И да внимаваш какво говориш за главния прокурор

Случаят е тройно скандален - първо, защото е поредното доказателство за отношението на Цацаров към достижения на демокрацията като политически процес и свобода на изразяване, второ, защото е ярък пример за злоупотреба с власт, и трето, защото от него най-вероятно няма да последва нищо.

Главният прокурор - жертва на натиск

В сряда прокуратурата по никакъв начин не коментира случката, въпреки че мнението й беше потърсено. Чак в четвъртък сутринта от пресцентъра на държавното обвинение изпратиха изявление от главния прокурор, в което той на практика потвърждава за срещата, но излага своя версия за случилото се: "Твърденията за упражнен натиск по отношение на г-н Дончев са неверни и спекулативни. Никога и по никакъв начин главният прокурор не е отправял лични или институционални заплахи към г-н Дончев. Направените изявления в този дух са непочтени. Главният прокурор е приел среща с него като представляващ интересите на една от официално признатите работодателски организации в България. Това не е и първата среща с г-н Дончев. По време на срещата до главния прокурор е отправено искане да упражни влияние върху наблюдаващите прокурори при работата им по текуща проверка с предмет дейността на независим регулатор, по повод доставка и продажба на природен газ. Такава намеса е била категорично отказана."

Главният прокурор не коментира по чия покана е станала срещата, нито къде се е провела (защото иначе трябваше да отговори и на въпроса какво прави висш магистрат в чужд офис на бизнесмен). От позицията става ясно още, че прокуратурата проверява ДКЕВР, чиято контролна дейност има отношение към бизнеса на Сашо Дончев. При това положение остава отворен и въпросът защо главният прокурор се среща с проверявано лице, което, строго погледнато, е сериозно нарушение на професионалните стандарти.

След това в позицията си Цацаров казва: "Всеки подобен опит за натиск върху работата на прокуратурата и разследващите органи е недопустим" и подчертава: "Ще проявява и занапред нулева толерантност към всеки политик или бизнесмен, който се опитва да постави себе си или своите търговски интереси над закона и обществения интерес."

Явно свирейки на популистката струната за цената тока, водата и парното, Цацаров "изразява убеденост, че този опит за въвличане на прокуратурата в скандал не представлява и опит да бъде спряна работата на институцията по провеждани проверки и разследвания или непосредствено предстоящи действия в интерес на българските потребители на енергия".

Отвореното писмо на главния прокурор завършва с няколко думи за свободата на словото, която уважава, но "счита, че има граници на личностното и човешко достойнство, чието преминаване противоречи на същите тези нормални демократични стандарти".

Приликите

Описаната от издателя ситуация обаче по никакъв начин не се отличава от традиционното отношение на главния прокурор към критичните спрямо него. Цацаров (и институцията, която ръководи) си комуникира само с медии, които или нямат отношение към работата му, или имат изцяло позитивно отношение към нея. Само те могат да произведат годни за образуване на разследване публикации. Останалите, които той неведнъж е изброявал поименно (защото не са и толкова много), се определят като "лоши" (разбирай критични) и имат една и съща съдба. Техните издатели по волята на централизираната и подчинена на главния прокурор институция, един по един станаха обвиняеми (Огнян Донев, издател на "Клуб Зет" и Иво Прокопиев, съиздател на "Капитал"). Така вече нямаше нужда най-силният човек в държавата да обяснява защо медиите са лоши - той вече директно ги наричаше "медиите на един обвиняем и един подсъдим".

Но не само отношението към критичните медии придава на описаната от Сашо Дончев случка сериозна доза автентичност. Според издателя Цацаров е цитирал бившия главен прокурор Никола Филчев, който му казал, че действа много меко (очевидно към тези, които го критикуват).

Препратката към Никола Филчев не е случайна. Сотир Цацаров никога не е криел симпатиите си към своя предшественик и обратното. През юли 2015 г., когато в София имаше протест срещу Цацаров, в интервю Филчев се обърна към протестиращите: "Що се отнася за оставката на главния прокурор, съобщете им, че имаме лоша новина - Цацаров остава, за да си гледа работата."

"Това не е държава, това е някаква кочина. Нищо няма да се случи - изборите минаха, всичко е постарому", коментира Христо Комарницки, карикатурист, който се споменава от Дончев.

До четвъртък единствената политическа сила, която реагира на случая беше "Да, България", партията, която според Дончев е била конкретната причина за натиска на главния прокурор. "Ще поискаме проверка от анкетна комисия в парламента и ще сезираме Европейската комисия, защото това е атентат срещу демокрацията - влияние върху изборния процес и намеса в работата на две медии", коментира лидерът на движението Христо Иванов.

Какво ще се случи

Съдейки по досегашните реакции на институциите на множеството случки, които повдигаха съмнения около Сотир Цацаров, едва ли споделената от издателя Сашо Дончев среща ще предизвика каквито и да било действия в държавата. Първо, Цацаров контролира изцяло Висшия съдебен съвет и там няма мнозинство, което да има желанието да му се противопостави. Второ, ако в предишния парламент имаше трима-четирима депутати, които можеха да кажат думите "прокуратура" и "отчетност" в едно изречение, в този няма нито един.

Съюзът на издателите в България е поискал среща с президента по темата, но така и не е получил отговор, научи "Капитал".

По принцип в развитите демокрации магистратите не обичат журналистите. Камерите нямат място в съдебната зала, а съдиите мъчно дават интервюта. И няма голям проблем с това, защото, първо, институциите се ползват с високо обществено доверие и, второ, те са обградени от механизми за отчетност и контрол, един от които са именно медиите, чиято независимост ги превръща в "куче пазач" на другите власти.

В България нещата изглеждат доста по-различно. Тук има шоу-прокуратура (не е важно какво прави, а как ще се представи), която е обгрижвана от медии, чиято основна задача е да не ядосват главния прокурор (и този който е на власт, който също гледа да не ядосва главния прокурор). Изключенията - критичните към властта от своя страна са "обгрижвани" от вниманието на главния прокурор и медиите, които се грижат за главния прокурор, и т.н., и т.н.

Резултат от това взаимодействие между властите е 7% обществено доверие в главния прокурор, най-корумпираната и бедна държава в Европейския съюз и най-несвободните медии.