Как се строи язовир в Рила

При славата на НЕК първото опасение е, че този язовир ще последва съдбата на "Цанков камък", чиято стойност се увеличи двойно от първоначално предвидената. Това обаче може да се окаже само първият проблем пред "Яденица". Европейската комисия тепърва ще обсъжда опасенията на природозащитниците, според които има сериозни нарушения в изготвянето на Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС), избраният терен за язовира е сеизмичен, с множество разломи и пукнатини и това може да се окаже фатално за жителите на близките населени места Белово и село Голямо Белово. От рибарско сдружение "Балканка" вече са изпратили жалба срещу изграждането на язовира в Брюксел.

Ще има ли пари за "Яденица"

Това, което със сигурност може да се каже за финансирането на новия язовир, е, че колкото и да се объркат нещата, поне няма да достигне стойността на "Белене". Но "Яденица" не е евтин. Има предварителни оценки, които сочат, че съоръжението ще струва около 176 млн. евро. Това е записано в националния план за инвестиции за периода 2013 - 2020 г., в който проектът е включен, макар че от министерството на енергетиката отказаха да посочат неговата стойност. По-точна оценка вероятно ще бъде дадена, след като "Инфрапроект консулт" приключи с изготвянето на финансовия анализ и оценката на риска през септември. Компанията беше избрана за изпълнител на поръчката на НЕК срещу 85.2 хил. лв. при прогнозна от 100 хил. Анализът трябва да даде предложения и за осигуряването на финансирането на проекта.

Основните надежди на НЕК по отношение на "Яденица" са 50% от финансирането да бъде осигурено по линия на европейските програми. Язовирът е един от шестте български проекта в сектор електроенергетика, които могат да получат средства по механизма за свързване на Европа като проект от общ интерес. Там обаче се борят общо 195 проекта.

Останалите 50% от финансирането пък се предвижда да бъдат осигурени от Националния план за инвестиции. Според плана част от средствата, които съществуващите централи трябва да плащат за квоти вредни емисии, ще се инвестират в чисти технологии, а един от тези проекти е язовир "Яденица". Това е част от схемата за дерогация, която България издейства от ЕК през 2013 г. От министерството на енергетиката обаче обясниха, че тези пари могат да бъдат отпуснати едва след като проектът бъде напълно завършен, което означава, че на НЕК ще се наложи да търси нов заем, който вероятно ще бъде осигурен от неговия принципал Български енергиен холдинг (виж карето).

10 хил. години стабилност

Eдно от основните опасения на "Балканка" и сдружение за дива природа "Балкани" е, че язовир "Яденица" ще бъде изграден в сеизмична зона, която е наситена от пукнатини и разломи. Най-големият от тях е Яденишкият, който е широк 30 метра и минава покрай левия бряг на бъдещата язовирна стена. Отделно има над 10 разлома напречно на тунела.

Допълнително притеснение създава и фактът, че заради самия начин на функциониране на съоръжението водата в него ще се вдига и качва с 30 метра (9.2 млн. куб. метра вода) на всеки 20 - 22 часа. "Това означава, че 9.2 млн. тона ще пулсират постоянно върху нестабилната геоложка основа", пише в жалбата на "Балканка" до Брюксел. В него се посочва също, че според националното законодателство изграждането на хидротехнически съоръжения в земетръсни райони трябва да става далеч от тектонски разломи. Тези възражения бяха изложени и по време на общественото обсъждане в Белово през юни.

Според Димитър Маргаритов, който участва в изготвянето на работния проект на язовира, обаче по отношение на сеизмичната безопасност са правени проучвания в продължение на много години и специалистите са стигнали до заключението, че този язовир може да бъде построен на това място. Първата сеизмична оценка на проекта всъщност е правена от Българската академия на науките, а неговата актуализация - от "Риск инженеринг" на Богомил Манчев (консултант и по "Белене"). По време на общественото обсъждане Маргаритов обясни, че тези проучвания са показали, че въпросните разломи не са активни. Освен това чисто технологично е избрана такъв тип стена, която е най-малко податлива на сеизмични влияния. "Изчислено е, че сеизмично събитие може да се случи веднъж на 10 хил. години и дори тогава няма да бъде допуснато неконтролируемо изпускане на вода", посочи още той.

Ядец за рибите

Друго притеснение на екоактивистите е, че в проекта за ОВОС не са отбелязани всички водохващания и не са предвидени рибни проходи. "Във вашия нов язовир не е предвиден рибен проход, даже в доклада за ОВОС пише, че такъв бил неефективен и нямало да е икономически съобразен, но законът казва, че такива проходи трябва да се правят", коментира Димитър Куманов, който е член на управителния съвет на "Балканка". Протестите заради ВЕЦ-ове, които прехващат води и избиват рибата, стават все повече в страната. Преди седмица природозащитници протестираха пред МОСВ заради пресушаването на язовир "Цанков камък" заради годишен планов ремонт, в резултат на което рибата в река Въча е измряла.

Според доцент Лъчезар Пехливанов, който също участва в изготвянето на ОВОС, причината това изискване на закона да не е спазено е, че на такива високи стени рибните проходи не са ефективни. "На мен не ми пречи да напиша, че ще се направи рибен проход, само че после ще се окаже, че са хвърлени едни пари на вятъра за нещо, което не върши работа", коментира той по време на общественото обсъждане. За това от там препоръчват периодично зарибяване на горските участъци с балканска пъстърва. Тази мярка е подкрепена и от екологичното министерство, става ясно от техния отговор на поставените от "Капитал" въпроси.

Независимо от опасенията на природозащитниците местното население, изглежда, напълно подкрепя проекта. По време на обсъждането кметът на Белово Костадин Варев коментира, че всички беловци очакват стартирането на този проект от повече от 15 години и че техническите параметри и опасенията за ефекта върху околната среда не ги притесняват. По всичко изглежда, те не притесняват и експертите от МОСВ.

За потребителите на енергия в страната пък остава да се надяват, че това ще е първият инвестиционен проект на НЕК, който ще бъде доведен до край без корупционни скандали, които след това да натежават в сметката за ток. За този разлом решение засега няма.