Бюджетът на ЕС за земеделие след 2020 г. вероятно ще бъде по-малък

По-високи доходи за фермерите, иновациите и климатичните промени са сред основните приоритети на ЕК

Според земеделския министър Румен Порожанов евентуалното намаление на бюджета не трябва да се разглежда като "нещо страшно", защото и в момента парите, които са отпуснати, не се използват по най-ефективния начин

Деница Ватева

Според земеделския министър Румен Порожанов евентуалното намаление на бюджета не трябва да се разглежда като "нещо страшно", защото и в момента парите, които са отпуснати, не се използват по най-ефективния начин © НИКОЛАЙ ДОЙЧИНОВ

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Доходите на земеделските производители, иновациите и борбата с климатичните промени са сред основните приоритети, по които Европейската комисия (ЕК) ще работи в бъдещата обща селскостопанска политика на ЕС след 2020 г. Това стана ясно по време на дебат за бъдещето на финансирането и политиките за сектора в новия програмен период, организиран от Института за агростратегии и иновации и фондация "Интелиагро". Макар все още да не е ясен общият бюджет на ЕС за новия програмен период, повечето от сценариите сочат, че парите за селско стопанство ще бъдат намалени след 2020 г. През настоящия седемгодишен програмен период до 2020 г. ЕС отделя 38% от общия си бюджет за земеделие, като това възлиза на общо над 408 млрд. евро.

Общи приоритети

Бъдещето на общата селскостопанска политика все още е свързано с много неизвестни както около финансирането, така и около конкретни политики, но на този етап има няколко изведени приоритета. Според представителя на дирекция "Земеделие" към ЕК Иман Буут сред тях са повишаване на доходите на фермерите, иновациите и борбата с климатичните промени. "Доходите на земеделските производители във всички държави членки са по-ниски от тези в другите икономически сфери", каза по време на конференцията Буут. Според целите на ЕК повишението им може да се постигне с промени в някои сфери, включително директните плащания, които в момента водят до различни диспропорции, подобряване на пазарните позиции на фермерите във веригата на доставки, както и вземането на повече мерки по отношение управлението на риска в сектора. Дигитализацията, по-доброто географско покритие, позеленяването и други пък са сред инструментите за постигане на приоритетите, свързани с иновациите и промените в климата.

Буут съобщи още, че сегашната обща селскостопанска политика не дава желаните резултати, заради което и промените в нея са наложителни. Нагласата на ЕК обаче не е да прави "революция", а "еволюция", стана ясно от думите му.

В очакване на по-нисък бюджет

Макар все още да има неизвестни, очакванията са, че след 2020 г. общият бюджет за селско стопанство на ЕС ще бъде по-нисък от настоящия. Според Буут след готвеното излизане на Великобритания, която е един от големите вносители в бюджета на общността, ЕС ще е изправен пред ситуацията или да се справя с по-малък бюджет, или да има повишение на вноските, които държавите членки правят. Същевременно на дневен ред има и други политики, за които ще е необходимо финансиране, като например повишаване на сигурността, стана ясно още от изказването му. Решението как ще се действа е политическо, като очакванията са предложението на ЕК за общ бюджет на ЕС след 2020 г. да бъде обявено през май 2018 г. по време на българското председателство.

По време на конференцията вицепремиерът Томислав Дончев припомни, че ако се направи опит да бъдат пречупени петте сценария за бъдещето на Европа, представени в Бялата книга през пролетта на тази година по линия на общата селскостопанска политика, то само при един от тях ще се стигне до увеличение на финансирането в тази област. По думите му обаче от политическа гледна точка той не изглежда като най-възможния.

"Разговорът за общата селскостопанска политика трябва да бъде интегрална част от разговорите за многогодишната финансова рамка, за бъдещето на Европа", каза още вицепремиерът. По думите му не би било добре да се води "вътрешна война" между различните политики - например селскостопанската срещу кохезионната, защото всяка от тях има смисъл и ползи. Според земеделския министър Румен Порожанов евентуалното намаление на бюджета не трябва да се разглежда като "нещо страшно", допълвайки, че и в момента парите, които са отпуснати, не се използват по най-ефективния начин. "Имаме много резерви за тази ефективност", каза още министърът.

По време на конференцията Порожанов съобщи още, че е предложил на комисаря по земеделие Фил Хоган ЕК да направи анализ как едно евентуално намаление на финансирането на земеделието ще се отрази на конкурентоспособността на европейските фермери спрямо тези в трети страни.