци, ние ги мразим", категоричен е един от тях, който се представя като Михаил. "Стига, бе", опонира му негов приятел. "Хората си вярват. Виж ти как си вярваш." "На който както му харесва - така да ходи. Ако иска и чувал да си сложи на главата, нали сме демократична държава", намесва се трети. "Аз съм против. Може да е атентатор", казва друг, седнал на тротоара по турски. "Вярвай си, но в края на краищата тук сме в България." И в шумотевицата от гласове и мнения най-възрастният от тях казва нещо, с което всички се съгласяват: "Аз вярвам в софрата. Ако има нещо сервирано, вярвам."

Досега в България жени, които носят облекла, които покриват изцяло лицето, са забелязвани само в Пазарджик Фотограф : Анелия Николова